Кристалина Георгиева по повод КОП27:

site.btaОпустошенията и разрушенията, причинени от изменението на климата, само ще се задълбочат, ако не предприемем действия сега

Опустошенията и разрушенията, причинени от изменението на климата, само ще се задълбочат, ако не предприемем действия сега
Опустошенията и разрушенията, причинени от изменението на климата, само ще се задълбочат, ако не предприемем действия сега
Снимка: МВФ

Тази година станахме свидетели на все по-опустошителните последици от изменението на климата - човешки трагедии и икономически сътресения с тайфуните в Бангладеш, безпрецедентни наводнения в Пакистан, горещи вълни в Европа, горски пожари в Северна Америка, пресъхнали реки в Китай и суши в Африка. 

Ако не предприемем действия, ситуацията ще продължи да се влошава, предупреждава управляващият директор на Международния валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева в публикация в блога си. В Египет вчера започна климатичната конференция КОП27.  

За постигане на климатичните цели според ръководителката на МВФ са необходими действия в три насоки: неотклонни политики за постигане на нулево нетно потребление до 2050 г., решителни мерки за адаптиране към вече започналото глобално затопляне и стабилна финансова подкрепа, която да помогне на уязвимите държави да платят за тези усилия. 

Жизненоважно е по-нататъшното повишаване на температурата да бъде ограничено до по-малко от 1,5-2 градуса. Постигането на тази цел до 2050 г. изисква намаляване на емисиите с  25‑50 процента до 2030 г. спрямо нивата отпреди 2019 г.

Добрата новина, по думите на Георгиева, е, че около 140 държави, които генерират 91 процента от емисиите на парникови газове, вече са предложили или определили цели за нулеви нетни емисии до средата на века.

Същевременно  обаче реториката за нулево нетно потребление не съответства на действителността.

Отчаяно се нуждаем от прилагане на политиките на практика, за да наваксаме изоставането, подчертава шефката на МВФ.

Идеалният набор от политики би включвал ценообразуване на въглеродните емисии, включително намаляване на субсидиите за изкопаеми горива, както и алтернативни мерки, които могат да постигнат равностойни резултати, като например данъчни облекчения и регулации. Международно споразумение за минимална цена на въглеродните емисии също би било един от начините за стимулиране на действията. 

Сами по себе си действията за смекчаване на последиците от климатичните промени обаче не са достатъчни. Големите икономики в света допринасят най-много и трябва да осигурят лъвския пай от намаляването на глобалните парникови газове, но по-малките икономики плащат най-големите разходи и са изправени пред най-голямата сметка за адаптиране. 

От голямо значение са  широките инвестиции в устойчивостта - от инфраструктурата и мрежите за социална сигурност до системите за ранно предупреждение и интелигентното по отношение на климата селско стопанство, се посочва в публикацията. Според оценките на МВФ годишните разходи за адаптиране към климатичните промени в около 50 развиващи се икономики и икономики с ниски доходи ще надхвърлят 1 процент от БВП през следващите 10 години.    

В много случаи тези страни са изчерпали фискалното си пространство по време на почти тригодишните кризи - от пандемията до нeовладяната инфлация, и спешно се нуждаят от международна финансова и техническа подкрепа, за да изградят устойчивост и да се върнат на пътя на развитието си, подчертава Георгиева. 

Изключително важно е да се направи повече за финансирането на борбата с изменението на климата. Напредналите икономики трябва да изпълнят или да надхвърлят обещанието за 100 милиарда долара за финансиране на борбата с изменението на климата за развиващите се страни, като същевременно се използват иновативни подходи и да се прилагат нови политики, които да стимулират частните инвеститори да правят повече, подчертава ръководителката на световната организация. 

Важно значение ще имат и доказаните финансови инструменти, като например инвестиционните фондове от затворен тип, които могат да обединяват активи на развиващите се пазари, за да осигурят мащаб и да диверсифицират рисковете. Многостранните банки за развитие или донорите също трябва да направят повече, за да насърчат институционалните инвеститори да се включат, а една от обещаващите нови области е освобождаването на капитал от пенсионни фондове, застрахователни компании и други дългосрочни инвеститори, които общо управляват активи на стойност над 100 трилиона долара, се отбелязва в статията.

Пълен текст на публикацията

 

/ЕС/

news.modal.header

news.modal.text

Към 11:28 на 21.09.2023 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация