site.btaМоже ли КОП30 да постави началото на постепенния отказ от изкопаеми горива?

Министърът на околната среда на Бразилия Марина Силва призова по време на климатичната конференция на ООН КОП30 в Белем всички страни да намерят куража, необходим за постепенно отказване от изкопаемите горива, както и за разработване на „етичен“ отговор на климатичната криза, съобщава британският в. „Гардиън“. 

Процесът ще бъде доброволен за правителствата, които искат да се включат в него, подчерта Силва. 

Постепенният отказ от изкопаемите горива – въглища, петрол, газ – има ключово значение за справяне с климатичната криза, тъй като използването на тези горива отделя въглероден диоксид в атмосферата, който е основен фактор за повишаването на температурите. Същевременно те са в основата на благосъстоянието на развитите страни, натрупано през последните 200 години, и по-бедните държави настояват, че трябва да получат същия шанс да развият икономиките си и дори разговорът за постепенен отказ от тези източници на енергия буди противоречия. 

Въпросът е един от най-спорните на КОП тази година, като страните на конференцията спорят дали разработване на съответна пътна карта трябва да бъде обсъждано и точно по какъв начин. Бразилското председателство следва внимателна линия на неутралитет дали темата да бъде част от официалния дневен ред. 

Отказът от изкопаеми горива е „слонът в стаята“ от самото начало на климатичните преговори на ООН през 1992 година и дебатът по него показва както силата, така и слабостите на този формат, събиращ представители на близо 200 държави и десетки хиляди участници. Силната страна на конференцията на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменението на климата (официалното наименование на КОП) е, че включва почти всички държави (дори САЩ, които се оттеглиха от Парижкото споразумение и не изпратиха делегация на КОП30, остават страна по основния договор), но това е и нейната слабост, тъй като са необходими и гласовете на петролните държави. Те обаче предпочитат да насочват вниманието към „парниковите газове“ – по-широко понятие, включващо и ефект от земеделие, обезлесяване и индустрия, макар приносът на тези сектори към глобалните емисии да е много по-малък от този на изкопаемите горива.

Конференцията КОП28, която се проведе в Дубай през 2023 г., постигна исторически пробив с документ, в който за първи път държавите се съгласиха да „преминат към постепенно отдалечаване от изкопаемите горива“ – неочаквана победа, предвид силната съпротива и провеждането на форума в Обединените арабски емирства, които също са петролна държава.

Опитът решението да бъде надградено на последвалия КОП29 в Баку, Азербайджан, претърпя неуспех.

Държавите, които искат реален „преход от изкопаеми горива“ – включително Обединеното кралство, много държави от ЕС и редица бедни и уязвими страни – твърдят, че предишните решения на КОП не могат да бъдат „изтрити“ и трябва да се надграждат, а съставянето на график и пътна карта е най-добрият начин да се постигнат целите на Парижкото споразумение за климата от 2015 г. за ограничаване на глобалното затопляне до 1,5 градуса по Целзий спрямо прединдустриалната епоха.

Темата не е част от официалния дневен ред на КОП30, но е широко обсъждана. Има няколко идеи за напредък – Колумбия например е основен инициатор на декларация, над дузина страни подкрепят „Договор за неразпространение на изкопаеми горива“, а други предлагат пътна карта, като отделните инициативи не се изключват взаимно. 

Бразилия, домакин на COP30, твърди, че няма власт да определя дневния ред, а само да следва желанията на страните. Ако председателството желае дискусия по темата, би могло да я организира, но Бразилия смята, че няма достатъчна подкрепа, и че ако въпросът бъде внесен официално като точка от дневния ред, това би могло да се провали – както се случи на КОП29, отбелязва „Гардиън“.

Извън официалния дневен ред бразилското председателство организира паралелни дискусии, където страните могат да обсъждат изпълнението на своите климатични ангажименти. Ключов момент е, че за официалните точки е необходим консенсус (почти единодушие), но за въпросите извън формалния дневен ред такова изискване няма.

Постепенният отказ от изкопаеми горива се подкрепя от около 60 държави, но поне 40 са против.

Министър Силва се изказа с одобрение за евентуална пътна карта, без обаче изрично да ангажира Бразилия с такъв документ.

Президентът на страната Луис Инасио Лула да Силва три пъти публично спомена необходимостта да „се преодолее зависимостта от изкопаемите горива“ по време на срещата на световните лидери, предшестваща КОП30, и при откриването на конференцията. Същевременно страната домакин пожъна критики, давайки лиценз да държавната петрола компания „Петробрас“ (Petrobras) за петролни сондажи в устието на река Амазонка, броени дни преди началото на КОП30. Но налагането на подобен дневен ред от един от големите световни производители може да има по-голяма тежест, отколкото ако за него се застъпва страна с по-малки залози, отбелязва "Файненшъл таймс". 

Двете седмици на форума обаче са крайно недостатъчни за разработване на такъв документ. Пътната карта трябва да включва график, мерки и междинни цели, отчитайки огромните различия между страните – от тези без изкопаеми ресурси до силно зависимите от тях.

Поддръжниците на отказа от изкопаеми горива се надяват КОП30 да постави началото на процес, който да продължи 2–3 години и да премине през няколко председателства, и в рамките на който държави производителки и потребители да водят свободен, откровен и необвързващ диалог.

Министри от Бразилия, Германия и Великобритания, с одобрението на още пет страни, са изразили подкрепа за разработването на пътна карта, информира специализираното издание „Клаймът хоум нюз“.

Ако достатъчно държави подкрепят пътна карта или друг подобен процес, на КОП30 може да бъде създаден форум, който да работи за изготвяне на пътна карта до КОП31 (за чието председателство все още спорят Турция и Австралия) или КОП32, който ще бъде в Етиопия.