В края на второто тримесечие на 2023 г. съотношението на брутния държавен дълг към брутния вътрешен продукт (БВП) в ЕС е намалял от 83,4 на сто през първото тримесечие до 83,1 на сто, отчита Евростат. В еврозоната спадът съответно е до 90,3 на сто спрямо 90,7 на сто.
Понижението на съотношението на брутния държавен дълг към БВП, както в ЕС, така и в еврозоната, се дължи на факта, че увеличението на БВП в абсолютни стойности превишава растежа на държавния дълг. Спрямо второто тримесечие на 2022 г. съотношението на държавния дълг към БВП също е намаляло, както в ЕС (от 85,9 на сто до 83,1 на сто), така и в еврозоната (от 93,5 на сто до 90,3 на сто).
В края на второто тримесечие на 2023 г. дълговите ценни книжа са били 82,9 на сто от общия държавен дълг в ЕС и 83,4 на сто в еврозоната.
Заемите са били съответно 14,3 и 13,8 на сто от общия държавен дълг в ЕС и еврозоната, а валутата и депозитите - 2,7 на сто от общия дълг в ЕС и 2,8 на сто в еврозоната. Поради участието на правителствата на страни членки на ЕС в отпускането на заеми за някои страни членки са публикувани също и тримесечни данни за междуправителствено кредитиране. В края на второто тримесечие на 2023 г. междуправителственото кредитиране като процентен дял от БВП е било 1,3 на сто в ЕС и 1,6 на сто в еврозоната.
Най-високото съотношение на държавния дълг към БВП в края на второто тримесечие на 2023 г. е било отчетено в Гърция (166,5 на сто), Италия (142,4 на сто), Франция (111,9 на сто), Испания (111,2 на сто), Португалия (110,1 на сто) и Белгия (106 на сто), а най-ниското в Естония (18,5 на сто), България (21,5 на сто), Люксембург (28,2 на сто), Дания (30,2 на сто) и Швеция (30,7 на сто).
Спрямо първото тримесечие на 2023 г. девет страни членки са регистрирали увеличение на съотношението на дълга към БВП в края на второто тримесечие на 2023 г., а 18 от тях са отчели спад. Най-голямото увеличение в съотношението е регистрирано в Кипър (+2,2 процентни пункта), Словакия (+1,6 процентни пункта), Италия (+1,5 процентни пункта), Финландия и Естония (+1,3 процентни пункта и в двете страни), а най-големите спадове са отчетени в Латвия (-3,5 процентни пункта), Хърватия (-2,6 процентни пункта), Португалия (-2,2 процентни пункта), Гърция (-2,1 процентни пункта), Малта (-1,7 процентни пункта), Австрия (-1,6 процентни пункта), Словения (-1,5 процентни пункта), Нидерландия (-1,4 процентни пункта), Германия (-1,1 процентни пункта) и Швеция (-1 процентен пункт).
Спрямо второто тримесечие на 2022 г. шест страни членки са регистрирали увеличение на дълга си към БВП в края на второто тримесечие на 2023 г., а 21 страни членки са отчели спад.
Растеж в съотношението е регистриран в Люксембург (+2,9 процентни пункта), Финландия (+2,1 процентни пункта), Естония (+1,6 процентни пункта), Чехия (+0,8 процентни пункта), Словакия (+0,4 процентни пункта) и България (+0,2 процентни пункта), а най-големият спад е отчетен в Гърция (-16,6 процентни пункта), Португалия (-11,8 процентни пункта), Кипър (-8,1 процентни пункта), Ирландия (-7,4 процентни пункта), Хърватия (-6 процентни пункта), Словения (-4,5 процентни пункта), Австрия и Италия (по -4 процентни пункта и в двете страни), Испания (-3,3 процентни пункта) и Нидерландия (-3,1 пункта).
/СС/
news.modal.text
