site.btaПървата българска експедиция за изкачване на Еверест отбелязва 40-годишнина с поредица тържествени събития

Първата българска експедиция за изкачване на Еверест отбелязва 40-годишнина с поредица тържествени събития
Първата българска експедиция за изкачване на Еверест отбелязва 40-годишнина с поредица тържествени събития
Снимка: Боби Тошев/БТА

Тази година се навършват 40 години от спортното събитие на България за 20-и век – първата българска експедиция за изкачване на Еверест през 1984 г. На 20 април 1984 г. върхът е изкачен от Христо Проданов, който загива по обратния път. След него на 8 май на Еверест стъпват Иван Вълчев и Методи Савов, а на 9 май - Николай Петков и Кирил Досков.

По повод годишнината Българският туристически съюз и Българската федерация по катерене и туризъм организираха пресконференция в Националния пресклуб на БТА в София, по време на която участници в експедиция "Еверест 1984" разказаха интересни факти за това значимо събитие.        

Тържествата за отбелязване на експедицията ще продължат тази и другата седмица, като предстоят срещи на едно от най-знаковите места за българския алпинизъм – Централна планинска школа "Мальовица". В събота, 20 април, ще бъде направен преход до втора тераса към Мальовица, ако времето позволи, след което, в 18:00 часа, ще има честване в школата, където ще бъде прожектиран филмът за Еверест и ще бъдат разказани интересни факти. На събитието е поканен и служебният министър-председател Димитър Главчев.

На 24 април, сряда, от 19:00 часа във Военния клуб в София под патронажа на президента Румен Радев ще бъде официалното честване от експедицията "Еверест 84". На него ще бъдат представени архивни материали на БНТ и БНР (филмови кадри и звукови записи) от 1984 г., както и фотоизложба.

"Това знаменито изкачване на Еверест е един подвиг за своето време и не само. По време на тази експедиция се поставят няколко рекорда. През 1984 г. това е било едно от най-добре финансираните спортни мероприятия. Освен това то е било посветено на няколко важни за онова време събития – 40-годишнината от 9 септември 1944 г. и 80 години революционни профсъюзи в България. Участниците в експедицията просто е трябвало да се качат и са го направили в едни много трудни условия", посочи председателят на Български туристически съюз (БТС) Венцислав Венев. Сдружението е било главен организатор на това събитие.

Един от участниците в експедицията, Методи Савов, се върна към 1984 г., когато всичко започва с много жестока подготовка. "Както се казва, душите ни бяха на гърлото. Имахме треньори, които ни вадеха душите – слагаха ни камъни в раниците", коментира той, като уточнява, че в началото са били много хора, може би 100 човека, но доста са отпаднали и са останали 30.

Последвали са височинни тестове в барокамера в Москва. "Много тежък и сложен преглед, имах притеснения дали няма да бъда отхвърлен, защото дясното ухо не ми работи", разказа Савов.

След завръщането в България е определен окончателният състав на експедицията – 19 алпинисти и 5 човека персонал, общо 24 човека. Савов си спомни как много предприятия са се отзовали и специално за нея са изработили храни, дрехи, съоръжения. 

По думите му самата експедиция е минала доста разнопосочно и тревожно. В нея е имало 3 спасителни акции. Маршрутът е избран така (по най-трудния път - западния склон), защото класическият маршрут е бил зает от индийска военна експедиция.

След окончателните изкачвания по междинните лагери, се взема решение за изкачване, а Проданов взема еднолично решение да се изкачи до върха без кислород. "Това много ни изненада, защото маршрутът освен дълъг, е изключително труден", каза Савов, подчертавайки, че и до ден-днешен изкачването на този траверс на Еверест не е повторено. Друго неповторено спортно достижение от световен характер е скокът на Стефка Костадинова. 

Алпинистът посочи също, че още не са били завършили напълно аклиматизацията и по това време не се тръгва, защото времето е непостоянно. Въпреки това се е взело решение експедицията да продължи.

Савов стига върха на 8 май заедно с Иван Вълчев, но на слизане тъмнината ги принуждава да пренощуват на 8750 м. "Кислородът беше свършил и с се наложи да пренощуваме без кислород. Това е единственият случай в света", каза той. На следващия ден до тях достигат Кирил Досков и Николай Петков, които им дават кислород и те могат да продължат надолу.

По думите на Савов това събитие се е случило благодарение на всички участници в експедицията – "Тези, които не се качиха, стъпихме на техните рамене", заяви той.

На прибиране участниците в експедицията са посрещнати в Индия от Индира Ганди.

"Когато се прибрахме, ни бяха връчени почетни знаци на най-високо ниво. Те са преди всичко паметни знаци, защото пазят паметта на хората. Без памет една държава става територия. Когато властта се смени, Великото народно събрание ликвидира всички тези паметни знаци и те се превърнаха в скрап", спомни си Савов.

Друг участник в експедицията, Николай Петков, подчерта, че по онова време организирането на подобни експедиции е била доста мащабна и тежка задача и самите експедиции са били големи. По думите му в днешно време рядко се правят подобни експедиции.

"40 години са добър период самите участници да погледнат по нов начин на една такава експедиция", смята Петков, подчертавайки, че това наистина е една от най-подготвените експедиции във високата планина в световен мащаб и изкачването на западния гребен, освен че не е повторено, също е постижение от световен мащаб.

Петков е единственият човек в света, който е минал по три различни маршрута на Еверест.

Петко Тотев, председател на Българската федерация по катерене и туризъм и също участник в експедицията, подчерта, че към момента на провеждането ѝ в България е имало необходимите хора за два състава за такава експедиция. Основният състав се тренира на Памир през 1983 г. Участниците са от цялата страна.

Според Тотев, "Еверест 84" е един трамплин за нашия алпинизъм да се развива и да се обърне към стойностните изкачвания.

Той си спомня, че експедицията се провежда в едно друго време – ризите са вълнени, анораците са от шлиферен плат, Българският ловно-рибарски съюз е осигурил вълчи кожи, за да се направят по-топли обувки. "На практика в тази експедиция за първи път ползвахме пластмасови обувки за високата планина. В Памир през 1983 г. още бяхме с френски кожени обувки, които бяха тежки и неудобни", разказа Тотев. Той допълни, че български предприятия са се справили да им направят много качествени елементи от екипировката, но това не се е развило във времето, защото за съжаление конкуренцията е притиснала нашата малка страна и тези производства са изчезнали.

"След загиването на Христо, решението за продължаване на експедицията беше трудно, но всички подкрепихме Аврам Аврамов и се обединихме около него", разказа Тотев, посочвайки, че е имало много високи очаквания към Проданов и това може би също е повлияло за фаталния му изход.

Елисавета Първанова, технически секретар на "Еверест 84", припомни, че цялата експедиция се е превърнала в социално явление, защото малки и големи са говорели за нея. Всеки знаеше как се движи експедицията. Централните новини започваха с емблемата ѝ и със съответните съобщения за нейното движение", спомни си тя.

Към днешна дата 9 души от състава на експедицията вече не са сред живите.

/ВЙ/

В допълнение

Избиране на снимки

Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.

Изтегляне на снимки

Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите

news.modal.header

news.modal.text

Към 21:33 на 19.05.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация