site.btaТемата за глобална трансформация и мястото на България в новата икономическа среда бе във фокуса на дискусионен форум в БТПП

Темата за глобална трансформация и мястото на България в новата икономическа среда бе във фокуса на дискусионен форум в Българската търговско промишлена палата (БТПП).

Дискусията беше открита от председателя на БТПП Цветан Симеонов и от председателя на Икономическия и социален съвет Зорница Русинова 

Мартин Янев, зам.-председател на клъстер "Зелен транспорт", член на УС на БТПП, посочи, че тази тема е едновременно и широка, и конкретна. "Широка, защото засяга всичко от сигурността и технологиите до енергетиката и човешкия капитал. Конкретна, защото България трябва да реши нещо много просто: Ще участва ли в новата икономическа карта или ще остане само неин наблюдател?", посочи Янев на дискусията, организирана по инициатива на Съвета на браншовите организации при БТПП.

Петър Попчев, президент и изп. директор на Фондация "Нет Зиро" - международна мрежа за климата, както и посланик, специални поръчения по енергийната сигурност към МВнР, се спря върху последиците от развитието на геополитиката и геоикономиката върху българските икономически отношения и бизнес в контекста на Европейския съюз и това как Общността се справя в новата среда. С инвазията на Русия в Украйна беше взривен установеният европейски политически ред и беше нарушено международното право, каза Попчев.

Доц. д-р Косьо Стойчев, ръководител катедра "Регионална и политическа география” към СУ "Св. Климент Охридски", посочи, че България трябва да избере дали ще създава продуктивно многообразие, дали ще генерира зона на доходност и дали ще се качи технологично, за да влезе в определени ниши. 

Д-р Веселина Господинова, експерт фондове, проекти и финанси, посочи, че когато става въпрос за глобални вериги на доставки и за позиционирането на България не само в Европейския съюз, но и на картата на света, единственият инструмент, с който страната разполага, са фондовете на ЕС. Само че ние вече трети програмен период запушваме дефицити. Строим инфраструктура, която ни липсва, инвестираме в енергийна ефективност, която все още не се оползотворява дори достатъчно от бизнеса, грижим се за някои социални нужди, коментира експертът. Според нея, за да станем по-разпознаваем "играч" на територията на Европейския съюз, трябва да почнем да мислим по-глобално, да си поставяме по-високи цели и да програмираме интегрирано и синергично нашите програми. Наблюденията на експерта и колегите й показват, че сега всяка програма определя мерките и дейностите си самостоятелно, без да се координира с останалите, като в крайна сметка не се постига отчетлив ефект, а се "работи на парче", което не води до реален напредък. Чак сега, през третия програмен период, българската администрация започна малко по малко да мисли в тази посока, чрез така наречените интегрирани териториални инвестиции, които изведнъж се оказаха една голяма новост за нас и дори администрацията не може да се справи с тях, посочи експертът.

България се намира на кръстопът, в критичен момент, в нова спирала на промени на глобално ниво и ако не искаме още 20 години да бъдем на опашката, ако не искаме и следващите две десетилетия да бъдем в периферията и недоволни, трябва да вървим в посока на преодоляване на предизвикателства, свързани с енергийната сигурност, климатичните изменения, изкуствения интелект, геополитическата фрагментация, каза Георги Стефанов - експерт зелена трансформация и климат. Той изтъкна, необходимостта от това България да има предвидима, достъпна, зелена енергия и посочи, че всички нови индустрии и производства се препозиционират в търсене на места с такава енергия, като допълни, че у нас най-големият неоползотворен ресурс е геотермалната енергия. Потенциал на страната ни са и хората с нови умения. Остава само "да преборим глупавата корупция, но и това ще се случи", допълни експертът.

Посланик Петър Попчев посочи, че през следващите 15-20 години ще станем свидетели на преминаване от стари технологии, икономически, транспортни и други решения, към нови, които са по-евтини и неизбежно основани на възобновяема енергия. В този смисъл той подчерта, че е важно какво ще направи Европейският съюз, който вече предприема определени действия, и доколко България иска да бъде сред активните страни членки, които прилагат тези концепции - Компасът за конкурентоспособност и Чистата индустриална сделка. В тях има толкова много нови, положителни за европейските страни, включително за България, неща. Икономика, която ги пренебрегне или ги заобиколи, само ще изостане, коментира Попчев.