site.btaДържавният дълг на Испания е намалял до 100,8 на сто от БВП през 2025 година

Държавният дълг на Испания е продължил да спада през миналата година, като в края на декември е достигнал 100,8 на сто от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната. Това представлява спад спрямо 101,7 на сто през 2024 г. благодарение на силния икономически растеж, показват данни на централна банка на страната „Банко де Еспаня“ (Banco de Espana), обявени днес и цитирани от Франс прес.

Въпреки отчетливата тенденция към намаляване след икономическото възстановяване след пандемията от КОВИД-19, испанският държавен дълг остава сред най-високите в Европейския съюз, заедно с този на Гърция, Италия и Франция, сочат данни на Евростат.

Според централната банка дългът на всички испански държавни служби, измерен спрямо критериите от Маастрихт, е достигнал общо 1699 млрд. евро в края на декември 2025 г. В абсолютна стойност това е с 4,8 на сто повече спрямо края на 2024 г., но като дял от БВП е спаднал с 0,9 процентни пункта до 100,8 на сто, уточнява финансовата институция.

Спадът се обяснява основно със силния икономически растеж на страната, който е достигнал 2,8 на сто през 2025 г. - почти два пъти повече от средното за еврозоната (1,5 на сто), според данните на испанския Национален статистически институт „Ине“ (Ine). Този импулс, до голяма степен се дължи на увеличените разходи на домакинствата и туристическия сектор, довело до увеличаване на данъчните приходи, въпреки че Испания все още не е приела нов бюджет от 2023 г. заради липсата на парламентарно мнозинство.

Испанският държавен дълг достигна връх от 124,2 на сто от БВП през март 2021 г. заради разходите за подкрепа на икономическата активност по време на пандемията от КОВИД-19. Оттогава той намалява, въпреки инфлацията, предизвикана от последиците от руската инвазия в Украйна през февруари 2022 г.

През 2024 г. дългът е бил 101,7 на сто от БВП, след като в края на 2023 г. достигна 105,2 на сто.

Съгласно Пакта за стабилност държавният дълг на страните членки не бива да надвишава или да бъде равен на 60 на сто от БВП, а бюджетният дефицит – не повече от 3 на сто. Европейският парламент и държавите членки обаче въведоха реформа след кризата, причинена от КОВИД-19, която позволява повече гъвкавост спрямо тези правила, считани за остарели и на практика често не се спазват от много страни, посочва АФП.

„Банко де Еспаня“ прогнозира бюджетен дефицит от 2,1 на сто от БВП през 2026 г. спрямо 2,5 на сто през 2025 г.