От една година страните в Европейския съюз (ЕС) са задължени да събират разделно текстилни изделия за повторно използване и рециклиране. Това бе въведено на 1 януари 2025 година по силата на Рамковата директива за отпадъците.
Всяка година в ЕС се генерират почти 12,6 милиона тона текстилни отпадъци. Само облеклото и обувките съставляват 5,2 милиона тона отпадъци. Потреблението на текстилни продукти в ЕС се увеличава - през 2019 г. то е било 17 кг средно на човек, а през 2022 г. е достигнало 19 кг на човек, което е достатъчно да запълни голям куфар с дрехи. В същото време 12 кг облекло на човек се изхвърля в ЕС всяка година, сочат данни на Европейската комисия (ЕК). Проблемът е на само европейски, а глобален: смята се, че по-малко от 1 процент от всички текстилни изделия в света се рециклират в нови продукти.
През юли 2023 г. Комисията предложи преразглеждане на правилата на ЕС за отпадъците, насочено и към текстилните отпадъци. През септември 2025 г. Европейският парламент даде окончателно зелена светлина на нови мерки за предотвратяване и намаляване на отпадъците от текстил в целия ЕС.
Какво ще се прави?
Според новите европейски правила производителите, които предлагат текстилни изделия в ЕС, ще трябва да покриват разходите за тяхното събиране, сортиране и рециклиране чрез нови схеми за отговорност на производителите (РОП), които ще бъдат създадени от всяка държава членка в рамките на 30 месеца от влизането в сила на директивата. Тези разпоредби ще се прилагат за всички производители, включително тези, които използват инструменти за електронна търговия, независимо дали са установени в държава членка на ЕС или извън Съюза. Микропредприятията ще имат една допълнителна година, за да се съобразят с изискванията на новите схеми за РОП.
Новите правила ще обхващат продукти като облекло и аксесоари, шапки, обувки, одеяла, спално бельо, покривки и завеси. По инициатива на Европарламента държавите от ЕС могат да създадат схеми за РОП и за производителите на матраци.
Държавите членки следва също така да обърнат внимание на практиките на ултрабързата мода и бързата мода, когато вземат решения относно финансовите вноски към схемите за РОП, според решението на Европарламента.
Какво се прави в България?
По данни на Българската асоциация кръгов текстил през 2024 г. в България са събрани разделно над 8000 тона текстилни отпадъци, включително и производствени текстилни отпадъци. За сравнение, през 2023 г. количествата са били около 6500 тона, което показва реален ръст на събираните количества и на обществената ангажираност, разказа за БТА Сирма Желева, изпълнителен директор на Българската асоциация кръгов текстил.
От текстила, събран чрез контейнерите за разделно събиране, обичайно поне 70 на сто се подготвя за повторна употреба или се рециклира, като повторната употреба остава приоритет с най-висока екологична стойност. За 2025 г., по предварителни данни до края на септември, са събрани над 6000 тона текстил, което показва, че гражданите продължават активно да използват съществуващите системи, казва Сирма Желева.
По думите й липсва законодателна рамка, която ясно да регламентира отговорностите, финансирането и устойчивото функциониране на системите за разделно събиране на текстил. На практика в момента системи са доброволните партньорства между компаниите, занимаващи се със събиране и оползотворяване на текстил, и отделни общини, без национално покритие и без гарантиран дългосрочен механизъм за финансиране, каза още Желева.
Какво предстои?
За България нормативното задължение за разделно събиране на текстилните отпадъци е предвидено в изготвения от Министерството на околната среда и водите (МОСВ) Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците, който е внесен в Народното събрание.
Разделното събиране на текстилни отпадъци в България все още не е въведено като напълно задължителна национална система, но вече се прилага на практика в много общини чрез доброволни схеми, пилотни проекти, както припомниха за БТА от Министерството.
Отговорностите ще бъдат подробно разписани с приемането на Наредбата за отпадъците от обувки и текстил в сроковете, дадени от Европейската комисия за транспониране на Директива (ЕС) 2025/1898 на Европейския парламент и на Съвета от 10 септември 2025 г. за изменение на Директива 2008/98/ЕО относно отпадъците. Съгласно директивата срокът за транспониране от държавите членки е най-късно до 17 юни 2027 г., посочиха от пресцентъра на МОСВ.
В новите правила се планира адаптиране на данъците на производителите в зависимост от издръжливостта на текстила, който произвеждат. От МОСВ посочват, че екомодулацията на продуктовите такси за текстил е механизъм в рамките на разширената отговорност на производителя, при който размерът на таксата, плащана от производителите и вносителите на текстилни продукти, се определя според екологичните характеристики на продукта. Целта е да се стимулира производството и пускането на пазара на по-устойчиви текстилни изделия и да се намали количеството текстилен отпадък.
Екомодулацията е принцип, при който продуктовата такса се намалява или увеличава в зависимост от това дали продуктът е по-лесен за рециклиране; съдържа рециклируеми или рециклирани материали; по-издръжлив е и подлежи на ремонт; произведен е чрез екологично съобразени процеси; съдържа опасни химикали; изграден е от смесени влакна, които затрудняват рециклирането. България ще следва общоприетите европейски практики, които ще се приложат и към този вид отпадък, посочиха от Министерството.
Примерът на Стара Загора
Сред първите общини в страната, започнали въвеждане на работещи решения за преход към кръговата икономика в текстилния сектор, е Стара Загора, която е и първата българска община, включила се в международния проект TEXAD още през 2024 година. В интервю за БТА началникът на отдел „Инвестиции, енергийна ефективност и зелен преход“ Росица Райкова посочи, че проектът съчетава политиките за управление на отпадъците с принципите на кръговата икономика и Зеления преход чрез интегриран, практико-ориентиран подход, който надхвърля традиционното третиране на текстилните отпадъци като крайна фаза от жизнения цикъл на продуктите.
В момента в Стара Загора проектът TEXAD се намира във фаза на анализ и планиране, като през следващата година фокусът ще бъде насочен основно към работата по актуализиране на Програмата за управление на отпадъците, като в нея за пръв път ще бъде включена самостоятелна глава, посветена изцяло на управлението на отпадъците от текстил и обувки. Мерките, които ще бъдат заложени в нея, ще бъдат изцяло съгласувани със заинтересованите страни, което ще гарантира, че решенията няма да бъдат формални, а практически приложими и подкрепени от бизнеса и обществото, посочи Росица Райкова. Съвместно предстои да бъдат разработени и индикатори за оценка на реалния ефект от въведените мерки, а през март 2026 г. градът ще е домакин на тематичен семинар за финансиране на кръгови решения в текстилната индустрия.
Регламент за екодизайна на продуктите
През 2024 г. Европейският парламент прие нов регламент за екодизайна. Под този термин се разбира проектирането на продуктите по начин, който да ограничи възможно най-много тяхното отрицателно въздействие върху околната среда през целия им жизнен цикъл.
Регламентът засяга различни сектори, включително и модната индустрия. Той въвежда изисквания и минимални стандарти за трайността на продуктите, за способността те да бъдат поправяни, за енергийната им ефективност и за възможностите за рециклиране.
Регламентът за екодизайна задължава големите компании да оповестяват броя на непродадените изделия, които те изхвърлят всяка година, и причините за това. От 2026 г. унищожаването на непродадени дрехи, обувки и аксесоари ще бъде забранено в ЕС.
Подобряването на трайността на модните продукти е част от европейските усилия за изграждане на кръгова икономика до 2050 г.
Вижте и още материали за прилагането на европейското законодателство в България в рубриката ни "ЕС право БГ"
/ВЙ/
Моля потвърдете купуването на избраната новина
