site.btaРазвиването на проекти за офшорен вятър у нас - деликатен процес, за който е необходима добра комуникация, посочиха експерти за БТА

Развиването на проекти за офшорен вятър у нас - деликатен процес, за който е необходима добра комуникация, посочиха експерти за БТА
Развиването на проекти за офшорен вятър у нас - деликатен процес, за който е необходима добра комуникация, посочиха експерти за БТА
Снимка: AP/Julia Nikhinson

Законопроект за енергията от възобновяеми източници в морските пространства прие парламентът на първо четене в края на януари. Сред посочените цели на законопроекта е да бъде насърчено ефективното използване на природните ресурси за производството и потреблението на електрическа енергия в морските пространства, както и създаването на условия тази енергия да бъде включена в преносната мрежа на страната. Предвижда се министърът на енергетиката да провежда държавната политика в планирането, изграждането и експлоатацията на вятърните електроцентрали в морето.

Сред мотивите е да бъде уреден правно-административният път и принципи за планирането, изграждането, експлоатацията и премахването в края на полезния им живот на електроенергийни централи в морските пространства на България. По този начин ще се отключи потенциалът за местно производство и потребление на нисковъглеродна енергия в голям мащаб в отговор на геополитическите рискове пред националната енергийна сигурност и поетите ангажименти на страната за борба с климатичните промени, смятат вносителите - депутати от "ГЕРБ-СДС", "Продължаваме Промяната-Демократична България", ДПС.

Предложеният законопроект цели и да въведе Плана за действие за европейския сектор на вятърната енергия, чиято задача е значително да ускори инвестициите в нови вятърни мощности както на сушата, така и в морските пространства до 2030 г. Този понеделник представители на туристическия и рибарския сектор настояха на пресконференция приетият на първо четене закон да бъде оттеглен

БТА потърси експерти за коментар на законопроекта за енергията от възобновяеми източници в морските пространства.

Законопроектът за енергията от възобновяеми източници в морските пространства отдавна е дискутиран и обсъждан. Това каза главният научен сътрудник към Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД) д-р Мария Трифонова за БТА. По думите й тази тема се обсъжда от 2021 г. "Мина дискусия през всички комисии и тези неправителствени организации, които в момента твърдят, че едва ли не са чули онзи ден, са участвали и има документация за участието им в тези комисии“, коментира д-р Трифонова. Тя припомни, че е имало кръгла маса и през март 2022 г., на която са присъствали представители на всички парламентарно представени партии, както посланици на много страни и други европейски представители. На тази кръгла маса участниците са се разбрали, че трябва да има законодателна рамка, която да регулира такъв тип инвестиции, защото към онзи момент е имало сериозен интерес най-вече към Румъния. Но тези инвеститори вече са се оттеглили и са се насочили към азиатските пазари. Трифонова изтъкна, че в момента няма конкретен инвеститор, който да е подал апликационна форма или дори да говори, че иска да развива такъв тип инсталации. За сметка на това има проект, който е за демонстратор, финансиран от Европейската комисия. Той е за изграждането на една-единствена турбина. Този проект е научно-изследователски, финансиран по програма "Хоризонт", който обаче в момента не може да се реализира, защото законодателството не позволява това да се случи.

По повод притесненията, че част от перките на вятърните турбини не може да се рециклират, Трифонова отговори, че доскоро този материал е бил трудно рециклируем, но от 2021 г. в Европа се работи с ново поколение турбини, на които материалите напълно се  рециклират. Нещо повече - търсят се подходи за рециклиране и на старите лопатки.

Главният научен сътрудник към ЦИД изтъкна, че текстът на закона предвижда да има специализиран устройствен план за акваторията. Целта е да се локализират териториите, които са подходящи за изграждането на вятърни турбини. "От гледна точка на ресурси няма конфликт с околната среда", заяви Трифонова. Тя обясни, че първо трябва да се приеме законът и след това ще се направят проучванията. "Няма как ние да направим такъв устройствен план, след като в нито една законодателна рамка не е описано на кое министерство е ангажимент да направи такъв план", коментира Трифонова. По думите й законът предвижда да се направи такъв план, като преди това не може да се дават разрешителните.

Единият от режимите е отворен за инвеститорски интерес. Това е, когато инвеститорът иска сам да си направи проучването, но за да може да го направи, трябва да има първоначално зониране. За целта първо трябва да се определят приоритетните зони. За да се определят тези зони, трябва да се подготви този план. След като се определят приоритетните зони, тогава се започват проучвания, които са поне двугодишни, за да се събере конкретна информация, която да се предостави на потенциални инвеститори, които да се явят на търг. Този процес е много добре структуриран в закона, коментира Трифонова и повтори, че законът предвижда тепърва да бъдат правени екологични оценки и проучвания, които са описани в него. Тя допълни, че от друга страна Черно море в сравнение с всички останали морета е с най-малко биоразнообразие. "От 100 метра навътре 90 процента от нашата акватория е мъртва. Там няма животински видове", обясни Трифонова.

В отговор на възраженията, че в закона няма конкретика на какво отстояние от брега ще се изграждат вятърните турбини в морето, Трифонова отговори, че в него не е записано разстоянието, защото това трябва да се определи в плана. "Това е обект на проучвателна дейност, която би отнела поне една година-година и половина", уточни научният сътрудник към ЦИД. Мария Трифонова посочи, че все пак в закона е записано, че концесионната територия включва цялата морска зона, в която може да бъде изградена вятърната електрическа централа в морски пространства, която не може да надхвърля 300 кв. км и която трябва да е на отстояние минимум 20 км от бреговата линия.

По повод притесненията за това, че тези обекти ще се виждат и ще пречат на визията, Трифонова коментира, че "всичко, което е разположено извън териториални води, няма да има никакъв визуален шум". Евентуално при много добро време отвисоко може да се види "една точка". Главният научен сътрудник към ЦИД поясни, че самите кабели се заравят на около 1 метър под земята в морското дъно, като въздействието им е минимално и няма вредно влияние за рибите. Освен това всеки проект минава през оценка на околната среда, което се явява трети етап от процеса, изтъкна Трифонова.

Глобалният анализатор за електроенергия към аналитичния център с нестопанска цел в областта на климата и енергетиката "Ембер" (Ember) Констанца Рангелова заяви за БТА, че разбира притесненията на противниците на законопроекта, защото развиването на офшорния вятър е много деликатен процес, тъй като морските пространства се поделят между най-различни видове дейности, които трябва да бъдат съгласувани. Според нея най-големият проблем е, че се е създало впечатлението, че веднага, след като се приеме този законопроект, ще започнат да се строят вятърни централи в морето. Това обаче не е така, защото в самия закон се казва, че тепърва трябва да се определят приоритетните зони, които от своя страна трябва да се съгласуват именно с другите видове дейности в морските пространства. "Това ще е големият дебат, ако ще се строят такива вятърни електроцентрали, къде точно да бъдат построени, така че да не пречат или дори да помагат на другите видове дейности", коментира Рангелова. Тя допълни, че не разбира негативния отзвук на туристическия сектор, защото най-големият потенциал на офшорния вятър е на север към Шабла, където почти няма туризъм. Според нея построяването на подобни вятърни централи дори може да допринесе за появата на нов вид туризъм, защото в другите държави се правят екскурзии до тези централи. 

Констанца Рангелова счита, че има много лоша комуникация на всички, които се занимават с този законопроект. "Те не успяха да комуникират какво точно искат да постигнат, с какви цели. Не успяха да ангажират всички заинтересовани страни, преди да го внесат и се създаде едно впечатление, че едва ли не нещо се опитва да се прокара между капките", коментира анализаторът към "Ембер".

Рангелова се позова и на доклад на "Ембер", който показва, че офшорният вятър може да донесе по-ниски цени на електроенергията и по-голяма енергийна сигурност на България. "Предстоящото обсъждане на закона за офшорния вятър в България може да се окаже огромна възможност", коментира Констанца Рангелова. Към 2030 г. се предвижда изграждането на 0,5 GW (гигавата) офшорни вятърни мощности, но техническият потенциал на само един от най-обещаващите райони за българските офшорни вятърни мощности е до десет пъти по-голям - между 4,3 GW и 5 GW, пише още в доклада на "Ембер". Според аналитичния център, България изостава в амбициите си в сравнение с други държави в региона, като Полша, Естония и Латвия, които са си поставили по-високи цели за 2030 г. и се надпреварват да реализират проекти за офшорни вятърни централи. "Всъщност тези страни вероятно ще надхвърлят собствените си цели, имайки предвид съществуващите вече проекти в процес на развитие. Най-близката съседка на България - Румъния, има за цел да стартира първия търг за офшорни вятърни проекти през 2024 г.", пише още в доклада на "Ембер".

Очаква се цените на изкопаемите горива да останат високи, но използването на вятърния потенциал на България може да доведе до намаляване на цените на електроенергията. Според резултатите от модела на „Ембер“, България би могла да намали цените на едро на електроенергията с 45 процента през 2030 г., като се стреми към по-високи цели за производство на електроенергия от вятър и увеличи капацитета на междусистемните връзки със съседните държави. Според "Ембер" до края на десетилетието България би могла да използва 86 на сто чиста енергия, което ще доведе до редица ползи, като по-ниски цени на електроенергията, увеличаване на чуждестранните инвестиции и по-голяма енергийна сигурност.

Главният икономист към Института за енергиен мениджмънт (ЕМИ) Калоян Стайков коментира за БТА, че този закон се внася за втори път. Според него проблемът е, че много от притесненията от първото внасяне на закона до второто му не са били преодолени. "Времето между внасянето на първия и втория закон трябваше да бъде използвано точно за това – да се информира местната общност, да се коментират техните притеснения, да се гарантира, че те няма да се материализират като някакви рискове", заяви Стайков. Той допълни, че това не е било направено и затова има остра реакция от страна на туристическия и риболовния бранш. Освен това наскоро е имало обсъждане на законопроекта, като самите вносители са показали, че са "безкрайно неангажирани към това, което се случва", което не изпраща добър сигнал. Стайков счита, че подходът, който се използва в този законопроект, е неправилен. Той е на мнение, че основният проблем в този законодателен акт е в липсата на комуникация и огромната доза недоверие към публичните институции. 

Калоян Стайков посочи, че вятърната офшорна енергия в момента е по-скъпа на фона на другите възобновяеми енергийни източници, но в сравнение с една въглищна централа е по-евтина. Според него трябва паралелно да се развива соларната и вятърната енергия, защото те имат различен профил на производство. Освен това голямото предимство на офшорната вятърна енергия е, че нейният товаров профил се доближава до този на базова централа, защото около водата има вятър. "Там може да се разчита на много по-висок процент на разполагаемост и диспечеруемост, което помага на системата", заяви главният икономист към ЕМИ. Той допълни, че има и други технически въпроси за решаване. Освен това дори да се приеме този законопроект, няма гаранции, че някой инвеститор веднага ще започне да развива подобни проекти. Стайков се позова и на доклад на Европейската мрежа на системните оператори на преносни системи за електроенергия (ENTSO-E) от края на 2023 г., в който се казва, че България не е от страните, които имат огромен потенциал за развитие на офшорен вятър заради редица условия, включително поради ландшафта, което значително оскъпява проектите и ги усложнява.

"Ситуацията не е същата като в Румъния и Гърция, които се дават за пример, защото тук географските особености са такива", коментира Стайков. Според него е добре да се мисли в посока за развитие на офшорната вятърна енергия, но трябва да има повече комуникация в този процес.

Във Варна снощи лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов обяви, че партията оттегля подкрепата си за проектозакона за изграждане на ветропаркове в Черно море. В морския град Борисов се срещна с представители на туристическия и рибарския бранш от Северното Черноморие и коментира, че депутатите от ГЕРБ са подкрепили проектозакона на първо четене, защото създаването на такъв тип паркове са съпътстващи енергийни мощности. След това обаче е станало ясно, че проектът не е минал на обществено обсъждане. Като проблем той изтъкна и факта, че мощностите на планираните паркове ще бъдат малки. На срещата местни браншови организации поискаха обществено обсъждане с участието на експерти.

/ВЙ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 22:49 на 13.04.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация