Комисията за контрол върху управлението на средствата от еврофондовете проведе дискусия с АОБР

site.btaБизнесът трябва да получава подкрепа за увеличаване на конкурентоспособността, за дигитализация и за Зеления преход, заявиха депутати

Бизнесът трябва да получава подкрепа за увеличаване на конкурентоспособността, за дигитализация и за Зеления преход, заявиха депутати
Бизнесът трябва да получава подкрепа за увеличаване на конкурентоспособността, за дигитализация и за Зеления преход, заявиха депутати
Снимка: Минко Чернев/БТА

Бизнесът трябва да получава подкрепа за увеличаване на конкурентоспособността, за дигитализацията и за Зеления преход, посочиха народни представители от Комисията за контрол върху управлението на средствата от европейските фондове.

Комисията проведе дискусия с Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) във връзка с актуалните предизвикателства и възможности пред бизнеса по отношение на приключването на програмен период 2014-2020; изпълнението на програмен период 2021-2027; изпълнението на Националния план за възстановяване и устойчивост и за бъдещето на Кохезионната политика след 2027 г.

За първи път правим такава дискусия, но това е процес, който ще се развива, защото проблемите са широкообхватни, посочи Деница Николова, председател на комисията.

Бихме искали да ни кажете как виждате бъдещото европейско финансиране по отношение на бизнеса и в каква посока можем да търсим взаимодействие и да вземем правилните решения навреме, каза Николова.

По думите й вече има ориентировъчни позиции на държавите членки за административните процедури и инструменти, както и кои политики да бъдат подкрепяни. Трябва да има дебат за бъдещето на кохезионната политика на Европейския съюз, като включи всички заинтересовани страни, каза Деница Николова.

Стоян Ставрев, представител на КРИБ, посочи, че дискусията по изпълнението на европроектите е много важна както в подготовката на оперативните програми, така и в комитетите за наблюдение. В тези комитети гласовете на неправителствените организации като цяло са по-малко от гласовете на администрацията и няма значение какво точно се предлага, защото става това, което администрацията реши, каза Ставрев.

Постоянните проверки не са стимул за работа, подобна практика в ЕС няма, каза Ставрев. Европа е бюрократична, но ние сме по-бюрократични от нея, подчерта той.

Европейските фондове не са основен двигател за нашата икономика. Ние можем сами да си помогнем с пари от бюджета и с развитие на публично-частното партньорство. Тук парламентът може да помогне, като създаде законодателна рамка за такова партньорство, каза представителят на КРИБ.

Работата на Управляващите органи на програмите не способства за управление на проектите. Има Управляващи органи, които налагат финансови корекции на 94 процента от бенефициентите, много от които после падат в съда. Убеден съм, че има огромна административна тежест и свръх контрол при изпълнението на проекти по европрограмите, каза Стоян Ставрев.

Станислав Попдончев, представител на Българската стопанска камара, каза, че социалните партньори трябва да бъдат включени в планирането и разходването на средствата по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ).

Бизнесът има нужда от четири неща – първо, фокус върху индустриализацията, а не върху социалните политики. Второ - Зелената сделка трябва да се рекалибрира и да се превърне в средство за растеж. Трето - нуждаем се от благоприятна регулация и данъчна среда, макар че явно не можем да минем без прилагане на глобалния корпоративен данък. На четвърто място е важно бизнесът да има достъп до хора и за ресурси с подходящи умения, каза Попдончев. Основен фокус в бъдещата кохезионна политика вече ще бъдат образованието, иновациите и инвестициите в човешки капитал, но ние трябва да продължаваме да настояваме за подобряване на инфраструктурата, заяви още той.

Очевидно е, че участието на представителите на гражданското общество в Комитетите по наблюдение е малко спрямо тези на администрацията, но ние имаме и други начини за въздействие и пращаме предложения до министерствата и други ведомства, каза Беата Папазова, съветник по европейските въпроси към БТПП.

Зелената сделка се налага отгоре с нормативни решения и законодателни предложения, каза Папазова. Това е доста сложен процес, не може да гледаме на него формално, като се прави оценка на устойчивостта само през счетоводните отчети на компаниите, допълни тя.

Винаги се подхожда доста формално към това, което се създава от един проект, правен по европрограми. Не сме получавали оценка за изпълнението на проектите, търсят се само формални изисквания и показатели, което може да доведе да финансови корекции за бенефициентите, каза Беата Папазова.

Теодор Дечев, представител на Cъюза зa cтoпaнcĸa инициaтива, посочи, че европейското финансиране не е основен проблем на българската икономика, защото инвестициите значително надвишават еврофондовете. Лошата новина е, че структурата на тези инвестиции не ни харесва, защото става въпрос да реинвестират печалба на чужди инвеститори, добави той.

Зърнопроизводителите вдигнаха вой от улесненията за вноса от Украйна, а производителите на растителни масла бяха на коренно различна позиция, каза Дечев. Аз бях на страната на производителите на растителна масла, защото при тях има повече добавена стойност, каза Дечев, като посочи, че е важно бизнес организациите да имат единни позиции.

България трябва да си заеме мястото на средно голяма европейска държава и да си защитава интересите, каза Дечев. Според него има нужда от ново регионално деление на страната, което ще се отрази и на ефекта от европейското финансиране.

/ВЙ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 18:06 на 18.06.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация