site.btaБългарската ИКТ индустрия се готви за адаптация към среда на по-бавен растеж

Българската ИКТ индустрия се готви за адаптация към среда на по-бавен растеж
Българската ИКТ индустрия се готви за адаптация към среда на по-бавен растеж
Снимка: Делян Петришки/БТА

Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ) изнесе актуални данни, които показват, че приходите на бранша у нас ще надхвърлят за пръв път 8 милиарда лева през 2023 година.

"До септември тази година смятахме, че приходите ни ще растат с 20 процента, но след третото тримесечие видяхме, че има отрезвяване на важните пазари в Западна Европа и в САЩ. Там орязването на разходите ще бъде по всяка вероятност водеща тема през 2024 година и този процес се очаква да продължи повече от една година. Гледаме на случващото се като на здравословен процес, на фона и на по-скъпия капитал. Актуалната прогноза за ръста на приходите на софтуерните компании в България е за 12,1 процента през тази година", каза Георги Брашнаров, член на Консултативния съвет на БАСКОМ, по време на събитие, свързано с традиционното проучване за състоянието на софтуерния бранш в страната – БАСКОМ Барометър. Докладът се публикува всяка година от 2009 г. насам и за него са ползвани данни от анализ на софтуерната индустрия от "СБН – Панов, Стойчев и Ко". (CBN – Panoff, Stoycheff & Co.).  

В срещата участваха още Доброслав Димитров, председател на УС на БАСКОМ и Илия Кръстев, председател на УС на Асоциацията за иновации, бизнес услуги и технологии (AIBEST). Събитието уважиха и Иванка Шалапатова, министър на труда и социалната политика, и Ивайло Шотев, заместник-министър на икономиката.

Темповете на растеж от над 20 процента за софтуерния сегмент на ИКТ индустрията е характерен за периода 2015 до 2022 година, като 2021 година остава засега върхова за бранша с 26,5 на сто повишаване на оперативните постъпления.   

От актуалните данни стана известно, че приходите на софтуерните компании в България ще надхвърлят през 2023 година за пръв път 8 милиарда лева. Подобен размер ще отреди дял от 4,5 процента от общия размер на БВП на страната. От тях 85 на сто са формирани от износ, който на свой ред съставлява една трета от целия експорт на страната, ето защо външната среда е определяща за развитието на фирмите в този сегмент. Според бранша това затвърждава позицията на сектора като водещ за страната при услугите. Статистиката за 2022 година е за общо постъпления от 7,2 млрд. лева и дял в икономиката от 4,3 на сто, съгласно показателя за БВП.

Общо заети в софтуерния сегмент са над 58 300 души (1,7 процента дял от работната сила), като всяко едно работно място осигурява над три пъти повече приходи за държавата от данъци и осигуровки спрямо средните за страната нива, информират от БАСКОМ. Делът на платените осигурителни суми за миналата 2022 г. е 5,1 на сто. Откритите нови работни места през 2022 година са над 8 300, като от тях 1 300 са по линия на "синята карта". От бранша прогнозират, че софтуерните компании ще внесат допълнително над 200 млн. лева повече данъци и осигуровки спрямо 2022 г. и така тези над 58 000 служители ще осигурят повече от 2 млрд. лева данъчно-осигурителни приходи в бюджета на страната.    

Разширяването на регионалното присъствие, работата по изготвяне на модел и пътна карта за създаване на поне 10 нови технологични училища, приносът на организацията за съсредоточаване на вниманието на бизнеса в България и на институциите върху предлаганите възможности от изкуствения интелект и пробива по линия на неговото навлизане в училищната среда, където си сътрудничат с Министерството на образованието и науката, са сред отчетените успехи на членовете на БАСКОМ.

Вплитането на възможностите на изкуствения интелект в училищната среда, според Доброслав Димитров, е процес, който поставя България начело в света.

На фона на очакванията и постигнатото до края на 2023 година, от бранша наблегнаха и върху своите очаквания към българските институции. Такива са: предвидимост и устойчивост на данъчно-осигурителната рамка, участие на високотехнологичния сектор в тристранния диалог, цифровизация на институциите и учредяване на координационно звено, утвърждаване на марката България като страна, която привлича и задържа високотехнологични компании и семействата на заетите в тях. Те се обявиха и за радикална реформа в образованието, която да включва и преглед на учебните програми. "Ако допреди няколко години най-добре беше държавата да не прави нищо по развитието на сектора на информационните технологии, сега ситуацията е по-различна и това се дължи на променената среда. За нас вече е важна степента на активност на България като държава", посочи на свой ред Илия Кръстев от АИБЕСТ. "Нашите усилия в затворените ни общности вече не са достатъчни както по линия на образованието, така също и по темата за качеството на живота", каза още той. 

Социалният министър Иванка Шалапатова пое няколко ангажимента пред бранша, първият от които е по линия на новото позициониране на България и облика ѝ зад граница. Шалапатова смята, че е време заедно с министрите на икономиката и на иновациите да работят активно по този въпрос. По линия на изсветляването на българския бизнес, макар да уточни, че това не е нейна сфера на специализация,  заедно с представители на Министерството на финансите и на Министерството на икономиката и индустрията да преценят какви действия са предприети сред работодателските организации.

Третият ангажимент е да се създаде среда, в която бизнесът и в конкретния случай компаниите от ИКТ да бъдат партньори.

На бранша Шамапатова обеща докато тече процесът, сързан с участието му в тристранния социален диалог, да има "пряка писта" до институциите и да дава предложения. "До месеци предстои да разработим стратегия за цифровизиране на социалната сфера. Имаме скромна визия и когато сме готови с дефинирането, ще ви поканим да споделите вашето мнение и виждания. Партньорството помежду ни ще бъде сякаш сте част от Тристранния съвет", каза министърът. 

Зам.-министър Ивайло Шотев изтъкна, че адаптивността на сектора ще бъде ключова. Според него е важно за компетентните институции да разберат причините за очакваното забавяне на приходите в софтуерния сегмент и като цяло в ИКТ сферата – дали произтичат от общоевропейския контекст на забавяне на стопанската активност или са резултат от направени грешки в България. И ако това е така, включително и от законодателни решения, да се предприемат мерки по изчистването им.

Модернизацията на икономиката, свързана и с процеса по нейното цифровизиране, са ключови за подобряване на производителността на труда в българската икономика, където сега ръстът на заплатите надвишава темповете при производителността на единица, каза още заместник-министър Шотев.   

/ВЙ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 09:52 на 05.03.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация