Проф. Ричард А. Вернер, преподавател в Оксфордския университет, Университета в Уинчестър и ВУЗФ: 

site.btaДоминиращата макроикономическа мисъл за света е "замръзнала" през последните 100 години

Доминиращата макроикономическа мисъл за света е "замръзнала" през последните 100 години
Доминиращата макроикономическа мисъл за света е "замръзнала" през последните 100 години
Снимка: Владимир Шоков/БТА

Постигането на висок растеж и благополучие са възможни в почти всяка държава, но защо това не се случва в повече на брой страни? Това беше водещият въпрос в първата публична реч пред българска публика на британския икономист Ричард А. Вернер, преподавател в Оксфорд, Университета в Уинчестър и ВУЗФ. 

В речта си той оспори фундаментите и значението на водещата икономическа доктрина (т. нер неокласицизъм, бел. ред) през последните около 100 години и така наречения “Вашингтонски консенсус“ (представен през 1989 г., група от мерки като фискална дисциплина, пазарно определени лихвени проценти, приватизация, търговска либерализация и др. - бел. ред.), с предлагания от него набор от политики. 

Нещо повече, проф. Вернер е убеден, че корените на “Вашингтонския консенсус“ почиват в икономическите традиции на Англия от 19 век и по-конкретно на идеите на Дейвид Рикардо и неговата теория за сравнителните конкурентни предимства, а впоследствие на негови съвременни последователи в лицето на неокласиците. 

Лекторът обяви вижданията на Рикардо за несъстоятелни и стъпвайки на цитат на американския професор Скузън сподели, че неговата теория не почива на научен подход, а е базирана върху “грешни и заблуждаващи допускания, така че да докажат състоятелността на нечии лични желания“. 

“Политиците следват съветите на експертите, а в нашия случай това сме икономистите, обучени във водещите университети в света. Но това, което придобих като знания в Лондонското училище по икономика (LSE), а впоследствие и от Оксфорд не ме прави уверен, че предоставям адекватни и добри политически съвети. Това е така заради доминиращият, официален наратив в икономиката,“ каза проф. Вернер, добавяйки че се налага една единствена гледна точка, при положение, че има и алтернативни възгледи. 

Той е убеден, че доминиращото днес макроикономическо направление няма никакъв напредък през последните повече от 100 години, на фона на пробивите във физиката, биологията, в инженерните науки, в приложните науки, а също така и впечатляващият технологичен прогрес. 

А защо смята, че макроикономическата мисъл е замръзнала? Защото актуалните въпроси от края на 20-те години на миналия век остават, по думите му, без отговор и до днес. Става дума за въпроси като какво предизвиква бизнес циклите; как работи паричната политика; как работи фискалната политика; защо едни страни растат с по-ускорени темпове, а други не.  

Самият той мисли за въвеждането на понятието “развиващи се икономики“ през призмата на процеса на деколониализма през 50-те и 60-те години на 20 век. 

“Това е времето, когато колониалните господари решават, че се нуждаят от развиващи се икономики. Защо? Защото всички тези страни станаха независими,“ обясни проф. Вернер. “И ако до онзи момент метрополиите не са се вълнували от благополучието на колониите си, защо изведнъж с въвеждането на понятието за развиващи се икономики да се промени това?“  

“Вашингтонският консенсус“ отправя две водещи препоръки, посочи лекторът. На първо място е свободният пазар и търговия, като най-добрите източници за благополучие и растеж, за което е нужно разхлабване на регулациите, приватизиране на дейности и отвореност към света, така че чуждите инвестиции да идват на местния пазар. 

Вторият водещ аргумент на Вашингтонския консенсус е свързан с растежа и че, за да имаш такъв се нуждаеш от инвестиции, но откъде да дойдат парите? 

“Идват от спестявания и това е аргументът на спестяванията. Развиващите се икономики обаче не разполагат с достатъчно спестявания, а за да се сдобият с този ресурс са им нужни десетилетия, а за начало трябва да започнат да заемат пари от вън и така да привлекат външни инвестиции,“ смята проф. Вернер. 

Наличието на успешни примери за преход от развиваща се в развита икономика като например случаите с Япония, Южна Корея, Китай и Тайван, чрез следване на политики, противоречащи на “Вашингтонския консенсус“ доказват състоятелността на алтернативни подходи в икономическото управление. 

/СЛС/

В допълнение

Избиране на снимки

Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.

Изтегляне на снимки

Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите

news.modal.header

news.modal.text

Към 16:38 на 01.03.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация