site.btaСтимули за собствениците на електромобили в Европа. Къде е България?

През януари 2022 г., Българската телеграфна агенция и Националната браншова организация за електрическа мобилност (ИКЕМ), подписаха договор за сътрудничество за по-добра информираност за електромобилността,  възобновяемите, водородните и енергоспестяващите източници.

В поредица от статии представихме проучване за стимулите в държави като: Австрия, Белгия, Великобритания, Германия, Дания, Испания, Люксембург, Норвегия, Швеция, Румъния, Гърция, Турция, Сърбия. 

Може да се каже, че такова обемно проучване на европейските практики за насърчаване на електрическата мобилност се прави за пръв път в България. ИКЕМ предоставя това проучване, за да си отговорим на един важен за нас въпрос, а именно: 

Къде се намира България в този процес? 

Класация според брой регистрирани електрически превозни средства (ЕПС) по държави

Продажбите на нови ЕПС в Европа нараснаха значително през последните години. Този пазар все още е малък и до голяма степен зависеше и все още зависи от политиките за стимулиране в отделните страни. Голяма част от продадените ЕПС са съсредоточени в няколко северни и западни държави членкина ЕС, но тенденциите показват също така ръст на продажбите в южните и източните държави.

Транспортният сектор има най-голям принос за емисиите на парникови газове в Европейския съюз. Неотдавна предложеното законодателство от ЕС "Готови за цел 55" (Fit for 55) поставя цели за намаляване на емисиите на въглероден диоксид от леки автомобили с 55 процента. Също така се предлага напълно да се намалят емисиите от леки и лекотоварни автомобили до 2035 година. За постигането на тези цели ще е необходимо значително увеличаване на електрическите превозни средства.

Германия е лидер с най-много регистрирани ЕПС - 1 370 000 броя. Броят на ЕПС включва както изцяло електрически автомобили, така и хибридните.

Прави впечатление, че при съотношението на ЕПС спрямо всички останали пътни превозни средства лидер е Норвегия с 8,3 процента, следвана от Швеция с 7,1 процента и Германия с 2,8 процента.  

Къде е България по брой ЕПС? 

България е малко под средата на класацията. Колите на ток в България през последните години растяха с бързи темпове, но от много ниска база. 

През 2022 г., към 9 март, общо регистрираните пътни превозни средства (ППС) у нас са 3 763 929 бр. Общо регистрираните ЕПС са 27 800 бр. Това е около 0,7 процента дял на ЕПС. Наблюдаваме нарастване с 9800 броя спрямо октомври 2021 г., или увеличение на дела на ЕПС с 0,2 процента. 

От общия брой новорегистрирани ППС, чисти електромобили са 5674 броя, хибриди дизел/ток: 3062 броя, хибриди бензин/ток:19 064 броя. Тук не влизат двуколесни, триколесни, автобуси и други.

Вижда се, че за няколко месеца регистрираните ЕПС в България са се увеличили с близо 65 процента. Основен дял имат продажбите на електрически хибриди. Увеличава се и броят на изцяло електрическите автомобили както за частни лица, така и за бизнеса. Нараства интересът и към закупуване на електромобили "втора ръка" и ние с интерес ще проследим тази тенденция през настоящата година.

Важно е да се отбележи, че в България все още не се субсидира покупката на електромобили за частни лица и бизнеса.

Стимули за развитие на електрическата мобилност

Електрическата мобилност е система, която включва в себе си не само превозните средства, но и зарядната инфраструктура, електрическите мрежи и системи, софтуер за умно управление и разплащане, иновации, стандартизация, професионално образование и обучение и още много други елементи. 

Какви изводи може да си направим:

• В почти всички държави, с малки изключения, са приети национални стратегии за развитие. Въведени  са добри практики за стимулиране на цялата система на електрическата мобилност. 
• Всички водещи държави стимулират покупките на ЕПС, което обхваща не само изцяло електрическите, но и хибридните превозни средства, както и такива втора ръка. 
• Абсолютно същият извод може да се направи и за зарядната инфраструктура. Без стимули за зарядна инфраструктура, системата не може да се развива равномерно и това в значителна степен забавя развитието.
• Във всички държави са въведени различни данъчни облекчения. При водещите обаче те са част от националните стратегии за развитие и са пряко обвързани с бюджетите на държавите.
• Важна роля имат общините. Особено при изграждане на зарядната инфраструктура и управление на стимулите.

В държавите, където тези условия не са спазени, има видимо изоставане. Норвегия е единственото изключение от водещите държави, която не стимулира покупките на ЕПС. Причината е, че от дълги години там се прилагат  мерки за стимулиране, електрическата мобилност е в ускорен растеж и такива стимули вече не са необходими.

Къде е България и какви стимули прилага? 

За съжаление, България не може да се похвали със значими държавни стимули за подпомагане на електромобилността. Както е видимо от данните, към този момент в България няма работещ модел за насърчаване покупките на ЕПС за частни лица и за бизнеса, както и за зарядни станции и инфраструктура.

Стимули, които сме въвели:

• Възможност за безплатно паркиране в синя и зелена зона в гр. София и другите големи градове с такива зони, само за изцяло електрически автомобили, според решенията на местните общински съвети,
• Ниска еко такса и освобождаване от годишен местен данък за изцяло електрически автомобил,
• От 2017 г. Националният доверителен екофонд (НДЕФ) стартира процедура за кандидатстване за финансиране на нови електромобили за нуждите на държавната и общинска администрация. Допуска се кандидатстване за електромобили и plug-in хибриди, а размерът на финансирането е фиксирана сума съответно: 20 000 лева за ЕПС и 10 000 лева за електрически хибриди (plug-in). От 2017г. до сега са закупени 80 електромобили, което е пренебрежимо малко, макар и нещо.
• Отскоро няколко български банки предлагат целеви кредити за покупка на електромобили при ниска лихва. Електрически автомобил може да се закупи и с оперативен или финансов лизинг. 

Въпреки усилията на ИКЕМ като организация в последните 11 години и постигнатите успехи в промяна на законодателството и нормативната база, въпреки работещият уникален модел за професионално, средно и висше образование в сектора България изостава значително, защото не се работи системно. 

Като системни, най-важни причини в организацията на държавата, поради които отбелязваме изоставането, може да отбележим:

• Нямаме законово определено ресорно министерство/а и координиране на националната политика в сферата на електрическата мобилност и алтернативните горива. 
• Нямаме национална стратегия с ясно разписани ангажименти на ЕСО, енергийните оператори, бизнеса, потребителите, както и бюджет за това. 
• Не са идентифицирани и регламентирано включени  участници с необходимия експертен потенциал на секторно ниво, за подготовка, организация и изпълнение на необходимите мерки.
• Липсва ясен регламент и финансиране през Министерство на образованието за връзка между бизнеса и образованието в сектора. Без подготвени кадри, нищо няма да стане. От години на доброволен принцип работи образователен модел и финансиране на (ССЕМ), който създава десетки кадри за електрическата мобилност годишно. За съжаление в плана на устойчивост и развитие няма и ред за финансиране на подобни модели.

Имаме много ентусиазъм, но той не е достатъчен. Доскоро имахме преднина в региона, но скоро може да я загубим, предупреждават от браншова организация за електрическа мобилност. 

Обозначенията за различните видове електромобили може да намерите в линка: ИКЕМ - Индустриален клъстер Електромобили (emic-bg.org)

Автор: Иван Костов, ИКЕМ