site.btaУчредена беше Българска агрохранителна камара

Постигането на висока добавена стойност и конкурентоспособност на произведените продукти ще изисква справедливо и балансирано развитие на секторите в земеделието. Само тогава може да имаме правилно изградена агрохранителна верига, която ще затвори ефективно цикъла от полето до трапезата. Това е единственият път, който ще даде възможност България да бъде продоволствено осигурена, икономически суверенна и стабилна. Това каза един от радетелите на Българска агрохранителна камара академик Атанас Атанасов по време на заседание за учредяване на сдружението с нестопанска цел, което се провежда днес в Биологическия факултет на Софийски университет "Св. Климент Охридски". Сдружението е професионална, независима и непартийна организация на равноправни субекти, осъществяващи дейност в областта на производството, преработката или дистрибуцията на селскостопанска продукция, фуражи, храни или напитки, както и на лица, свързани с тази дейност.

Академик Атанасов припомни, че на 6 декември беше положено истинското начало на камарата, което не можеше да се случи без дейността на Кирил Вътев, Таня Георгиева и Александър Йоцев, които в момента са в Министерството на земеделието и храните. "Надявам се, че те не само няма да забравят идеите, а ще ги включат в управлението си", коментира той.

Академикът изрази надежда също, че двете аграрни камари - Българска агрохранителна камара и Българска аграрна камара, ще могат да работят съвместно в интерес на страната и ще намерят нужните пътища как едрите производители да се включат ефективно не само в производството на зърнените и маслодайни култури, но и в другите производства.

По думите на академик Атанасов неотложен е и въпросът за намирането на баланс между традиционното и биологично земеделие и пътищата за тяхното правилно съвместяване.

"Липсата на ефективни и достъпни пазари е също важен и открит въпрос. Това е една от причините за проблемите със зърното, породил се с по-евтиния украински внос. Вместо да препродаваме ние се оказахме в задънена улица, като се има предвид че Африка се задоволява на 50 процента от зърно, идващо от Русия и Украйна", посочи академикът.

Според него трудно можем да се конкурираме с големия корпоративен бизнес, който отдавна е влязъл в България, но вместо да се кооперираме с него, ние го разглеждаме като чуждо тяло. Академикът подчерта също, че родното производство на семена от всички видове култури, което е било национална гордост на страната си, сега е под всякакъв минимум.

"Нужна е нова концепция за развитие на земеделието, не само за периода 2023-2027 г., но и далеч след 2030 г., за да не останем зад борда на Зелената сделка, където ЕС е предвидил 1,3 трилиона евро за постигане на нулево равновесие на газовите емисии до 2050 г.", посочи Атанасов.

По думите му това би могло да се осъществи единствено, ако агробизнесът и науката вървят ръка за ръка. Така ще се даде възможност иновациите да бъдат определящи в създаването на добавена стойност и конкурентоспособност на земеделските продукти. "Тук на първо място стоят проблемите с почвеното плодородие и ефективното използване на вода, които са нашето злато и петрол", заяви академикът.