site.btaРазвитието на индустрията на микрочиповете е начин ЕС да държи бъдещето в ръцете се, смята Ева Майдел

Развитието на индустрията на микрочиповете е начин ЕС да държи бъдещето в ръцете се, смята Ева Майдел
Развитието на индустрията на микрочиповете е начин ЕС да държи бъдещето в ръцете се, смята Ева Майдел

Развитието на индустрията на полупроводниците и на микрочиповете е начин да инвестираме в производството на бъдещето, европейската промишленост да е конкурентоспособна и да създава работни места. Това посочи българският евродепутатът Ева Майдел на виртуална кръгла маса на тема "Българският интерес в индустрията на микрочиповете".

Технологичен суверенитет не означава да се изолираме от света, а да държим бъдещето си в своите ръце и да не зависим от трети страни, посочи тя.

Пандемията доведе до недостиг на полупроводници, предизвика сериозни нарушения във веригите на доставка и затваряне на заводи в много сектори, като показа значението на полупроводниците за цялата европейска промишленост и общество. На кръглата маса бяха представени основните елементи на подготвяната в момента законодателна рамка от мерки за укрепване на европейската екосистема в областта на полупроводниците, която цели да се гарантира сигурността на доставките, устойчивостта и технологичното лидерство на ЕС в областта на полупроводниковите технологии и приложения, както и възможното отражение на тези мерки върху индустрията в България.

Ева Майдел (ЕНП) е преговарящ за Европейския парламент по европейския Законодателен акт за интегралните схеми (Chips Act) и докладчик в две от комисиите, които изготвят позицията на Европейския парламент по този въпрос.

Ние разглеждаме тази законодателен акто като фундаментален за икономката и не само защото ще осигурим финансов ресурс, а и за да види сложната верига на производство и на доставки на микрочипове, каза Ева Майдел. Като български представил искам да направя така, че страните от Източна Европа да участват по най-ефективия начин в развитието на сектора, добави тя.

ЕС прояви единство и решителност по отношение на санкциите към Русия. След като можахме да направим това за два месеца с най-масово търгуваната стока в света каквито са нефтените продукти, значи можем да постигнем независимост и технологично лидерство с третата най-търгувана стока - микрочиповете, каза Майдел. Искаме ЕС да има своя голяма фабрика за чипове под десет нанометра, а защо не под седем или пет нанометра, каза Майдел.

За мен е още по-важно да развием капацитет в цялата верига на производство и на доставки, за да сме лидери в следващите 10-15 години, каза Майдел. Амбицията ми е новото законодателство да влезе в сила още в началото на следващата година. Първата част е финансовото му измерение. Засега се предлага ЕС да отдели малко над 3 милиарда евро и заедно с други източници финансирането да е близо 11 млрд. евро. Тези пари ще се използват от различни фондове за научни разработки, за пилотни производства, както и за малък и за среден бизнес.

По-лесно е да се предоставя държавна помощ за производството на чипове, но това ще е свързано със задължението чиповете да се предоставят приоритетно на европейския пазар, посочи Майдел. Във всяка държава трябва да има център за развитие на микрочипове. Не можем да си позволим да изоставаме в тази област, каза още еврокомисарят. Инициативата извежда важна роля на всяка страна и това дава възможност на България да бъде утвърдена на картата на микроелектрониката, каза Майдел.

България трябва да се фокусира върху образованието, проектирането и създаването на фондове за рисков капитал в хардуера и микроелектрониката, каза доц. д-р Димитър Николов от Факултета по електронна техника и технологии към Техническия университет в София по време на дискусията.

България не тръгва от нулата - през 80-те години в този сектора на електрониката и микроелектрониката са работили над 130 000 души и има изграден капацитет, каза Николов. На базата на този капаците в страната идват много и големи инвеститори, не само свързани с микроелектрониката, но и ползватели на чипове. Сега секторът електроника и електротехника по данни на БСК е най-големият износител на страната. За 2020 г. този сектор е изнесъл продукция за 3,5 млрд. долара, каза още Николов. Успехът на страната е заради този интелектуален капацитет изграден по-рано, смята той. Компаниите в отрасъла са тук не заради ниските заплати, а заради интелектуалния капацитет на хората. Основните фирми у нас са дъщерни дружества на водещи компании, твърди Николов.

Заплатите в сектора на електрониката и електротехника са около за 2021 г. са около 2100 лева при 1550 лева средна за страната; безработицата за завършилите електроника и електротехника е 2 процента, при средна за страната от 4 процента. Около 55 процента от завършилите електроника и електротехника се реализират по специалността, в която пък се обучават общо 8400 студента. Може да се полагат повече усилия за да влязат тези хора в индустрията на микроелектрониката, посочи Николов.

Българският интерес е да има устойчив ръст на интелектуалния капацитет и затова може да се разчита на Техническите университети в София, Гарово, Русе и Варна, както и на специалистите в БАН, в Центъра за върхови постижения, в наскоро създадения институт Инсайт и в други подобни. Може да се покаже на студентите, че има и различни начини за реализация от това да се следва право, икономика и мениджмънт, каза Николов.

/СС/

news.modal.header

news.modal.text

Към 18:56 на 05.07.2022 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация