Българският евродепутат Цветелина Пенкова предлага първите по рода си текстове

site.btaСтартъпите - "на крачка" от европейско законодателство, което да им помогне да развият потенциала си

Стартъпите - "на крачка" от европейско законодателство, което да им помогне да развият потенциала си
Стартъпите - "на крачка" от европейско законодателство, което да им помогне да развият потенциала си
Снимка: Пресофис на Цветелина Пенкова

Без европейско законодателство за стартъпите губим таланти и иновативни компании със силен социален елемент, които обикновено са насочени към хората. Това каза в интервю за БТА евродепутатът от Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите Цветелина Пенкова, която предлага първото по рода си европейско законодателство в сферата.

То е прието с огромно мнозинство в Комисията по промишленост, изследвания и енергетика (ИТРЕ) на Европейския парламент тази седмица и предстои бъде гласувано в пленарна зала на 14 декември.

Цветелина Пенкова отбеляза, че това е постижение както за България, така и за целия ЕС, и ясен знак, че европейските институции ще предприемат конкретни действия за подпомагането на сектора. Индустрията представлява около 3 процента от общия брутен вътрешен продукт (БВП) на Европа, или около 2 трлн. евро.

В законодателството ще има ясна дефиниция на европейско ниво какво е стартъп и какви са разликите с малки и средни предприятия (МСП). Досега стартъпите са добавяни като параграф в регулации, които са свързани с МСП. Пенкова обясни, че в световен мащаб има доста ясно разграничаване, но не и в европейски.

"Тъй като младите предприемачи не могат да доразвият своите проекти в Европа, често се принуждават да се насочат към САЩ или към Азия, където условията, които им се предлагат, са доста по-добри", посочи Пенкова.

Така обаче само губим на европейско ниво. Тя даде пример, че в Българската предприемаческа асоциация (BESCO) около 30 процента от над 500-те членове са насочени в развитие на технологии за зелена енергия и енергийна ефективност, които наистина се правят от млади хора с цел да помогнат. Много рядко крайната цел на тези иновативни предприятия е в чистия вид на бизнес ориентиране и печалба, напротив повечето от тези иновации наистина са свързани с неща, които биха подобрили нашето ежедневие и начин на живот, насочени са към хората, акцентира евродепутатът. 

Цветелина Пенкова, която дълги години е работила във финансовия сектор в Лондон, посочи от своя опит, че инвеститорите трудно биха вложили капитал в проекти и предприятия, за които липсва правна рамка, носеща сигурност.

По отношение на подкрепата в Европарламента, тя отбеляза, че около година и половина е отнело убеждаването на голяма част от политическата й група, че това е необходимо и важно, и че трябват усилия и активна работа както с представители в България, така и в Европа.

"Започнахме работа по самото законодателство през лятото, когато то вече влезе в дневния ред на Комисията по промишленост, изследвания и енергетика. В хода на работата имаше доста сериозен интерес от всички парламентарно представени партии, те се включиха активно в разработването на текста", разказа тя. Очакванията на Цветелина Пенкова са подкрепата в комисията да се повтори и в пленарна зала. 

В хода на по-детайлното разписване на самото законодателство вероятно ще проличат и някои различия между отделните политически сили, но има силно и ясно обединение, че то е нужно, посочи още тя.

По думите й общоевропейското законодателство и стратегия ще са съобразени с нуждите на стартъпите. Регламентират се благоприятни условия, които да подпомогнат прохождането им чрез по-лесен достъп до финансиране и привличане на повече частни инвеститори, редица данъчни облекчения, премахване на съществуващите регулаторни тежести и гарантиране правата на служителите.

Според нея правната рамка ще е ключова за създаването на благоприятна среда, която да насърчи пазарната реализация, да отключи повече финансирания и да стимулира разрастването на европейската и българската стартъп индустрия.

"Чрез правила и регулаторна рамка създаваме възможности за растеж, повече работни места, а европейските стартъп и скейлъп компании ще бъдат конкурентоспособни на световния пазар", каза Цветелина Пенкова.

Тя припомни, че основното, с което стартъпите се отличават, е това, че са базирани на нова технология, която е на пазара за първи път и са много различни като структура на продуктите и услугите, които предлагат.  

Може да се налага обновяване на дефиницията, която сме дали, но основната обвързаност, която искаме да има, е много тясната връзка с нова разработка в сферата на технологиите. Смятаме да доуточним, че тези услуги и стоки, които се предлагат от стартъпите, са насочени предимно в дейности, които имат доста сериозен общественополезен оттенък, допринасят към обществения интерес и към здравеопазването, спомагат за енергийната ефективност, за зеления и дигиталния преход, обясни българският евродепутат.

По думите й в тези компании в момента става дума за близо 2 млн. работни места. "За жалост в законовата рамка на нито една държава членка все още няма такова обособяване, това е голям проблем, защото когато не са правно регламентирани и отделени като правен субект, стартъпите не могат по никакъв начин да се възползват от достъп до капиталовите пазари и до финансови инжекции, които са особено необходими в началото на техните разработки", обясни Пенкова.

Така е изключително ограничен достъпът до финансиране само и единствено до публични средства, било то национални или европейски, и това ги прави доста неконкурентоспособни, обясни евродепутатът. Пенкова изтъкна, че голяма част от тези иновации идват от Европа, немалко и от страната ни, която е доста развита екосистема по отношение на стартъпите.

Изпълнителният директор на Българската предприемаческа асоциация Недялко Дервенков каза за БТА, че развитието на стартъпите в Европа е дотолкова важно, доколкото са големи амбициите на континента за икономически растеж.

По думите му технологичните компании са пътят за европейската икономика да догони тези на Китай и САЩ.

"Като изпълнителен директор на BESCO искам да поздравя Цветелина Пенкова за усилената й работа на европейския фронт по темата, която е изключително важна както за технологичните компании в България, така и за тези в Европа. Да имаме европейски депутат, който повдига този въпрос, поставя България в много добра светлина", каза още Дервенков. 

Той посочи три стратегически момента, свързани с технологичните компании, върху които трябва да се акцентира. Първо, реформи, които позволяват да внасяме като актив предприемачески потенциал в ЕС, но и образователни реформи, които да помогнат за собствено производство на квалифицирани кадри. Унифицирана европейска стартъп виза, за която се говори от доста време, сини карти, даде пример той за "вноса" на кадри от страни извън ЕС.

На следващо място Дервенков посочи достъп до стратегически капитал и инструменти, които ще позволят на компании в растеж да получат допълнителни средства. Дали чрез рисково финансиране, дали чрез специално насочени европейски програми, както и ЕС да стане по-толерантен към идеята пенсионните фондове да инвестират повече в рисков капитал, както е в САЩ, посочи той.

По думите му третата голяма тема е дерегулации и лесно правене на бизнес. Дервенков уточни, че под дерегулации се коментират "безопасни места", в които стартъпите могат да тестват своите технологии и са подкрепени от държавата и общините.

"Ако това се случи за една технологична компания, тогава държавата или общината става неин пръв клиент и много по-лесно и бързо тя може да наложи своята идея - локално, на европейско ниво и по света", каза той.

По отношение на разликите с малките и средните предприятия, Дервенков акцентира, че стартъпите мислят от първия ден за глобалния пазар. Това са динамични компании с потенциал за бърз експоненциален растеж. Много малко стартъпи всъщност гледат на локалните си пазари като на единствен пазар и опция изобщо за реализация на този пазар, каза още той.

Другата съществена разлика е, че обикновено стартъпите и технологичните компании са свързани със софтуер, ефектът и продажбите от който може да се мултиплицират в пъти по-бързо, отколкото от един конвенционален продукт. Съществена разлика е и начинът на финансиране и менажиране. Така нареченият рисков капитал е нещо, което стартъпите търсят, за разлика от конвенционалните бизнеси.

По отношение на облекченията, за които може да се мисли, Дервенков посочи намалени осигуровки за стартиращи компании и облекчени данъци за научно-развойна дейност. Една от характеристиките на стартъп компанията е, че обикновено има доста дълъг процес на научно-развойна дейност, понякога отнема 3-5 години, за да стигне едно нещо до пазара, обясни той.

По думите му е хубаво, че в България започват да се зараждат инициативи като "Инсайт" и институтът е нещо, с което страната ни може да се гордее.

А държавите, които са в челната десятка в сферата на иновациите, като Швейцария, Франция, Великобритания, Германия, имат такива фондове за технологичен трансфер и определени стимули за разработки.

/ЦМ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 12:29 на 22.02.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация