site.btaБСК принципно подкрепя проектобюджетите на държавата, ДОО и НЗОК

Българската стопанска камара (БСК) внесе в Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) своите становища по проектобюджетите за 2023 г. на Република България (РБ), Държавното обществено осигуряване (ДОО) и Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), съобщиха от камарата.

НСТС днес ще заседава извънредно, за да обсъди трите проектозакона. Заседанието ще се председателства от вицепремиера Мария Габриел, а в него ще вземе участие и министър-председателят акад. Николай Денков. 

В становищата на БСК се изразява принципна подкрепа за представените законопроекти, доколкото България се намира в извънредна ситуация, в която в средата на 2023 г. държавата функционира на база на бюджетната рамка за 2022 г., чието действие беше удължено два пъти в рамките на предходните 6 месеца.

Същевременно:

- БСК изразява сериозни резерви към заложените макроикономически параметри в Закона за държавния бюджет на РБ (ЗДБРБ) и в Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза, както и към редица предложения за изменения в други закони, съдържащи се в преходните и заключителни разпоредби на ЗДБРБ, в т.ч.: изплащане на трудови възнаграждения от средни и големи предприятия, и дивиденти единствено по банков път, както и с възможността за незаплащане стойността на доставката/продажбата при ресторантьорски и кетъринг услуги при неиздаване на фискален бон; мерки в областта на фискалния контрол на стоки с висок фискален риск, водещи до нова административна тежест при стоки с висок фискален риск и съществени разходи за бизнеса.

С оглед кратките срокове по изготвяне на настоящия проект на ЗДБРБ за 2023 г., в него не са заложени промени в провежданите политики. В този смисъл, БСК очаква предложения за редица реформи, които да намерят отражение в рамките на дискусиите на бюджетната процедура за 2024 г., вкл.: преминаване към реално програмно бюджетиране; административна реформа; запазване на модела на данъчното облагане; промяна в т.нар. механизъм за определяне на минималната работна заплата (МРЗ), установен в началото на 2023 г. в чл. 244 на КТ; децентрализация на публичните финанси; определяне на размера на таксата за битови отпадъци на база количество; мерки, стимулиращи инвестициите, и реформи, осигуряващи благоприятна бизнес среда; стимулиране на брутните частни вътрешни инвестиции; мерки, стимулиращи компаниите да инвестират в т.нар. зелен и дигитален преход. 

- Според БСК, налице са тревожни тенденции, в резултат от политически решения, които се отклоняват от принципите, върху които е изградена осигурителната система. С проекта за Закон за бюджета на ДОО за 2023 г. се създават условия за постепенно увеличаване на дефицита през следващите години, без да се предвижда реформа на системата, която да гарантира финансовата й устойчивост. Наложителен е дебат за дългосрочното устойчиво финансиране на пенсионната система, с оглед предвидимост за осигурените лица и повишаване на доверието в нея.

- Общата оценка на БСК за проекта за Закон за бюджета на НЗОК за 2023 г. е, че той не създава условия за реформиране на системата и за подобряване качеството на здравното обслужване на населението. С този бюджет се възпроизвежда ситуацията през 2022 г., с което се създават условия да се задълбочат деформациите и недоволството от работата на системата. 

Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) изпрати вчера становища по трите законопроекта, а от Съюза на стопанска инициатива - по законопроекта за държавния бъджет.

АИКБ подкрепи проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2023 г., но в становището си по него и по актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2023-2025 г. изрази основното си несъгласие и неодобрение на предложения законопроект - поради прекомерния бюджетен дефицит, заложен в него в размер на 6,4 на сто от БВП по консолидираната фискална програма (КФП), финансиран с нов държавен дълг (над 13.7 млрд. лв.) и планирания висок бюджетен дефицит за следващите две години. Такъв държавен бюджет е напълно неприемлив за АИКБ поради факта, че за следващото десетилетие по този показател страната ни ще се отдалечи от декларираната важна цел и основен приоритет – приемане в Еврозоната. 

АИКБ се въздържа от подкрепа на проекта на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2023 г. В становището си Асоциацията посочва, че през последните години политическите партии, водени от политически популизъм и търсейки бърза и пряка политическа и електорална изгода, са приели решения и са извършили действия и бездействия, които разрушават пенсионноосигурителния модел в България. Предложеният законопроект затвърждава това наше становище - защото предлага продължаване на политики и мерки, които не подкрепяме, се казва още в становището

По проекта на Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2023 г. АИКБ изрази принципната си подкрепа. АИКБ многократно е препоръчвала увеличаване на дела на разходите за превенция и профилактика за сметка на дела на разходите за болнична медицинска помощ и разходите за медикаменти. Винаги сме пледирали за въвеждането на модел, при който стремежът и акцентът да бъде върху превенцията – така че хората да не се разболяват и да се улавят в ранен стадий отклоненията в здравния статус, а не да се печели от лекуване на скъпоструващи тежки заболявания, когато за успешно лечение е станало вече непоправимо късно, се посочва в становището на Асоциацията.

Съюзът за стопанска инициатива принципно подкрепя проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2023 г.. В становището си организацията посочва, че предложеният бюджет не предлага отговор на новата икономическа среда на рецесия в голяма част от ЕС и ниския икономически растеж в България. В настоящия законопроект отново не е застъпена политика на увеличаване на публичните инвестиции и запазване на мерките, които насърчават инвестициите и растежа, изтъкват от ССИ. Основният проблем пред икономиката в насърчаването на инвестициите би могъл да се преодолее като се преустанови практиката да се прехвърлят инвестиционни разходи в потребление и се създаде нова ясна рамка за публичните инвестиции и как те ще се реализират в партньорство с частния сектор, смятат от Съюза.