Според прогноза за периода 2023-35 г.

site.btaЗемеделските производители в ЕС ще бъдат подложени на изпитания от променящите се климатични и пазарни условия

Земеделските производители в ЕС ще бъдат подложени на изпитания от променящите се климатични и пазарни условия
Земеделските производители в ЕС ще бъдат подложени на изпитания от променящите се климатични и пазарни условия
Снимка: Мехмед Азиз/БТА, архив

През следващите години устойчивостта на земеделските производители в ЕС ще продължи да бъде подлагана на изпитание от променящите се климатични и пазарни условия и обществени изисквания. Умножаването на екстремните климатични явления ще продължи да оказва влияние върху растежа на селскостопанската производителност. В същото време се очаква намаляване на консумацията на говеждо, свинско месо, захар и вино. Следователно селскостопанският сектор е в процес на промяна, за да се адаптира към изменението на климата и предпочитанията на потребителите. Предполага се също, че разходите за енергия и други производствени ресурси ще останат по-високи от нивата преди 2021 г. в средносрочен план. Общата селскостопанска политика (ОСП) остава от решаващо значение за подпомагане на земеделските производители при прехода към по-устойчиви системи за селскостопанско производство, докато същевременно стават по-гъвкави и конкурентоспособни. ЕС ще продължи да бъде нетен износител и да допринася за световната продоволствена сигурност. Това са някои от заключенията в доклада за средносрочните перспективи, представен днес от Европейската комисия (ЕК) на конференцията за перспективи в селското стопанство на ЕС.

"Изменението на климата, загубата на биологично разнообразие и недостигът на ресурси са едни от най-големите заплахи, пред които сме изправени през следващите десетилетия, включително за продоволствената сигурност. Нуждаем се от система, която осигурява сигурност в наличността и достъпността на храната за гражданите, както и стабилност в поминъка на фермерите и икономиките на селските райони. Нуждаем се от система, която гарантира устойчивост, опазвайки климата, биоразнообразието и природните ресурси. Нуждаем се от хранителна система, която позволява солидарност с международната общност, за да поддържаме световното снабдяване с храна чрез търговия и сътрудничество. Настоящата ОСП полага огромни усилия в зеления и цифров преход. С тази подкрепа и 307 милиарда евро финансиране от 2023 г. до 2027 г. фермерите в ЕС ще продължат да доставят качествена, безопасна и питателна храна на всички нас", каза комисар Януш Войчеховски във встъпителната си реч, изнесена на конференцията.

Средносрочният прогнозен доклад обхваща периода до 2035 г. и разглежда производството, потреблението и търговията в секторите на полските култури, млечните продукти, месото, зехтина и виното, в допълнение към селскостопанския доход. Той е разработен, като се вземат предвид основните двигатели, които се очаква да повлияят на бъдещето на селското стопанство в ЕС, като изменението на климата, потребителското търсене, променящата се структура на селскостопанския сектор, при най-правдоподобната бъдеща макроикономическа среда и като се приеме, че настоящата политическа рамка остава такава, каквато е до 2035 г. Докладът взема предвид селскостопанските и търговските политики, действащи през септември 2023 г.

Днешният доклад включва и глава за ябълки, праскови, нектарини и домати, анализирани подробно в избрани държави членки. В допълнение, два анализа на сценария оценяват, първо, въздействието на изменението на климата върху световните селскостопански добиви, търговията и цените на стоките и второ, въздействието върху околната среда и икономиката от по-широкото приемане на практики за управление на почвата, насърчаващи улавянето на въглерод и намаляване на емисиите на парникови газове в почвата.

Полски култури

Очаква се угарите, благоприятстващи биологичното разнообразие, да се увеличат до 7 милиона хектара до 2035 г., докато добивите от зърнени култури ще останат стабилни благодарение, наред с други неща, на положителното въздействие на прецизното земеделие, сеитбооборота и подобреното здраве на почвата, което би могло да компенсира отрицателните въздействия от изменението на климата. До 2035 г. се очаква също да се премине от зърнени култури към соя и варива. Тази промяна ще бъде предизвикана най-вече от по-ниското търсене на зърнени култури за фураж поради намаляването на производството на свинско и говеждо месо в ЕС и увеличаването на системите за по-голямо производство на трева и екстензивни системи. Политическите стимули за подпомагане увеличаването на растителните протеини също ще подкрепят тази промяна.  

Намаленото търсене на биогорива може да доведе до спад на растителните масла, което да доведе до по-малък внос. Що се отнася до захарта, консумацията на захар в ЕС ще продължи да намалява, до голяма степен поради преминаването на потребителите към диети с по-нисък прием на захар. Това, съчетано с намален добив и площи за отглеждане, ще доведе до малко по-ниско производство. 

Мляко и млечни продукти

Производителността на мляко в ЕС трябва да продължи да се увеличава, но с по-бавни темпове, като високите стандарти за качество и устойчивост генерират повече добавена стойност в сектора. ЕС ще остане един от двата най-големи износители на млечни продукти в световен мащаб.

Поради очаквано намаляване на млечното стадо, производството на мляко в ЕС може леко да намалее. Производството на сирене, суроватка и обезмаслено мляко на прах обаче може да нарасне, докато това на маслото остава стабилно. Като цяло изборът на начин на живот и здравните изисквания на застаряващото население вероятно допълнително ще увеличат търсенето на обогатени (с добавени витамини и минерали) и функционални продукти, отговарящи на специфични хранителни нужди.

Месни продукти

Потреблението на говеждо месо в ЕС остава изправено пред предизвикателство от опасения за високата цена, здравето на потребителите и устойчивостта. Очаква се това, съчетано с ниската рентабилност, да доведе до по-нататъшен спад на производството до 2035 г. Общото стадо крави в ЕС се очаква да намалее с 3,2 милиона глави (10 процента). Секторът на свинското месо е изправен пред подобна ситуация. Предвижда се производството на свинско месо в ЕС да спада с 0,9 процента годишно до 2035 г., което съответства на почти 2 милиона тона в сравнение с 2021-2023 г. Потреблението на овче и козе месо ще остане относително стабилно, но производството и животните в ЕС ще намалеят, което ще доведе до повече внос.

Сред месата, домашните птици могат да продължат да се възползват от по-ниска потребителска цена, относително по-здравословен имидж и липса на религиозни ограничения. Заедно с допълнителни възможности за износ, това ще тласне производството на птиче месо нагоре до 2035 г.

Специализирани култури

Изменението на климата също ще повлияе на производството и качеството на зехтин, вино, ябълки, праскови, нектарини и домати. За зехтина въвеждането на по-устойчиви сортове и по-интензивни производствени системи, заедно с научни изследвания и иновации, може да намали отрицателното въздействие. При относително стабилно общо потребление в ЕС износът може да нарасне допълнително.

Потреблението на вино в ЕС ще продължи тенденцията си към намаляване и ще спадне допълнително с над 1 процент годишно до около 20 литра на глава от населението до 2035 г., с 2,4 литра по-малко от средното потребление през 2018-2022 г. Очаква се това да се отрази негативно на производството. Износът на вино от ЕС може да продължи да нараства, но с по-бавни темпове.

Потреблението на ябълки може да се увеличи, тъй като потребителите се обръщат към пресни, лесни за консумация плодове. Предвижда се Полша и Италия да останат ключови износители на ябълки в ЕС и дори биха могли да увеличат нетния си износ. Потреблението на праскови и нектарини, от друга страна, може да намалее поради по-високи цени и предпочитания към други плодове. Възможно е това може да намали производството. Отново в духа на "лесните за консумация" пресни плодове и зеленчуци, консумацията на по-малки по размер сортове домати може да се увеличи. През периода 2022-2035 г. се очаква ЕС да запази настоящата си позиция на нетен вносител на домати за прясна консумация.

Сценарий за въздействието на изменението на климата

Този сценарий анализира как миналите промени в температурата и валежите влияят върху световните добиви от животни и култури и как изменението на климата в близко бъдеще с високи емисии нарушава селскостопанското производство и търговията. Въпреки световното увеличение на ожънатите площи за царевица, ориз, соя и пшеница, добивите от тези стоки ще продължават да намаляват. Световното производство на свинско и птиче месо също може да намалее поради намалената наличност на фуражни зърна. Като се има предвид очакваното нарастващо търсене на храна, от ключово значение е да се приложат стратегии за смекчаване изменението на климата и адаптиране към него, за да се противодейства на тези потенциално отрицателни въздействия.

Сценарий за по-широко приемане на практики за устойчиво управление на почвата

Този сценарий разглежда екологичните и икономическите въздействия на практиките за обработка на почвата, зимните покривни култури и възстановяването на торфищата чрез повторно овлажняване. Той потвърждава, че възстановяването на торфищата може ефективно да допринесе за намаляване на емисиите на парникови газове, излишъка от азот и емисиите на амоняк, докато практиките за управление на почвата могат да помогнат за намаляване на просмукването на хранителни вещества във водата, ерозията на почвата, както и емисиите на парникови газове и амоняк. Симулациите са показали умерени отрицателни ефекти върху доходите на фермите, които се дължат главно на по-високите разходи.

Контекст

Европейската комисия публикува всяка година своята средносрочна перспектива за следващите дванадесет години, представена на конференцията EU Agricultural Outlook, която се провежда всеки декември. Анализите на селскостопанските пазари разчитат на данни, налични до края на септември 2023 г. за селскостопанско производство и търговия, а сценариите се основават на набор от макроикономически допускания, считани за най-правдоподобни към момента на анализа. Прогнозите вземат предвид 28-те стратегически плана на ОСП, както и политическите действия и споразуменията за свободна търговия, действащи или ратифицирани до края на септември 2023 г.

Поради неизбежната несигурност по отношение на макроикономическото развитие и геополитическите и търговски отношения, този доклад представлява по-скоро база за бъдеща аналитична работа на Европейската комисия, а не прогноза като такава.

Този доклад на Комисията е съвместно усилие между Генерална дирекция "Земеделие и развитие на селските райони" и Съвместния изследователски център (JRC).

/СС/

news.modal.header

news.modal.text

Към 10:20 на 05.03.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация