Тя беше изслушана пред ресорната парламентарна комисия

site.btaПрограмата за научни изследвания е нова и трябва да има координация между ведомствата, каза министърът на иновациите Милена Стойчева

Програмата за научни изследвания е нова и трябва да има координация между ведомствата, каза министърът на иновациите Милена Стойчева
Програмата за научни изследвания е нова и трябва да има координация между ведомствата, каза министърът на иновациите Милена Стойчева
Снимка: Минко Чернев/БТА, архив

"Програмата Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация" (ПНИИДИТ) е нова и много сложна, защото обхваща много и различни бенефициенти от една страна, а от друга борави с нови инструмента в областта на проучванията и нововъведенията. Това каза министърът на иновациите и растежа Милена Стойчева, по време на изслушването ѝ в парламентарната "Комисия за контрол върху управлението на средствата от европейските фондове". Министър Стойчева беше поканена, за да запознае членовете на комисията с предизвикателствата, рисковете и предприетите мерки за преодоляването им с оглед напредъка по изпълнението на инструментите, финансирани от ЕС.

Милена Стойчева беше съпроводена от Веселина Минчева, заместник министър на иновациите и растежа, Радослав Ризов, и. д. главен директор на дирекция “Европейски фондове за конкурентоспособност“, Мария Димитрова, началник на кабинета на министър Стойчева, Илияна Илиева, заместник директор на дирекция “Европейски фондове за конкурентоспособност“, Гергана Грозданова, заместник директор на дирекция “Европейски фондове за конкурентоспособност“, Велина Попова, началник на отдел “Програмиране“, Ванина Стоянова, главен експерт в дирекция “Инструменти за икономически растеж“, Павел Лисев, член на Управителния съвет на Фонд мениджъра на финансови инструменти в България.  

Министър Стойчева препоръча добро координиране между различните ведомства, а сътрудничеството помежду им би намалило значително риска при управлението на програмата, смята тя. Според нейната информация представителността на неправителствения сектор по тази програма е силно застъпена. 

Обявените за кандидатстване по ПНИИДИТ са седем процедури за почти 134,996 милиона лева, стана ясно още от нейното изслушване.

Това са допълващо финансиране на избрани от ЕК европейски цифрови иновационни хабове, където са финансирани четирима кандидата за близо 13,590 милиона лева. По процедурата за финансиране на избрани от ЕК европейски цифрови иновационни хабове, отличени с печат за високи постижения е отворена за кандидатстване. Бюджетът в случая е от 51 милиона лева. Процедурата за директно предоставяне под формата за сътрудничество между висшите училища, изследователски центрове и бизнеса чрез надграждането на регистър за научна дейност, регистър на академичния състав и българския портал за отворена наука - 1,194 млн. лева. Процедурата за изграждане на компоненти за национална система за киберсигурност е с бюджет 7,823 млн. лева. Отворена за кандидатстване е и процедурата за пилотно укрепване на капацитета на три национални компетененти органа и три секторни екипи за реагиране при инциденти с компютърна сигурност е на стойност 7,823 млн. лева. Процедурата за директно предоставяне на стратегически комуникации, популяризиране на потенциала на данните е също сред отворените. Бюджетът ѝ е за 2,155 млн. лева. Отделно тя спомена, че има подписано споразумение и с холдинговия Фонд мениджър за управление на финансов инструмент за технологичен трансфер по програмата с бюджет от 65 млн. евро, в случая. Първото плащане за 30 процента от задължението е вече извършено, поясни министър Стойчева.

"Реално изплатените средства по ПНИИДИТ са в размер на 44 млн. лева, сертифицирани са средства в размер на 35 млн. лева“ каза министър Стойчева. "Индикативната годишна работна програма за 2024-а предвижда изпълнение на процедури за 512,277 млн. лева. Има предвидени няколко значими програми като допълващата подкрепа на български научни организации, изпълняващи проекти по програма “Хоризонт Европа“; подкрепа за българските научни организации с проекти, преминали праговете за оценка по “Хоризонт Европа“ за 6 млн. лева; малки иновативни грантове (ваучерна схема) за 25 млн. лева; допълващо финансиране за подкрепа за участието на България в европейското партньорство за чист водород за 16 млн. лева; зелени цифрови партньорства за интелигентна трансформация – за 60,7 млн. лева; участие на български организации в институционализирани европейски партньорства – 96,303 млн. лева за целия  период“. 

Предвиден е и сериозен ресурс за програмите за сътрудничество, иновации и трансфер на знания и технологии, като общият размер на подкрепата по процедурата е от 172 млн. лева, стана ясно от думите на министъра. 

Тя обърна внимание и на общия размер на подкрепата за изграждането на елементи от система за киберзащита на споделените информационни ресурси за 21 млн. лева.     

"Смятам, че програмата (ПНИИДИТ – бел. авт.) като цяло е добре балансирана", е оценката на Милена Стойчева.

/СС/

news.modal.header

news.modal.text

Към 04:49 на 20.04.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация