site.btaКорупцията забавя икономическото развитие на отделните региони в България, според експерт от Световната банка

Корупцията забавя икономическото развитие на отделните региони в България, каза старши икономистът Десислава Николова от офиса на Световната банка в България. Тя обясни, че "корупцията е проблем не само в България, но обикновено тя е по високите етажи на властта. Корупцията е един от основните фактори, който забави икономическото развитие на България. Всички тези случаи са били отнесени към компетентните органи за разследване на корупционните схеми".

Николова бе лектор на първата годишна конференция, организирана от Съвета за икономически анализи, съвместно с Министерския съвет, Софийския университет "Св. Климент Охридски", Стопанския факултет на университета и Европейската икономическа асоциация. Форумът се проведе днес в СУ.

В рамките на панелна дискусия на тема "Регионалните икономически различия в България" с модератор Радостина Ангелова от агенцията за маркетингови и социологически проучвания и анализи "Глобал метрикс" (Global Metrics) Ангелина Бонева, заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, бе запитана: "Въпросът ми за 1 милион долара е. На какво се дължи толкова голямата регионална разлика в икономическо отношение?".

"Регионалните различия са драстични и това си има своето обяснение. На първо място българските общини стартират своите инвестиции в периода 2007-2014 г. от Европейските фондове и това има своето позитивно отношение. Следващият период бе още по-добър, защото общините се поучиха от своите грешки. В днешно време обаче проектите не са приоритет и сега се надявам, че ще започне ефективен процес по изграждането и усвояването на средства от всички общини по различни проекти от всички сфери - човешки ресурси, образование, конкурентоспособност и други. По този начин градското и регионално развитие ще се подобри", отговори министър Бонева.

Петър Ганев, старши изследовател от "Института за пазарна икономика", бе категоричен, че единствено неговият институт има подробна информация за общините и регионите, която е събрана в книга. "Средствата идват основно от Европейските фондове, потенциалът на София е на първо място, Варна и Пловдив са на второ място, на трета позиция се нареждат Бургас, Стара Загора и Русе. Това са основните реципиенти на евросредства", обясни Ганев.

Според него е редно да се развие икономическия потенциал на по-малките населени градчета и селца и да се разбие моделът на централизация, при който ресурсите отиват само в големите градове.

Доц. Пламен Ненов, икономист от Норвежката централна банка (Norges Bank) и "Норвежкото бизнес училище Бе И (BI Norwegian Business School), разказа, че недобре развитата икономическа активност в различните региони повлиява на локалното ниво на безработица.

"Във Видин, Търговище и други малки общини от началото на кризата през 2009 г. нивото на безработица се покачва заради икономическите проблеми в региона и ние трябва да насочим своите усилия там и да научим малките общини как да се справят с този проблем, за да подобрят ситуацията в своята малка община", каза още Ненов.

Десислава Николова добави, че всички български общини трябва да имат карта на обществените услуги, за да може хората да получат по-добра осведоменост по места. 

Относно панелна дискусия на тема "Икономически ефекти от присъединяването на България към еврозоната" всички участници като старшият икономист на "Отворено общество" Георги Ангелов, доцент Джефри Нилсен от "Американския университет в България", бившият вицепремиер Атанас Пеканов, икономист в "Австрийския институт за икономически изследвания" (WIFO) в Австрия, и доцент Мариела Ненова от СУ, се обединиха около мнението, че присъединяването трябва да стане възможно най-бързо и че то ще стабилизира икономическата ситуация в страната ни, ще подобри публичните инвестиции и ще доведе до просперитет.