site.btaНай-трудно упражняваното право на хората с увреждания е намирането на работа, според експерти
IF 14:03:31 25-11-2021
IS1401IF.009
хора с увреждания - работа - кръгла маса - допитване
Най-трудно упражняваното право на хората с увреждания е намирането на работа, според експерти
София, 25 ноември /Валерия Димитрова, БТА/
Основен проблем за хората с увреждания в България остава трудната им реализация на пазара на труда, най-трудно упражняваното право за тях е намирането на работа. Средата за живот се подобрява, нормативната база също, но законодателството все още има големи празнини по отношение на синхронизирането му с ратифицираната преди близо 10 години Конвенция за правата на хората с увреждания на ООН. Това са част от изводите, направени на кръгла маса "Индекс на включеност на хората с увреждания в България".
Само 38 процента от хората с увреждания в България в активна възраст участват на пазара на труда през 2021 г., сочат данни от социологическо проучване на "Алфа рисърч". Неучастващите са 62 на сто.
През 2016 година в България участващите хора с увреждания на пазара на труда са били 33 процента, при 49 на сто средно в Европейския съюз, които упражняват някаква форма на труд, каза Елена Лилова от социологическата агенция.
Проучването "Социална включеност на хората с увреждания в България" е представително за хората с увреждания в активна възраст 18-64 г. Направено е през периода 5 януари - 5 март 2021 г. Обемът на извадката са 516 ефективни интервюта. Извадката е сертифицирана по четири критерия: възраст, пол, област и пенсия. Методологията е количествено изследване.
В проучването са участвали преобладаващо хора със средно и висше образование - със средно са 57.8 процента, с висше и полувисше - 26.2 на сто, а с основно - 16.1 на сто. По-високото образование би трябвало да предполага, че тези хора имат по-големи шансове за професионална реализация, обясни Елена Лилова.
По-голяма част от целевата група е от областните градове - 53.5 процента, от малък или село са 31,6 процента, а 14.9 процента са от столицата. Девет от десет души имат категоризация от ТЕЛК с над 50 процента неработоспособност, а почти всеки трети е с над 90 процента неработоспособност, като това е групата на най-силно застрашените от бедност и социално изключване.
За две трети от хората с увреждания основен източник на доход са пенсии/социални придобивки и помощи, средства от близки. Всеки втори е силно зависим от социалните плащания, които получава. Почти две трети от всички получаващи финансово подпомагане вземат до 300 лв., всеки четвърти получава до 150 лв.
Почти половината от хората с увреждания у нас разчитат на доход от пенсия поради здравословно състояние - 47,7 на сто. На доходи от възнаграждения разчитат едва 31,6 процента. Зависимостта от доходите от пенсия поради здравословно състояние е особено силна в малките градове и селата - две трети от живеещите там казват, че са изцяло зависими от подобни плащания. Декларираната средна финансова помощ за социално подпомагане от всички източници е 259.69 лв., а общият доход на член от домакинството приблизително 438 лева. Общо 18 процента от анкетираните не ползват никаква форма на социална помощ.
Анкетираните са давали оценка на материалната обезпеченост на обществени, жилищни сгради и инфраструктура. За почти всички изследвани десет ключови институции, мненията, че в една или друга степен те са пригодени за нуждите на хората с увреждания, доминират над тези, че са непригодени. На база на получените резултати може да се направи изводът, че като цяло промяната на средата в България се случва в позитивна посока.
По-негативни са оценките за адаптираността на социалните и общите услуги. Като цяло оценките тук са по-ниски, отколкото тези за пригодеността на сградите и инфраструктурата. Т.е. социалната инфраструктура - в смисъл на развитост на услугите и реалното им използване, изостава. Адаптираността и използваемостта на общите социални услуги - тези, които касаят всички членове на обществото, са по-високо оценени, отколкото специализираните, коментира Елена Лилова. Според нея това е сериозна критика към държавата, тъй като точно специализираните услуги за хората с увреждания не получават добра оценка.
Шест от 12 сфери на упражняване на права са в "червената зона" - минимум един от трима души заявяват, че е трудно да ги осъществят. Най-трудно упражнявано право е намирането на работа, следвано от непосредствено произтичащите от това препятствие - финансова независимост и самостоятелен начин на живот.
Изследвани са и показатели за удовлетвореност от качеството на живот, като резултатите сочат, че от изследвани 13 показателя, с относително висока степен на удовлетвореност се открояват половината - 6 от тях. Останалите 7 са поляризирани или критични, като най-големи негативи са изразени към начина, по който държавата обезпечава нуждите на хората с увреждания.
Като цяло ограничените възможности за реализация и пълноценно социално участие, от една страна, и критичните оценки по различни показатели за подкрепата и услугите, предоставяни от държавата, резултират в доминиращо усещане, че за хората с увреждания е трудно да се справят с живота днес. Тенденция, обратна на нагласите в ЕС, сочат изводите в изследването.
На фона на обективните затруднения и пречки пред пълноценното включване на хората с увреждания, усещането за подкрепа от страна на обществото е с положителен знак. В същото време, два пъти повече българи се чувстват изоставени от обществото на фона на средното за ЕС.
"Център за независим живот", катедра "Политология" към Философски факултет на СУ "Св. Климент Охридски", Агенция Алфа Рисърч ООД, Фондация "Равностойно партньорство" работят по проект "Включеност и увреждания", финансиран от Фонд "Активни граждани" по финансовия механизъм на ЕИП 2014-2021. Крайната цел на проекта е да бъде създадена методология за Индекс на включеност на хората с увреждания в България и да бъде изработен такъв за 2021 година. Общата включеност на хората с увреждания в България е 38 процента, обяви доц. Стойчо Стойчев от Софийския университет, който представи резултати и стойности на индекса на включеност за 2020 година. По думите му, това е добра база за надграждане. При оценките хората дават висока степен на адекватност на нормативната уредба, но в същото време казват, че резултати няма. Една трета от пазара на труда в България се определя като отворен за хората с увреждания.
Според Митко Николов от Центъра за независим живот в българското законодателство все още има големи празнини по отношение на синхронизирането му с ратифицираната преди почти 10 години Конвенция за правата на хората с увреждания.
/ИС/
IS1401IF.009
хора с увреждания - работа - кръгла маса - допитване
Най-трудно упражняваното право на хората с увреждания е намирането на работа, според експерти
София, 25 ноември /Валерия Димитрова, БТА/
Основен проблем за хората с увреждания в България остава трудната им реализация на пазара на труда, най-трудно упражняваното право за тях е намирането на работа. Средата за живот се подобрява, нормативната база също, но законодателството все още има големи празнини по отношение на синхронизирането му с ратифицираната преди близо 10 години Конвенция за правата на хората с увреждания на ООН. Това са част от изводите, направени на кръгла маса "Индекс на включеност на хората с увреждания в България".
Само 38 процента от хората с увреждания в България в активна възраст участват на пазара на труда през 2021 г., сочат данни от социологическо проучване на "Алфа рисърч". Неучастващите са 62 на сто.
През 2016 година в България участващите хора с увреждания на пазара на труда са били 33 процента, при 49 на сто средно в Европейския съюз, които упражняват някаква форма на труд, каза Елена Лилова от социологическата агенция.
Проучването "Социална включеност на хората с увреждания в България" е представително за хората с увреждания в активна възраст 18-64 г. Направено е през периода 5 януари - 5 март 2021 г. Обемът на извадката са 516 ефективни интервюта. Извадката е сертифицирана по четири критерия: възраст, пол, област и пенсия. Методологията е количествено изследване.
В проучването са участвали преобладаващо хора със средно и висше образование - със средно са 57.8 процента, с висше и полувисше - 26.2 на сто, а с основно - 16.1 на сто. По-високото образование би трябвало да предполага, че тези хора имат по-големи шансове за професионална реализация, обясни Елена Лилова.
По-голяма част от целевата група е от областните градове - 53.5 процента, от малък или село са 31,6 процента, а 14.9 процента са от столицата. Девет от десет души имат категоризация от ТЕЛК с над 50 процента неработоспособност, а почти всеки трети е с над 90 процента неработоспособност, като това е групата на най-силно застрашените от бедност и социално изключване.
За две трети от хората с увреждания основен източник на доход са пенсии/социални придобивки и помощи, средства от близки. Всеки втори е силно зависим от социалните плащания, които получава. Почти две трети от всички получаващи финансово подпомагане вземат до 300 лв., всеки четвърти получава до 150 лв.
Почти половината от хората с увреждания у нас разчитат на доход от пенсия поради здравословно състояние - 47,7 на сто. На доходи от възнаграждения разчитат едва 31,6 процента. Зависимостта от доходите от пенсия поради здравословно състояние е особено силна в малките градове и селата - две трети от живеещите там казват, че са изцяло зависими от подобни плащания. Декларираната средна финансова помощ за социално подпомагане от всички източници е 259.69 лв., а общият доход на член от домакинството приблизително 438 лева. Общо 18 процента от анкетираните не ползват никаква форма на социална помощ.
Анкетираните са давали оценка на материалната обезпеченост на обществени, жилищни сгради и инфраструктура. За почти всички изследвани десет ключови институции, мненията, че в една или друга степен те са пригодени за нуждите на хората с увреждания, доминират над тези, че са непригодени. На база на получените резултати може да се направи изводът, че като цяло промяната на средата в България се случва в позитивна посока.
По-негативни са оценките за адаптираността на социалните и общите услуги. Като цяло оценките тук са по-ниски, отколкото тези за пригодеността на сградите и инфраструктурата. Т.е. социалната инфраструктура - в смисъл на развитост на услугите и реалното им използване, изостава. Адаптираността и използваемостта на общите социални услуги - тези, които касаят всички членове на обществото, са по-високо оценени, отколкото специализираните, коментира Елена Лилова. Според нея това е сериозна критика към държавата, тъй като точно специализираните услуги за хората с увреждания не получават добра оценка.
Шест от 12 сфери на упражняване на права са в "червената зона" - минимум един от трима души заявяват, че е трудно да ги осъществят. Най-трудно упражнявано право е намирането на работа, следвано от непосредствено произтичащите от това препятствие - финансова независимост и самостоятелен начин на живот.
Изследвани са и показатели за удовлетвореност от качеството на живот, като резултатите сочат, че от изследвани 13 показателя, с относително висока степен на удовлетвореност се открояват половината - 6 от тях. Останалите 7 са поляризирани или критични, като най-големи негативи са изразени към начина, по който държавата обезпечава нуждите на хората с увреждания.
Като цяло ограничените възможности за реализация и пълноценно социално участие, от една страна, и критичните оценки по различни показатели за подкрепата и услугите, предоставяни от държавата, резултират в доминиращо усещане, че за хората с увреждания е трудно да се справят с живота днес. Тенденция, обратна на нагласите в ЕС, сочат изводите в изследването.
На фона на обективните затруднения и пречки пред пълноценното включване на хората с увреждания, усещането за подкрепа от страна на обществото е с положителен знак. В същото време, два пъти повече българи се чувстват изоставени от обществото на фона на средното за ЕС.
"Център за независим живот", катедра "Политология" към Философски факултет на СУ "Св. Климент Охридски", Агенция Алфа Рисърч ООД, Фондация "Равностойно партньорство" работят по проект "Включеност и увреждания", финансиран от Фонд "Активни граждани" по финансовия механизъм на ЕИП 2014-2021. Крайната цел на проекта е да бъде създадена методология за Индекс на включеност на хората с увреждания в България и да бъде изработен такъв за 2021 година. Общата включеност на хората с увреждания в България е 38 процента, обяви доц. Стойчо Стойчев от Софийския университет, който представи резултати и стойности на индекса на включеност за 2020 година. По думите му, това е добра база за надграждане. При оценките хората дават висока степен на адекватност на нормативната уредба, но в същото време казват, че резултати няма. Една трета от пазара на труда в България се определя като отворен за хората с увреждания.
Според Митко Николов от Центъра за независим живот в българското законодателство все още има големи празнини по отношение на синхронизирането му с ратифицираната преди почти 10 години Конвенция за правата на хората с увреждания.
/ИС/
news.modal.header
news.modal.text