Земеделските производители от Сливенска област, където има установени поражения на овощните насаждения от измръзвания, настъпили в края на месец март тази година ще бъдат обезщетени при 100 процента пропаднали площи. Подадените заявления са 569 за площ от 1742 ха, като общо за страната заявени площи за подпомагане вследствие на измръзване и осланяване са 4 179,64 ха, съобщиха от Министерство на земеделието и храните (МЗХ).
След проверките са изготвени 547 констативни протокола за насаждения със 100 процента щети от измръзвания на площ от 1668,4 ха само в област Сливен. Структурите на министерството са извършили два огледа на пропадналите площи със земеделски култури, като предстои обобщаване на протоколите от събитията в страната и остойностяване на щетите. Подпомагането по схемата на държавна помощ е директна помощ в размер до 80 на сто от средните производствени разходи за отглеждане на дадената култура през съответната стопанска година на база технологичните карти по информация, предоставена от САПИ.
Държавната помощ се намалява с 50 на сто, когато се предоставя на земеделски стопани, които не са сключили застраховки, покриващи минимум 50 на сто от средногодишното им производство или свързаните с производството им доходи. По отношение измръзвания преди 20 април намаление не се прилага, тъй като на застрахователния пазар не съществува възможност за сключване на застраховка за риска "измръзване/осланяване" преди тази дата.
Предвид очакванията на стопаните за компенсиране в максимален размер на възникналите щети, Министерство на земеделието и храните съобщи, че е предприело действия за осигуряване на допълнителен финансов ресурс от държавния бюджет за 2023 г. Предстои изготвяне на точния размер на помощта, като се очаква той да е близо 700 лева за декар.
След изготвяне на окончателната оценка министърът на земеделието и храните следва да издаде съответната заповед, с която да бъде обявено събитието, след което ще предложи Управителния съвет на ДФ "Земеделие" да определи съответния бюджет и реда за изплащане на компенсациите.
Важен инструмент, който стопаните могат да ползват е и възможността да застраховат продукцията си срещу природни бедствия, като държавата покрива до 65 на сто от разходите им за сключване на застрахователна полица.
Ниските температури в нощта на 29 срещу 30 март нанесоха поражения върху рано цъфтящите овощни насаждения от праскови, кайсии, череши и сливи, съобщи за БТА непосредствено след събитията Коста Петров, председател на Сдружението "Българска праскова" в Сливен. По думите му температурите са достигнали до минус 7 градуса в региона и това е довело до 100 процента пропаднали площи при ранните сортове и с до 50 на сто повредени плодници при късните.
В тази връзка представители на Браншова камара "Плодове и зеленчуци" предложиха да се създаде застрахователен фонд за компенсации на пропаднали площи. Средствата във фонда ще се набират чрез внос от собствениците на обработваеми земи, които получават субсидия. Те ще се внасят на година и ще се натрупват, а при нужда ще се изплащат на пострадалите с помощ и от държавата.
Подобно застудяване на времето и щети по овошките в региона имаше през 2018 година, когато по поречието на река Тунджа температурите паднаха до -17 градуса и при ранните сортове праскови имаше измръзване на близо 50 на сто от цветните пъпки.
В региона се отглеждат близо 70 на сто от прасковените насаждения в Югоизточна България. Според агростатистиката прасковите са около 16 000 декара, около 3000 декара са насаждения със сливи и джанки, черешите са около 8000 декара.
/СС/
news.modal.text
