Браншовата камара на дървообработващата и мебелната промишленост (БКДМП) проведе днес първото събитие от кампанията "Заедно за опазване на горите". Инициативата има за цел да информира обществото за необходимостта от спешни мерки за правилното управление на горите и нуждата от промени в сектора. "Започнахме кампания, чрез която искаме да представим наболели проблеми пред вас и чрез вас да достигнат до българското общество", каза председателят на БКДМП проф. д-р Васил Живков по време на пресконференцията, която се проведе в Литературен клуб "Перото" в София.
Той посочи, че гората създава възобновяем природен ресурс и това е дървесината. Можем да я използваме повторно, да я поправяме, рециклираме и всичко това е елемент от кръговата икономика. "Разсъждавайки в тази насока, дървесината е изключително ценен ресурс", коментира проф. Живков.
Той постави и въпроса за национална инвентаризация. "Бихме искали да разполагаме с точни данни какъв е ресурсът, който имаме в българските гори", посочи проф. Живков. Той цитира данни, според които преди 60 години българските гори са били със запас от около 250 млн. куб., а през 2020 г. запасите са 720 млн. куб. Прирастът е около 13,5 млн. куб. на годишна база.
По думите на председателят на БКДМП в България се смята, че се добива около 50 процента от запаса от дървесина.
Той заяви, че техният бизнес категорично е против незаконната сеч. "Искаме гората да бъде стопанисвана правилно и да ни дава продукта, който ни е необходим", допълни проф. Живков, цитирайки данни, според които в мебелната индустрия на България работят 55 000 души, тя осигурява 3 процента от БВП, а 80 процента от продукцията отива за износ.
Според заместник-министърът на земеделието и храните инж. Мирослав Маринов промените и подобренията винаги са желани.
Той посочи, че горските територии у нас са 4 270 000 ха, което представлява 38,5 процента от националната територия. "Управлението на горите и горските територии в България се основава на разбирането за устойчиво развитие и на стремеж към баланс на всички функции, които те изпълняват - екологични, икономични и социални", каза зам.-министърът, подчертавайки, че през последното десетилетие секторът е изправен пред редица предизвикателства.
По данни, представени от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите (ИАГ) инж. Стоян Тошев, общата площ на горските територии има ръст от 1960 г. насам, а от 2022 г. има значително увеличение. Дървесните видове, които взимат превес, са бук, дъб и бял бор. "Общият запас от 1960 г. до 2020 г. нараства, няма период, в който да има намаляване на запаса", подчерта инж. Тошев.
Според доц. д-р Георги Костов, ръководител катедра "Лесовъдство" в Лесотехнически университет, след 2010-2015 г. прирастът у нас започва да пада, защото горите започват да застаряват.
Той допълни, че продължават да намаляват иглолистните гори, които са 30 процента от всички. Към момента са останали 600 000 ха от 1 млн. преди.
Доц. Костов каза, че около 75 процента от добитата широколистна дървесина у нас отива за дърва за огрев, като в световен мащаб все още (отсичане ежегодно на 15 млрд. дървета) 51 процента отива за дърва за огрев.
По данни на доц. Костов имаме намаление на приходите от недървесни горски продукти - през 2013 г. те са били с 6000-7000 лева повече в сравнение с 2020 г., въпреки инфлацията.
Доц. Костов очерта основните моменти в приетата в Европа Стратегия на ЕС за горите 2030, като подчерта, че стратегиите имат значение, защото очертават бъдещи общи политики.
По негово мнение климатичната криза поставя неизпълними цели пред горското стопанство, но все пак изтъкна факта, че България е водеща държава по Натура 2000 - 57 процента от площта на горите ни попада в тази екологична мрежа, което значи, че дейностите в тази територия не са повлияли на биоразнообразието.
По думите на доц. Костов харчим годишно около 4 млн. лева за превенция от горски пожари, но те не са достатъчни, защото не са насочени. За финал той подчерта нуждата от образование.
Според Петър Дишков, мениджър снабдяване дървесина в "Кроношпан България", има голямо разделение на обществото - от една страна са градските жители, които искат гората да остане консервирана, от друга са хората, които работят и живеят в горите.
/СС/
Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.
Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите
news.modal.text
