Правителството одобри проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията (ЗУТ). С промените се възстановява общия 5-годишен срок за отчуждаване и обезщетяване на собствениците на имоти, предназначени за озеленени площи, съобщиха от Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
По-дългият, 15-годишен срок, въведен в предишна промяна на закона, беше обявен за противоконституционен с решение на Конституционния съд от октомври 2020 година, тъй като беше определен за прекомерен и нарушаващ баланса между нуждите на общия интерес и защитата на основните права на гражданите. По тази причина е предложено да се възстанови общия 5-годишен срок за отчуждаване, установен с приемането на ЗУТ.
Със законопроекта се дава правна възможност за определяне на статута "търпимост" на строежите или части от тях, представляващи елементи на техническата инфраструктура, които отговарят на техническите правила и норми, но са изградени, реконструирани или ремонтирани без изискващите се строителни книжа - одобрени инвестиционни проекти и издадено разрешение за строеж. Тази разпоредба ще е валидна за транспортната техническа инфраструктура и съоръженията към нея (мостове, тунели, надлези, подлези, прелези и др.); преносните (довеждащите и отвеждащите) проводи (мрежи) и съоръженията към тях в неурегулирана територия; преносните (довеждащите и отвеждащите) проводи (мрежи) и съоръженията към тях в урегулирана територия; както и за хидромелиоративните преносни (довеждащите и отвеждащите) проводи (мрежи) и съоръженията към тях и хидромелиоративните строежи, изградени за предпазване от вредното въздействие на водите. Ако предложеният законопроект бъде приет в този вид, тези строежи няма да подлежат на премахване и забрана за ползване.
Предвид случаите с трагични инциденти при реализиране на захранване с временни връзки на преместваеми обекти по чл. 56, ал. 1 от ЗУТ е предложено допълнение на чл. 147, като в ал. 1 се създава нова т. 18, с която се регламентира временните връзки към мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура на обектите по чл. 56, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 да се реализират с издаване на разрешение за строеж. Определят се и изискванията, които трябва да бъдат представени за издаване на разрешение за строеж за тези временни връзки, както и се прецизират изискванията за издаване на разрешение за строеж за останалите обектите по ал. 1.
Със законопроекта се извършва прецизиране и на някои от текстовете, за които в хода на прилагането им е констатирано, че са неточни или са свързани с излишна административна тежест.
Вчера пред журналисти служебният министър на регионалното развитие и благоустройството Иван Шишков изрази надежда законопроектът да бъде разгледан на днешното заседание на кабинета. Той информира също и за разговори финансовия министър в търсене на възможност да бъдат отпуснати с Постановление на Министерския съвет допълнително средства, за да започне разплащането с пътностроителните фирми, като уточни, че тези средства не са предвидени в бюджета за тази година.
Също вчера от Управителният съвет на Българската браншова камара "Пътища" призоваха в своя позиция държавата в най-спешен порядък да се съобрази с решението на Конституционния съд и да пристъпи към уреждане на възникналите проблеми и финансови задължения. Министерството на регионалното развитие и благоустройството и възложителят Агенция "Пътна инфраструктура" следва незабавно да разплатят своите задължения, възникнали по изпълнени дейности, сертифицирани до момента на издаване на решението на Народното събрание, посочиха от Камара "Пътища". Управителният съвет на браншовата организация приветства решението на Конституционния съд от вчера по дело № 10/2022 г., с което съдът обяви за противоконституционно решение на Народното събрание от април т.г.. Според него половината от парите за възлагания по договори за пътно поддържане на Агенция "Пътна инфраструктура" бяха платени към строителни фирми, а останалата част от дължимата сума беше предвидено да се даде след последващо парламентарно решение. След това решение на съда пътностроителните фирми могат да заведат искове към държавата за пропуснати ползи. Държавата е възлагала неправилно поръчки, но ги е възлагала, коментира министърът във връзка предложението за промени в ЗУТ, с които да се даде възможност за търпимост за такива обекти, сред които четвърти и пети лот на магистрала "Хемус" и за част от пътищата, за които ремонтите от текущи са се превърнали изцяло в основни, за което има направен съответен анализ.
/ЕС/
news.modal.text
