Агенция "Пътна инфраструктура" е подала 21 концепции по Програма "Развитие на регионите" 2021-2027

site.btaИма проекти, които са важни на регионален принцип, но могат да имат и своето национално значение, каза за БТА Николина Чапанова от АПИ

Има проекти, които са важни на регионален принцип, но могат да имат и своето национално значение, каза за БТА Николина Чапанова от АПИ
Има проекти, които са важни на регионален принцип, но могат да имат и своето национално значение, каза за БТА Николина Чапанова от АПИ
Снимка: Личен архив

В новия си програмен период Програма "Развитие на регионите" 2021-2027 стъпва на нов и непознат подход – отдолу нагоре. Това означава, че ако до момента най-вече държавната администрация е диктувала потребностите, необходими за интервенция, сега гражданите имат възможност да кажат кое е най-важното за региона.

Това обясни за БТА Николина Чапанова, директор на дирекция "Изпълнение на проекти по ОП "Региони в растеж" 2014-2020 и по програмите за териториално сътрудничество на ЕС в Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ).

Тя разказа за така наречените "концепции", които АПИ е подала по Програмата. Те са общо 21 на брой, като всяка е с различна насоченост – една е в чисто икономическата сфера, други – в здравната, в социалната, в туризма.

След приключване на обществените обсъждания и анкети по-рано този месец, в момента върви оценка на концепциите в Регионалните съвети за развитие. Няма ясно фиксиран срок за приключване на оценките, тъй като шестте региона за развитие вървят с различно темпо, според това кога са били сформирани тези регионални съвети. Целта на Управляващия орган е до края на месец май да има някаква подредба.

"Много се надявам, че ще подходят обективно, професионално и отговорно, като вземат предвид желанието на гражданите, което е изразено посредством анкети", коментира Чапанова.

Пред БТА тя акцентира върху някои от идеите им, които очакват одобрение, като подчерта тяхната важност. Според нея, макар засега да е регионална, гледайки в по-широк план, може в един момент да се окаже и национална. А именно това е част от новия подход на Програма "Развитие на регионите" 2021-2027 – да мислиш малко по-мащабно и разчупено.

Следва пълният текст на интервюто:

Какво е различното в новия програмен период на Програма "Развитие на регионите" 2021-2027?

- Новата Програма "Развитие на регионите" 2021-2027 този път стъпва на един абсолютно нов и непознат подход в еврофондовете. Ако досегашните програмни периоди са стъпвали на потребностите, които най-вече централната власт вижда, че са необходими за интервенция, то сега подходът е отдолу нагоре – гражданите имат възможност да участват, да кажат кое е най-важното за региона.

В началото това ни се стори изключително сложно, почти невъзможно. Когато започнахме да навлизаме повече и да го работим обаче, видяхме колко много смисъл има.

Централната и местната власт трябва да се хванат ръка за ръка, дори да имат противоречия, да вървят в интерес на гражданите и да преследват една обща по-голяма цел, като всеки изпълнява дейностите, за които е отговорен.

Условията на програмата сега са такива, че те карат да мислиш малко по-мащабно и разчупено.

Защо регионалното развитие е толкова трудно за изпълнение?

- Нашият екип вече трети програмен период се занимава с регионално развитие. Видяхме, че има един луфт, който се получава – като Агенция "Пътна инфраструктура" сме отговорни за цялата републиканска пътна мрежа, която е 20 000 км. От една страна имаме за доизграждане автомагистралния пръстен, от друга страна, множество ремонти, текущи дейности.

Автомагистралният пръстен отнема много време, изпълнението е дълъг процес – за да може от зародиша на инвестиционния процес да се стигне до видима част за обществото – готовия път, минават 7 години.

Държавата е съсредоточена да се опита да "огрее" навсякъде. Но по-трудно се стига до потребностите на регионално равнище. 

Как европейските програми за финансиране правят този процес по-лесен?

- Когато една дейност получи първо импулса от желанието на хората, след това цялостната подкрепа на Регионалните съвети за развитие и вече стигне до сключване на договор за безвъзмездна финансова помощ, парите са осигурени. В повечето случаи всички тези дейности се осъществяват общо за 36 месеца. Бенефициентът знае и си преследва целите така, че за този период трябва да се справи. Тогава има шанс тези идеи да излязат много по-напред и да се случат по-рано, отколкото когато са в цялостната програма на АПИ на територията на цялата страна.

Какви идеи сте предложили с екипа си за реализиране по Програма "Развитие на регионите" 2021-2027?

- Програмата борави с думата "концепции", аз ги наричам "идеи". В тях влизат най-различни дейности.

През септември 2023 г., когато беше срокът за кандидатстване, ние подадохме общо 21 концепции. Всяка една от тях е с различна насоченост – една е в чисто икономическата сфера, други – в здравната, в социалната, в туризма.

Имаме 6 региона за планиране и всеки един от тях има своята специфика, има съвсем различни потребности от съседния регион. 

Все пак при подготвяне на концепциите си вероятно сте взели предвид факта, че до края на програмния период, който е и крайният срок за осъществяване на проектите, не остава твърде много време.

- Разбира се, с екипа си даваме сметка, че се намираме в 2024 г. В момента са обсъжданията на Регионалните съвети за развитие, след това се кандидатства по същинската програма за помощта, сключват се договори за безвъзмездна финансова помощ. Направихме си сметката, че за да завършим нещата, които обещаваме, трябва да заложим само реално изпълними дейности.

Три години може да изглеждат много, но когато трябва да проведеш процедура за технически проект, след това за избор на изпълнител, да започне същинската дейност, се оказват малко. Затова нашите концепции стъпват на нещо абсолютно реалистично, което да може да се реализира в рамките на програмния период, за да не се загуби и финансиране.

Защо точно тези 21 концепции? Как се спряхте именно на тях?

- Според нас някои от проектите както са важни на регионален принцип в момента, така в следващ момент могат да имат и своето национално значение.

Такива например са обходните пътища. Един от тях е на Ямбол, който извървя немалък път, но за момента не може да стигне до същинска реализация. Други обходи, които сме подали, са тези на Оряхово, на Хасково, на Казанлък. Последният е с голямо значение от гледна точка на това, че когато се направят обходът на Габрово и тунелът под Шипка, големият трафик, който ще тръгне, ще трябва да влиза в град Казанлък. Затова се опитваме да мислим по-стратегически и по-рано да започнем тази дейност и да мислим за обходните трасета.

Други интересни дейности, към които сме се съсредоточили, са довеждащите пътища до два гранични контролно-пропускателни пункта. Единият е "Клепало", връзката с Македония, където по трансгранично сътрудничество започва изграждането на самия пункт, но трябва да има и път все пак.

Друг интересен проект е за доизграждане е връзката със Сърбия – "Салаш". Когато бях на общественото обсъждане, хората в Белоградчик в началото бяха малко скептични и недоверчиви. Обясних им, че представяме нашата идея, те имат възможност посредством анкети да гласуват и да кажат дали подкрепят инициативата. На обсъждането имаше едно силно туристическо НПО, което заяви, че местността има много голям туристически потенциал, но усещат липсата точно на тази връзка, за да може да привличат туристи и от Сърбия.

Имайки предвид, че новият подход е насочен към хората и техните нужди, взимат ли гражданите активно участие? Както на обществените обсъждания, така и с попълване на анкети.

- Самите обществени обсъждания бяха организирани съвместно от Областните информационни центрове (ОИЦ) заедно със съответната община. Всяко едно беше различно и имаше различен привкус.

Имаше и много будни граждани, което на мен ми хареса. Още от самото начало казвах, че много ми се иска да има дискусия. Хората не само да кажат дали е важна конкретната идея за тях, а и да направят конкретно предложение в рамките на подадената концепция.

Например по време на общественото обсъждане за концепцията за старопланинския проход Троян-Карнаре се стигна до извода, че на най-високата точка е хубаво да има интелигентни транспортни системи и една база, която да се ремонтира, за да има в нея през цялото време нужните материали при снегопочистване. До това заключение се стигна с активното участие на гражданите.

Тази концепция се основава на факта, че тъй като проходът Троян-Карнаре е високопланински, при по-тежки условия зимата има много големи снегонавявания, които никоя машина не може да почисти веднага. Затова се случва този проход при тежка зима да остава затворен по-дълго време. Така хората, които искат да минат по тази пряка връзка, трябва да правят безкрайни обикаляния. А те са време, пари, парникови емисии.

За тази концепция, по която работим с община Троян и с община Карлово, те самите дойдоха при нас и казаха, че имат нужда именно от това – да се изградят съоръжения против снегонавявания.

Интересна е и концепцията за Златишкия проход, който е най-прекият старопланински проход, но над 20 години е затворен. Запознахме се с историята назад във времето, имало е доста неуредици, не е имало достатъчно габарит. Това също е една дейност, която е необходима на местно равнище и точно сега ѝ е времето да получи своя импулс, както аз го наричам, от хората на място. Те трябва да го подкрепят, да заявят своята необходимост от него, за да може да му се направи основен ремонт и да може да се пусне за преминаване.

Концепциите изцяло ваши ли са или имате партньори по тях?

- Повечето ни концепции са в партньорство. В повечето случаи с община, имаме и с областна управа.

Една такава много интересна дейност, която мога да посоча, е в Пловдив, където не само с община Пловдив, но и с община Марица и с болница направихме съвместна концепция – ние правим пътя, болничното заведение си извършва допълнителни дейности във връзка с обучение на персонал за парамедици, за бърза доболнична помощ. Тук се черпи ресурс и от други програми.

Това е още един плюс – има възможност за кръстосан подход на планиране между различните програми на Европейския съюз.

В Смолян пък имаме концепция с областната управа, общини, Пампорово се включват активно, неправителствени организации, благодарение на което се получава пъстра палитра от идеи и дейности. Ако тя се осъществи, всеки един от бенефициентите вътре ще изпълнява дейността, за която е отговорен. Когато всеки един е готов, ще имаме нещо много по-завършено, цялостно. По лични виждания така ще има по-висока принадена стойност.

Както е случаят с община Свищов, която предвижда изграждането на индустриална зона. Започвайки планирането, общината вижда, че ѝ е необходима довеждаща инфраструктура.

На какъв етап са нещата в момента? Какво следва?

- В момента върви оценката в така наречените Регионални съвети за развитие. Много се надявам, че те ще подходят обективно, професионално и отговорно, като вземат предвид желанието на гражданите, което е изразено посредством анкети. От друга страна, наистина да видят съответствието на нашите подадени концепции с техните планове за развитие на съответната община. Има още много подадени концепции от най-различни заинтересовани страни.

Кога се очаква да приключат оценките?

- Няма ясно фиксиран срок, тъй като шестте региона за развитие вървят с различно темпо, според това кога са били сформирани тези регионални съвети. Целта на Управляващия орган е до края на месец май да има някаква подредба.

Какво ще се случи с концепциите, които все пак не продължат напред?

- Те остават в програмата на АПИ, но, както споменах, тя е твърде натоварена и е по-трудно всичко да стигне до реализация. Това, в което съм убедена, е, че ако получим възможността за договор за безвъзмездно финансиране, ще реализираме концепциите си.

/ВЙ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 07:03 на 15.06.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация