site.btaБиопроизводители и държавни експерти от сферата на земеделието дискутираха предизвикателствата пред сектора на среща в Троянско

Близо 60 биопроизводители и експерти от различни дирекции на Министерство на земеделието (МЗ) и Националната служба за съвети в земеделието (НССЗ) се включиха в работен семинар, организиран в троянското с. Чифлик от Българската асоциация „Биопродукти“ (БАБ) и Българската асоциация на малинопроизводителите и ягодоплодните (БАМ-я). Сред официалните гости на семинара бяха заместник-министърът на земеделието д-р Лозана Василева, изпълнителният директор на Националната служба за съвети в земеделието (НССЗ) доц. д-р Младен Младенов, съветникът на министъра на земеделието д-р Стоилко Апостолов, заместник- председателят на управителния съвет на НСОРБ и кмет на община Троян Донка Михайлова.

Към момента биопроизводителите в България са около 5600, като по-голямата част са членове на асоциацията, която обединява усилията на всички възможни браншове, неправителствени организации, научни институти, работещи в сферата, посочи в приветствието си към присъстващите председателят на БАБ Албена Симеонова.

Биопроизводителите ще получат своето подпомагане преди Нова година, каза заместник-министърът на земеделието д-р Лозана Василева. Тя посочи, че има ръст както в броя на биопроизводителите, така и в площите, който за година е близо 34 процента.

Два основни проблема пред биопроизводителите у нас открои в изказването си заместник-председателят на управителния съвет на НСОРБ и кмет на община Троян Донка Михайлова. По думите ѝ те са свързани със закона за обществените поръчки и земеделските пазари.

„Съществуват нерешени проблеми с организацията на биопроизводителите, които са сложени като критерии за кандидатстване по новите мерки на едно ниво с обикновените еднолични производители“, каза за БТА Божидар Петков, председател на Българската асоциация на малинопроизводителите и ягодоплодните. По думите му това обезсмисля смисъла на кооперирането и дадените от Министерството на земеделието насоки в тази посока.

„В един момент ако пет човека се кооперират за закупуване на техника или създаване на насаждения, таванът на инвестициите се оказва почти равен на този за един земеделски производител“, добави той.

Неяснотата за размера и формата на подпомаганията през новия програмен период също бяха посочени като проблем за биопроизводителите. „Въпреки че има амбициозна програма до 2035 г. площите за земеделие в България да нараснат от 2 на 8 процента, има много неизвестни с какви механизми ще се постигне това“, каза още Петков. Земеделците се интересуват от това дали идеята има покритие с подходящи програми за растителна защита, инвестиции, облекчения и т.н.

От името на Асоциацията за биологична защита и органично торене на срещата бяха представени редица пакети от иновационни и технологични решения. „Ние не говорим за един или друг препарат конкретно, а за технологични решения и най-вече за борбата с глобалните климатични проблеми, които са най-сериозният проблем в последните години“, посочи Петков, който е председател и на тази асоциация.

По време на обсъжданията биопроизводителите засегнаха и темата за конкурентната и динамично изменяща се среда на пазара в Европа. „Докато се говореше, че сме едно семейство, което ще защитава членовете си, все повече се чуват гласове, че ще бъдат допуснати стоки и производство от Молдова и Украйна, въпреки че не са членове на Европейския съюз. Непредсказуемо е и влиянието на договора с Меркосур върху европейските производители, в т.ч. и на биологичните“, според Петков.

Във фокуса на срещата бяха и мерките за подпомагане през новия програмен период – Мярка Г.1 и Г.1.1., които са насочени към инвестиции в земеделските стопанства и в екологосъобразни мерки (изграждане на соларни панели за селското стопанство, изграждане на отопление, преработка на оборски тор и техника за усвояването му). Създаване на нови насаждения, инсталации за защита от неблагоприятни климатични явления като градушки, силно слънцегреене, слани и др. „На практика през тази година за първи път от четири години сланите и пролетните студове унищожиха от 80 до 100 процента от овощните видове в България, което беше трагедия“, посочи Петков. Природата ни предупреждава и чрез тези инвестиционни програми земеделските стопани имат шанс да усвояват средства, за да могат да се предпазят, допълни той. 

Очаква се през януари 2026 г. да бъде отворена и програма за инвестиции в преработката. По отношение на биологичното производство покупателната способност не е много голяма и България на практика е нетен износител на суровини за биопродукти - ягоди, череши и др. Отивайки в Германия, Франция и Англия, тези суровини, след това се връщат като скъпи сокове и мармалади, бисквити и др. Българската индустрия все още няма възможности и капацитет да прави краен продукт от биопродукти, разказа той. По думите му, това на практика е износ на капитали, вместо добавената стойност да остане в България.