Зеленият преход, за който упорито се говори от началото на настоящия век, и чието осъществяване вече е започнало, отваря все нови и нови фронтове. Един от най-важните е този на полето на т. нар. редкоземни елементи, влагани в производството на много модерни технологии, сред които електромобилите и вятърните турбини.
Редкоземните елементи са 17 сребристобели метала, които всъщност не са толкова редки в земната кора, но намирането на техни находища, чиято разработка да е икономически оправдана, е друг въпрос, посочва Ройтерс. Тяхната "рядкост" по същество се крие в трудния технологичен процес по отделянето им от другите елементи, с които "съжителстват" в една руда и превръщането им в материали, годни за употреба при производството на модерните технологични продукти, най-вече мощни постоянни магнити.
В момента Китай добива около 60 на сто от рудите, съдържащи редкоземни елементи, а делът скача до 85-90 на сто когато се стигне до преработката им и производството на крайна продукция, най-често под формата на различни оксиди. Извън Китай има едва пет предприятия, специално оборудвани, за да могат да преработват и извличат редкоземни елементи, посочва "Голдмън Сакс" (Goldman Sachs).
Две от тези компании - американската "Ем Пи матириълс" (MP Materials) и австралийската "Линас" (Lynas), изглеждат твърдо решени да се преборят с китайската доминация, но проектите им се бавят или направо се провалят.
Плановете на "Линас" да изгради рафинерия за редкоземни елементи в Тексас съвместно с местен партньор пропаднаха, твърдят запознати източници. Вместо това компанията се опитва да завърши изграждането на предприятието си в Западна Австралия, което среща много трудности, както и да построи завод в САЩ извън Тексас.
Плановете на "Ем Пи матириълс" да открие свой завод за рафиниране на редкоземни елементи бяха забавени от пандемията и поради технически проблеми. "Преработката на редкоземни елементи е труден процес, който постоянно тръгва и спира", призна през май главният изпълнителен директор и най-голям акционер в компанията Джим Литински. Изненадващо или не, вторият най-голям акционер в "Ем Пи" е китайската "Шънгъ рисорсиз" (Shenghe Resources), което неминуемо я прави силно зависима от китайските руди и китайските технологии.
Според анализатори, цитирани от сп. "Форин полиси", САЩ трябва да се поучат от японския опит, за да опитат да се преборят с китайската доминация в сектора. След криза, възникнала през 2010 г., когато Китай спира вноса на редкоземни елементи и техните производни в Япония, Токио променя политиката си и започва да търси, а и да намира, други партньори, за да осигури жизненоважните суровини за технологичната си промишленост.
Един от тези партньори е именно австралийската "Линас", който произвежда около 12 на сто от редкоземните оксиди в света благодарение на мината си в Австралия и рафинерията си в Малайзия. Към момента компанията доставя около 90 на сто от използваните в Япония неодим и празеодим.
По думите на главния изпълнителен директор на компанията Аманда Лакази показателен е начинът, по който различните страните опитват да се справят с китайското надмощие. Докато Япония търси партньори, за да се сдобие с желаните материали, САЩ заведоха дело в Световната търговска организация, а ЕС създаде група за изучаване на веригите на доставки на редкоземни елементи. "Познайте кой сега си е гарантирал сигурни доставки", риторично пита Лакази.
САЩ вече също се опитват да работят с "Линас", като на 1 август Пентагонът обяви грант в размер от 258 милиона долара за компанията в подкрепа на рафинерията в Тексас. Впоследствие се оказа, че този проект няма да се реализира.
Япония обаче не се задоволява само с партньорството си с австралийското дружество. Миналата седмица японската Агенция по металите и енергийната сигурност (JOGMEC) подписа споразумение с намибийската държавна минна компания "Епанджело" (Epangelo) за проучване и разработка на находища на редкоземни елементи.
Сделката беше сключена по време на обиколка на японския министър на икономиката, търговията и промишлеността Ясутоши Нишимура в пет страни от Африка, за които се знае или се предполага, че разполагат с богати залежи от редкоземни елементи. Освен Намибия групата на най-обещаващите включва Замбия и ДР Конго.
Японската агенция вече си партнира с компанията "Намибия критикъл метълс" (Namibia Critical Metals) при разработването на находището Лофдал, което е богато на итрий, а има потенциал и за добив на диспросий и тербий - два от най-ценните редкоземни елементи, използвани при производството на постоянни магнити за батерии за електромобили и вятърни турбини.
И "Ем Пи", и "Линас" признават, че рафинирането на редкоземни елементи често е изключително мъчителен процес. 17-те метала от групата са изключително близки по атомното си тегло и разделянето им е трудно. Те трябва да бъдат отделяни в последователен ред, което не дава възможност на компаниите да подбират само желаните метали. Така например, за да стигнат до влаганите в магнитите за електромобилите неодим и празеодим, първо трябва да бъдат отделени по-малко желаните лантан и церий. А те съставляват около 83 на сто от залежите в разработваната от "Ем Пи" мина в Калифорния.
"Ем Пи" разчита на китайски технологии, след като през 2017 г. възобнови дейността на мината, но Китай ревниво пази някои от вай-важните си тайни в процеса на рафиниране. "През последните години Китай направи сериозни инвестиции, за да подобри процеса на рафиниране и превръщането на редкоземните елементи в така желаните магнити", казва професорът по металургия в Университета на Бирмингам Алан Уолтън, цитиран от Ройтерс.
Китай освен това залага на рафинирането и позволява вноса на руди, съдържащи редкоземни елементи на преференциални цени. Тази стратегия гарантира, че другите страни ще се надпреварват в търсенето на нови залежи, но няма да са в състояние скоро да развият преработвателни мощности.
През миналата година "Ем Пи" изнесе за Китай 43 000 метрични тона руден концентрат за рафиниране. Други страни - Виетнам и Мианма, например, също изнасят в Китай концентрат за преработка.
Рафинерията на "Линас" в Малайзия работи с концентрат от Австралия, но може да бъде затворена догодина, тъй като властите в Куала Лумпур твърдят, че заводът изпуска радиоактивни отпадъци. "Линас" отрича тези обвинения, но вече готви откриването на друга рафинерия в Австралия.
И други страни вече опитват да поемат по пътя на Австралия и Япония, за да се отърват от китайската зависимост. В Швеция и ЮАР например се подготвят проекти за извличане на редкоземни елементи от рудни отпадъци и странични продукти. По данни на "Адамас интелиджънс" (Adamas Intelligence) те могат да задоволят около 8 на сто от глобалното търсене.
Това все пак е далеч от желаното. Според "Бенчмарк минеръл интелиджънс" (Benchmark Mineral Intelligence) Китай рафинира около 89 на сто от нужния на индустрията неодим и празеодим, като се очаква до 2028 г. делът да спадне до 75 на сто. Още по-тежка е ситуацията по отношение на друг критичен метал - диспросий, който помага магнетизирането да се запазва при високи температура. През настоящата година 99 на сто от него се рафинира в Китай, а през 2028 г. този дял ще спадне до 94 на сто.
Всички данни говорят, че доминацията на Китай скоро няма да бъде преодоляна, но същевременно процесът вече е започнал. Всичко е въпрос на време, желание и инвестиции.
/ЕС/
news.modal.text
