На 7 януари 1999 г. в Сената на САЩ официално започва съдебният процес за импийчмънт срещу президента Бил Клинтън. Това е вторият подобен случай в американската история след този срещу Андрю Джонсън през 1868 г.
Процедурата в горната камара на парламента е задвижена на базата на две обвинения – лъжесвидетелстване под клетва за аферата „Моникагейт“ и опит да се възпрепятства правосъдието.
Процесът започва с церемониално внасяне на обвинителните актове (articles of impeachment) от 13 представители на Камарата на представителите, които действат в ролята на прокурори. За председател по делото е избран главният съдия на Върховния съд на САЩ Уилям Ренкуист, а съдебни заседатели са всичките 100 сенатори в Сената.
Процедурата по импийчмънт продължава пет седмици и приключва на 12 февруари 1999 г., когато Сенатът оправдава Бил Клинтън и по двете обвинения, тъй като не е достигнато необходимото мнозинство от две трети (67 гласа) за отстраняването му от длъжност.
В емисиите на БТА четем за развитието на процеса срещу Бил Клинтън:
Процесът срещу Бил Клинтън в Сената ще бъде публичен
Вашингтон, 7 януари 1999 г. /БТА/ Процесът, започващ днес срещу президента Бил Клинтън в Сената ще бъде публичен, но броят на местата за зрители е твърде ограничен, съобщава АП. Залата на Сената има 596 места, от които 50 са запазени за зрители. Те ще се раздават всеки ден, един час преди началото на заседанието, на първите петдесет посетители на Капитолия, реши Сенатът.
АФП отбелязва, че през 1868 г., при процеса за отстраняване от длъжност на тогавашния президент Андрю Джонсън, балконите за зрители били изпълнени с най-красивите и елегантни жени на Вашингтон. Процесът срещу Джонсън е продължил шест седмици, със заседания всеки следобед без неделите.
Сега всеки от стоте сенатори има по един постоянен пропуск за сенатската зала, плюс три дневни пропуска, които ще може да предоставя по свой избор. Отделно са запазени места за Камарата на представителите, за Белия дом, Върховния съд и дипломатическия корпус. За журналисти са предвидени общо 136 места. Телевизионната програма Си-СПАН, контролирана от Конгреса, единствена ще има право да излъчва разискванията.
***
Стратегията на Белия дом за процеса в Сената
Вашингтон, 7 януари 1999 г. /Джон Соломон от Асошиейтед прес/ В търсенето на оръжие за противодействие пред съда на общественото мнение съветниците в Белия дом обсъждат стратегия, според която гласуването в Сената трябва да стане на един по-ранен етап, за да се покаже, че необходимото мнозинство от две трети за отстраняването на президента Бил Клинтън от власт не е на лице. Според съветниците на президента, идеята за едно подобно гласуване, дори и то да не бъде съвсем успешно, ще даде на защитниците на Клинтън потенциално оръжие, в случай че републиканците настояват да се явят свидетели и да се представят доказателства в един продължителен и изнурителен съдебен процес. (…)
„Ако успеем да докажем, че мнозинството от две трети не е налице, това ще е сигнал за обществеността, че й предстои да види едно съдебно шоу, в което няма да се стигне до осъждане на президента. Можем да й припомняме това буквално всеки ден“, заяви един служител в Белия дом, пожелал да остане анонимен.
До голяма степен всичко ще зависи от това как ще процедира републиканското мнозинство в Сената в първия съдебен процес срещу президент на САЩ от 130 години насам и какви правила ще бъдат в сила. Снощи лидерът на републиканското мнозинство в Сената Трент Лот настоя за „пълен процес“, без да уточни в подробности какво точно има предвид.
Срещу Клинтън ще бъдат предявени две обвинения, във връзка с които ще се иска осъждането му – за лъжесвидетелство и за възпрепятстване на правосъдието в стремежа му да прикрие аферата си с бившата стажантка в Белия дом Моника Люински.
Според президентските съветници, въпреки че все още не са взети окончателни решения, това „пробно гласуване“ може да бъде наложено по няколко начина. Ако Сенатът възприеме правилата, които са действали при други подобни процеси за импийчмънт в миналото, отнасящи се до служители от по-нисш ранг, решение за подобно процедиране може да бъде взето с обикновено мнозинство – с 51 гласа.
Според служител на Белия дом, адвокатите на президента са обсъждали вариант, при който още в началото на процеса да внесат искане за прекратяване на делото срещу Клинтън по редица основания – че то не отговаря на конституционните изисквания за „тежки престъпления и злоупотреби“, че няма достатъчно доказателства в подкрепа на обвиненията, че самите обвинения са одобрени от един отиващ си състав на Камарата на представителите, докато сега тя възобновява работата си в нов състав.
Ако такова искане не бъде представено, или пък се стигне до гласуването му, според един съветник извън Белия дом, някой сенатор демократ може да поиска прекъсване на процеса, докато не бъдат представени достатъчно доказателства. Според същия съветник, пожелал да остане анонимен, „пробното гласуване“ си остава основен елемент в стратегията на Белия дом. Дори и подобно искане да не бъде прието при едно евентуално гласуване, бедата няма да е много голяма, ако 34 или повече сенатори го подкрепят, защото те ще бъдат достатъчни, за да блокират осъждането на президента.
„За нас едно подобно гласуване би означавало де факто край на процеса, или ако щете де факто оправдаване на президента“, заяви съветникът.
Аргументът на републиканците да настояват за „пълен процес“, т.е. с явяване на свидетели и т.н. е, че не е справедливо да се прогнозира предварително как биха гласували сенаторите, докато не чуят всички доказателства в подкрепа на обвиненията.
***
В американския Сенат започна процедурата по сваляне на президента Клинтън
Вашингтон, 7 януари 1999 г. /БТА/ Председателят на Върховния съд на САЩ Уилям Ренкуист положи клетва като председател на историческия процес в Сената за сваляне на президента Бил Клинтън заради скандала около връзката му с бившата стажантка в Белия дом Моника Люински. С това официално се откри процедурата, по време на която 100-те сенатори ще играят ролята на съдии. Според конституцията на САЩ президентът може да бъде свален от поста му, ако две трети от сенаторите гласуват за това.
„Тържествено се заклевам, че във всичко, отнасящо се до процеса по свалянето от длъжност на президента Клинтън, ще съдя безпристрастно съгласно Конституцията и законите. Бог да ми помага“, изрече председателят на Върховния съд на САЩ с ръка върху Библията. След това 100-те сенатори започнаха да се заклеват по същия начин пред него.
Тринадесет членове на Камарата на представителите на американския Конгрес ще бъдат „прокурори“ на процеса срещу Клинтън. Президентът не присъства на началото на процедурата в Сената.
Републиканците имат 55 места в Сената, а демократите – 45.
***
Импийчмънтът: зад правото се крие политическа битка
Вашингтон, 25 януари 1999 г. /Франсис Теман от АФП/ Упорството на републиканците да продължат процеса за сваляне от власт на президента Бил Клинтън, знаейки, че нямат големи шансове да спечелят окончателния вот, демонстрира изключително политическия аспект на процеса, въпреки привидния му юридически формализъм.
Още през миналия век френският либерален политолог Алексис дьо Токвил прогнозира, че „импийчмънтът“ е „най-страшното оръжие, давано някога в ръцете на мнозинството“.
За консервативната десница, която контролира Конгреса от 1994 г., аферата „Люински“ предостави неочаквана възможност за унижаване на един президент демократ, постигнал необичайни успехи и преизбран с огромно мнозинство, който въпреки политическите лутаници и залитанията в поведението си продължава да е изключително ценен от съгражданите си.
Републиканците осъзнаха, че ги подозират в лоши политически намерения и се погрижиха да стъпят здраво върху правото, като се опряха на свещения респект към закона и понякога прибягваха до морализаторство.
Подхващайки обвинителната си реч срещу президента Клинтън, обвинен за клетвонарушение и възпрепятстване на правосъдието, представителят от Уисконсин Джеймс Сенсенбренер изложи така същността на дебата: „Цялата ни юридическа система е основана на способността на съдилищата да установят истината.“
Според „прокурорите“ в момента в Съединените щати 115 души са в затвора заради клетвонарушение.
Дебатите всъщност се въртят около прост юридически въпрос: фактите, за които Бил Клинтън е упрекван, представляват ли „тежки престъпления“ по смисъла на Конституцията от 1787 година?
Не, твърдят демократите, според които Бил Клинтън не е подкопал демократичния процес. Професорите по конституционно право и юристите са разделени по въпроса за намеренията на бащите-основатели. Колкото до Върховния съд, той упорито отказва да се произнесе по въпроса.
В действителност, както отбеляза бившият президент Джералд Форд, отговорът е изцяло в ръцете на мнозинството: „Тежките престъпления са тези, което мнозинството в Камарата на представителите смята за такива в определен исторически момент.
Осъждането е резултат (...) от всяко закононарушение, което двете трети (от Сената) сметнат за достатъчно тежко, за да свалят обвиняемия от поста“.
За консервативната адвокатка Ан Коултър днес тази процедура цели повече да оцени моралните качества на властимащите: „Изборите решават каква политика да бъде прилагана, докато процесът за сваляне от длъжност прави оценка на характера.“
Всъщност, обяснява пред АФП политологът Алън Лихтман от Вашингтонския университет, „тук става дума за комбинация от фактори; за да спечелиш, трябва да се позовеш на правото, но и да бъдеш справедлив от политическа гледна точка“.
Защо тогава републиканците, които отлично знаят, че не разполагат с необходимото в Сената мнозинство от 67 гласа за осъждането на Клинтън, поемат политическия риск да вървят срещу общественото мнение, изразено в социологическите анкети?
„Това е синдромът на човека, който обича да се обзалага“, обяснява проф. Лихтман. „Отначало те мислеха, че ще успеят да обърнат общественото мнение в своя полза, после, колкото повече затъват, продължават да се надяват, че ще могат да си възстановят загубите“. „Нека не забравяме, добавя той, че процесът притежава собствена динамика и че републиканците се обръщат също към твърдия си електорат, който е 25-30 процента от целия електорат и който оценява поведението на президента като крайно оскърбително в морален план.“ (…)
Във всеки случай, неуспелите импийчмънти срещу президента Ендрю Джонсън през 1868 г. и срещу съдията от Върховния съд Самюъл Чейс през 1805 г. – и двамата бяха оправдани – припомнят какво се получава, когато процедури за сваляне от длъжност се задвижват с явни политически мотиви, отбелязва писателят Кен Гормли. „Измерени с аршина на историята, и двата импийчмънта днес са смятани за ужасни грешки и огромна загуба на време за страната“, добавя Гормли.
***
Бил Клинтън e оправдан
София, 12 февруари 1999 г. /Калина Любомирова от БТА/ Бил Клинтън е оправдан, макар и не оневинен. Това е резултатът от продължилия един месец процес в Сената за отстраняване от власт (импийчмънт) на 42-ия президент на Съединените щати. Той бе обвинен от Камарата на представителите, че е лъжесвидетелствал и препятствал правосъдието с цел да прикрие връзката си с бившата стажантка в Белия дом Моника Люински.
След едно от гласуванията в самото начало на процеса стана ясно, че необходимото мнозинство от две трети (67 от общо 100 сенаторски гласа) за осъждане на Клинтън по тези обвинения е непостижимо и че той ще остане на президентския пост до края на втория си мандат. При този предизвестен резултат излинелият интерес към импийчмънта се поддържаше само от интригата какво ще бъде съотношението на гласовете по двете обвинения. В последните дни на процеса, в които сенаторите изразяваха при затворени врати вижданията си по въпроса виновен ли е или не президентът, няколко от 55-те републиканци обявиха, че няма да подкрепят двете или едно от обвиненията. Така бе поставено под въпрос дори събирането на обикновено мнозинство от 51 гласа в подкрепа на по-солидното според юристите обвинение в препятстване на правосъдието.
Конституцията на Съединените щати не определя критерии, по които сенаторите да преценяват вината в съдебен процес за импийчмънт срещу президента. Такива критерии са определени за наказателните и за гражданските дела, но не и за съдене на държавния глава, който в края на 20-ия век, като президент на единствената световна свръхсила, е и най-могъщият човек в света.
Конституцията гласи, че президентът, вицепрезидентът и всички цивилни служители в Съединените щати могат да бъдат отстранени от заемания пост, ако са осъдени за измяна, получаване на подкупи или други тежки престъпления. Именно тук е простият отговор на въпроса защо Клинтън беше оправдан в процеса за импийчмънт – защото 13-те прокурори от Камарата на представителите, които по време на процеса в Сената се възползваха от процедурата и изложиха шест пъти най-пространно обвиненията си, не можаха да дадат нито едно убедително доказателство, че Клинтън е извършил тежко престъпление. (…)
Популярността на Клинтън не само не спадна, но се повишаваше с всеки нов етап на скандала, за да се задържи на трайно високи стойности около 70 процента. Това безспорно се дължи преди всичко на факта, че икономиката на САЩ е в продължителен и стабилен възход и че въпреки световната финансова криза тази тенденция вероятно ще се запази. Атакувайки заради личния му живот един от най-успешните президенти на Америка през 20-ия век, републиканците не само загубиха позиции в парламентарните избори през ноември 1998 г, но си подготвиха изборни поражения и занапред. Твърде вероятно е на следващите парламентарни избори през 2000 г. Демократическата партия, която сега е в малцинство и в двете камари на Конгреса, да увеличи броя на депутатите си и дори да успее да спечели мнозинство.
Гласуването по двете обвинения в Сената е равностойно на оправдателна присъда, но както подчертаха редица сенатори, то не оневинява президента. (…)
Но от изпитанията на Клинтън през последните месеци вероятно ще има един много печеливш човек – неговият вицепрезидент Ал Гор, който вече обяви, че ще се бори за кандидатурата на Демократическата партия за следващите президентски избори през 2000 г.
/ДС/
Моля потвърдете купуването на избраната новина
