site.btaСмилянските ножове са наричани каракулаци и яламии, разказа ножарят Виолин Калчев по повод на изложба във Варна

Изложба „Намерена памет: Смилянските ножове – мъжките бижута на Родопите“ гостува на Музея на Възраждането във Варна. Тя е резултат от дългогодишно проучване на Виолин Калчев, който е родом от Варна, любител ножар и студент по етнология във Великотърновския университет. 

Тази изложба е първата изява на резултатите, до които съм стигнал за около пет години, каза той за БТА. Показаните ножове са от XIX век и са били в полезрението на събирачи, но е липсвала идентификация за мястото на производството им. Не е имало дори предположения да са правени по нашите земи. Калчев е ровил в спомени, краеведски записки, исторически извори от епохата, обикалял е и музейни фондове в страната, докато „стесни кръга“ до Родопите.

Вече е ясно, че ножовете са правени в Смилян, няма други хипотези, категоричен е той. Намерил е описания за тях в различни извори, както и при изследователя на родопското овчарство Васил Дечев. От неговите трудове се знае, че ножовете са били задължителен атрибут на овчарите, както и че са стрували по 50 гроша. При Христо Поконстантинов, също изследовател на този регион, фигурират спомени за пролетта на 1876 г., когато са събирани оръжията на населението, сред които са били и „овчарските, пъстри, лъскави ножове, изработени в прочутия с този занаят градец Смилян“.

Смилянските ножове са дълги от 40 до над 70 сантиметра. Имат черни дръжки от биволски рог, заради което са наричани „каракулаци“. Острието е двугърбо и се прави от два материала - стомана за режещата част и по-меко желязо за горната, обясни Калчев. Имат маркировка и канал. Характерна за тях е ядката, наречена ялама, което им носи и името „яламии“. В дръжките им са набивани украси - розетки от месинг и сребърни пирончета. 

За сравнение в изложбата са показани и габровски ножове, които също са с месингова украса на дръжките. Калчев посочи, че в региона е имало голям мащаб на ножарското производство с над 200 майстори, докато в Смилян са били много по-малко.

Част от оръжието в експозицията са от музейната сбирка на читалище „Проф. д-р Асен Златаров - 1927 г.“ в село Смилян. Неговият секретар Илия Годев поясни, че изследването на Виолин Калчев е много полезно за местната общност, защото отключва паметта за тази етнографска традиция от XIX век, която е почти забравена в общността. Вследствие на инициативата, мнозина местни са открили ножове в своите домове. Наследници на майсторски фамилии са разпознали знаците на своите прадеди върху ножове от изложбата. Вече има дарени оръжия на читалището, а Годев очаква този процес да продължи и сбирката да се разрасне, за да бъде постоянно на вниманието на туристите в Смилян.

Проектът за популяризиране на смилянските ножове включва освен пътуващата изложба и издаване на каталог с всички открити до момента образци, както и сравнение с габровската, пловдивската и асеновградската школа. Автор е Виолин Калчев, рецензенти са д-р Симеон Цветков от Регионалния исторически музей във Велико Търново и доц. д-р Павлин Чаушев от катедра „Нова и най-нова история на България“ във Великотърновския университет.

Изложбата в Музея на Възраждането във Варна ще бъде достъпна за посетители до края на декември 2025 г., след което ще пътува и на други места.