site.btaОБНОВЕНА Икономическата комисия в НС прие на първо четене промени в Закона за контрол по прилагане на ограничителните мерки срещу Русия

Парламентарната икономическа комисията прие на първо четене Законопроект за промени на Закона за контрол по прилагане на ограничителните мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна, с вносители Бойко Борисов, Мустафа Карадайъ, Петър Чобанов, Делян Добрев, Десислава Атанасова, Христо Иванов, Атанас Атанасов, Кирил Петков. Законопроектът е постъпил днес в комисията.

Със закона, който е приет от НС на 13 януари 2023 г., в законодателството се имплементират санкциите, наложени в Регламент от 2014 г., като съгласно една от разпоредбите на регламента изрично се забранява възлагането или продължаването на изпълнението на всякакви договори за обществени поръчки или за концесии с физически или юридически лица, образования или органи, установени в Русия, или пряко, или непряко контролирани от такива лица, напомниха вносителите. Във връзка с прилагането на този закон е установено, че в българското законодателство са въведени допълнителни условия относно изпълнението на ограничителните мерки спрямо Русия, които не съответстват на разпоредбите на регламента и с предложения днес законопроект се цели законодателството ни да бъде приведено към точните условия на регламента.

В тази връзка министърът на финансите Асен Василев, който присъства на заседанието на комисията за представянето на Законопроекта за допълнение на Кодекса за застраховането за първо четене, изрази становище, че ведомството винаги е подкрепяло постигането на пълен синхрон на българското законодателство с европейското. Вносителите обясниха, че действащият закон от доста време не може да изпълни целите си, като бе изтъкнато, че още януари е гласувано да започне процедура по отнемането на концесията на пристанище "Росенец", което не е направено.

По-рано днес в кулоарите на парламента съпредседателят на "Продължаваме промяната" Кирил Петков съобщи, че ще бъде внесено предложение "за вкарване обратно на контрола на пристанище "Росенец". Той уточни, че това предложение ще прекрати концесията на пристанището, която е увеличена от служебния кабинет с 24 години без мотиви. Контролът на това пристанище е ключов за българската държава, каза той. Според него всички ключови инфраструктури трябва да бъдат под контрола на България, особено тези по границата. 

БТА припомня, че акционерното дружество "Лукойл Нефтохим Бургас" подписа договор за концесия на пристанищния терминал "Росенец" (част от пристанище за обществен транспорт с национално значение - Бургас) през 2011 година. Това се случи по реда на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата в страната след правителствено решение от 16 март същата година. Тогава дружеството бе собственик на зоната за съхраняване на товари на терминала, а самата концесия бе предоставена за срок от 35 години или до 2046 година. Тя е за услуга с основен предмет управление и поддържане на обекта срещу правото и задължението на концесионера да извършва пристанищни услуги.

В края на юли 2011 година Агенция "Митници" отне лиценза за акцизен склад на нефтената рафинерия в Бургас и нефтопристанището. Причината бе, че дружество не е монтирало нужните измервателни уреди, които да подават непрекъснато информация в централата на митническата администрация за влизащите и излизащите от складовете нефтопродукти. Последва поредица от съдебни спорове, които приключиха с извънсъдебно споразумение. Дотогава рафинерията и терминалът "Росенец" така или иначе продължиха да работят след решение на Върховния административен съд. Лицензите на "Лукойл" бяха върнати в началото на 2012 година. Според споразумението "Лукойл Нефтохим" бе задължено да приведе в съответствие своите данъчни складове. Решението на Административния съд бе окончателно.

След началото на войната в Украйна с решение на Съвета на ЕС от 21 юли 2022 година беше спряно възлагането или продължаването на всякакви договори за обществени поръчки или за концесии с руски юридически лица или други компании, в които повече от 50 на сто от правото на собственост е пряко или непряко притежавано от руски граждани или компании в конкретни стопански сфери. Малко след това България се превърна в единствената държава в ЕС, която получи разрешение за внос на руски нефт по море до 2024 година, след дерогация в санкциите срещу Русия. Това бе договорено от кабинета на Кирил Петков. Искането на българската страна бе подплатено с гарантиране на потребление на вътрешния пазар.

На 6 октомври 2022 година служебният кабинет на премиера Гълъб Донев разреши на "Лукойл" да остане концесионер на нефтеното пристанище "Росенец" до 2046 година и да довърши договора въпреки санкционния режим на ЕС. В началото на тази година от "Демократична България" (ДБ) съобщиха, че са внесли в Народното събрание законопроект, с който нефтеният пристанищен терминал "Росенец" да бъде върнат на държавата. В този законопроект беше предвидена забрана за възлагане на концесии на обекти на критичната инфраструктура, засягащи нефт и продукти от нефтен произход, произведени от суров петрол с произход Русия или изнесени от Русия, както и прекратяване на съществуващите концесионни договори. Впоследствие, няколко дни след обявлението, ДБ оттегли тези текстове, след като се оказа, че ще засегнат и още една рафинерия - тази на "Инса ойл", която работи с нефтопродукти, внесени от Русия през пристанище Варна и пристанище Бургас.

На 13 януари 2023 година парламентът прие на второ четене внесените от ДБ промени в Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, което на практика даде възможност на държавата да постави под оперативен контрол нефтената рафинерия в Бургас. Обектите на критична инфраструктура, представляващи стратегически обекти, от значение за националната сигурност в сектор енергетика, предназначени за производство, преработка, обработка, съхраняване и пренос на нефт, в това число по тръбопроводи, и на енергийни продукти, подлежат на надзор по реда на този закон от министъра на икономиката и индустрията.