site.btaУправителят на БНБ Димитър Радев внесе в Народното събрание Годишния отчет на БНБ за 2023 г., съобщиха от централната банка

Управителят на БНБ Димитър Радев внесе днес в Народното събрание Годишния отчет на БНБ за 2023 година, съобщиха от централната банка. 

През 2023 г. растежът на реалния БВП на България възлезе на 1,8 процента, като основен положителен принос за него имаха частното потребление и нетният износ, се отбелязва в доклада, публикуван на интернет страницата на БНБ. Потреблението на домакинствата се повиши с 5,4 процента и беше подкрепено от нарастването на заплатите в реално изражение, увеличението на броя на заетите лица и подобряването на нагласите. Повишаването на нетните фискални трансфери към домакинствата и увеличаването на кредитната активност допълнително подкрепиха растежа на частното потребление. Компенсацията на един нает се повиши с 13,3 процента в номинално изражение (4,4 процента в реално изражение), за което допринесоха повишаването на икономическата активност, недостигът на работна сила, нарастването на възнагражденията в публичния сектор и увеличаването на минималната работна заплата, пише в доклада.

В отбелязва се, че инфлацията, измерена чрез хармонизирания индекс на потребителските цени, се понижи от 14,3 процента в края на 2022 г. до 5 процента през декември 2023 г. в резултат главно на формираната от високите темпове на нарастване на потребителските цени през 2022 г. висока база, както и на поевтиняването на енергийните продукти. Фактори с проинфлационно влияние продължиха да бъдат високите темпове на растеж на частното потребление и на разходите за труд на единица продукция, които оказаха влияние за запазването на базисната инфлация на сравнително високо ниво. според документа.

В началото на 2023 г. банковата система продължи да се характеризира с висока ликвидност, бавна и слаба степен на пренасяне на ефекта от затягането на паричната политика на Европейската централна банка върху лихвените проценти по депозитите и кредитите, особено в сектора на домакинствата, и запазващ се висок растеж на кредита за домакинствата, подкрепен както от фактори от страна на търсенето, така и от активно предлагане на кредитен ресурс от банките, отбелязват от БНБ. От централната банка посочват, че  при отчитане на тези процеси, както и на силното потребителско търсене и на високия темп на нарастване на потребителските цени, на 26 април миналата година Управителният съвет на БНБ взе решение за увеличаване на процента на задължителните минимални резерви (ЗМР) по привлечените от банките средства на две стъпки. Съгласно решението, считано от 1 юни 2023 г., процентът на ЗМР по привлечените от банките средства от нерезиденти бе увеличен от 5 на 10 процента, а считано от 1 юли 2023 г. процентът на ЗМР по привлечените от банките средства от резиденти и от нерезиденти бе увеличен от 10 на 12 процента, посочват от БНБ. От централната банка обясняват, че предприетото от тях решение имаше за цел затягане на монетарните условия в страната чрез изтегляне на част от свръхликвидността в банковата система, като по този начин се намали свободният ресурс и кредитният капацитет на банките и се създаде стимул за по-бързо и силно пренасяне на повишените лихвени проценти в еврозоната върху лихвените проценти в България. В резултат на мярката от банковата система беше изтеглена ликвидност в размер на около 3,3 млрд. лв. Това обаче не допринесе за забавяне на растежа на кредита за домакинствата (15,9 процента в края на годината), тъй като необходимият ресурс за покриване на повишеното изискване за задължителните минимални резерви бе набавен от банките чрез трансформиране главно на чуждестранни ликвидни активи в ЗМР и в по-малка степен – на свръхрезерви в ЗМР, посочват от БНБ. От централната банка отбелязват, че към края на 2023 г. ефектите от повишението на ставката на ЗМР върху лихвените проценти по депозитите и кредитите за домакинствата общо за банковата система също останаха ограничени поради запазващата се висока ликвидност, за която допринасят както растежът на депозитите на неправителствения сектор, така и политиката на поддържане на бюджетни дефицити.

През 2023 г. бюджетното салдо по Консолидираната фискална програма беше отрицателно и възлезе на минус 5619 млн. лв. (3,1 процента от БВП). Средствата по депозити във фискалния резерв отбелязаха понижение с 1250 млн. лв. спрямо края на 2022 г. и възлязоха на 10 880 млн. лв. (5,9 процента от БВП), от които 10 183 млн. лв. представляваха средствата по депозити в БНБ. През годината беше реализирано положително външно дългово финансиране на бюджета и отрицателно нетно финансиране с държавни ценни книжа, емитирани на вътрешния пазар, пише още в доклада.

От БНБ отбелязват още, че в изпълнение на макропруденциалния си мандат централната банка осъществява надзор върху дейността на кредитните институции и банковата система въз основа на непрекъснато наблюдение, идентифициране и оценка на системните рискове. Нивото на комбинираното изискване за буфери у нас е най-високото сред страните, представени в Единния надзорен механизъм. Като един от прилаганите макропруденциални инструменти, антицикличният капиталов буфер е предназначен да съхрани способността на банковата система да посрещне неблагоприятните ефекти от цикличните проявления на бизнес и финансовия цикъл чрез засилването на капиталовата позиция на банките, разясняват от БНБ. В доклада се отбелязва, че считано от 1 януари 2023 г., приложимото ниво на буфера е 1,5 процента за кредитни рискови експозиции в България, а с оглед на трайно запазилите се високи темпове на кредитен растеж и несигурността в икономическата среда УС на БНБ реши нивото на антицикличния капиталов буфер да бъде повишено на 2 процента, в сила от 1 октомври 2023 г. С решенията за повишаване на нивата на антицикличния буфер се цели да се засили устойчивостта на банковата система при натиск върху доходността и капиталовата позиция, предизвикан от потенциално нарастване на необслужваните кредити и на тяхната обезценка, посочват от БНБ. По отношение на рисковете със структурен характер при направения през 2023 г. от УС на БНБ ежегоден преглед на буфера за други системно значими институции като такива бяха идентифицирани шест институции, за които нивата на буфера през 2024 г. ще са в интервала от 0,5 процента до 1 процент. При проведения през 2023 г. двугодишен преглед на буфера за системен риск беше потвърдено неговото равнище на 3 процента от местните рисково претеглени експозиции, се отбелязва в доклада.

БНБ следи процесите в икономическата среда и отражението им върху финансовата система на България и на другите държави членки на ЕС, като отчита вероятността за изостряне и акумулиране на рисковете на финансовото посредничество, главно заради финансовото състояние на кредитополучателите и способността им да обслужват задълженията си, пише още в доклада. От БНБ посочват, че въз основа на текущия мониторинг и анализ и при спазване на консервативния си подход по отношение оценка на рисковете препоръчаха кредитните институции да се придържат към консервативна политика при осъществяване на кредитната си дейност, към своевременно и адекватно провизиране и към капиталово планиране, което да отчита развитието на рисковете в икономическата среда.

В доклада се отбелязва още, че сред приоритетите на макропруденциалната дейност през 2023 г. беше регулярният анализ на рисковете, произтичащи от кредитирането, обезпечено с жилищни недвижими имоти. През годината продължи текущото наблюдение на финансовото състояние на кредитните институции и проследяването на тенденциите в техния рисков профил, което се осъществява в рамките на процеса на надзорен преглед и оценка, се посочва в доклада.