Крепчанският средновековен скален манастир привлича туристи с най-ранните си надписи на кирилица. Това каза уредникът в търговищкия исторически музей Мирослав Георгиев по време на конференцията в града по проекта на БТА "Европа на Балканите: Заедно чрез знание", който Агенцията изпълнява с подкрепа от Европейската комисия.
По думите му развиването на скалната обител край село Крепча, община Опака, като туристически обект е кауза. Той разказа, че манастирът е разположен на два етажа в скалния масив Хендебуруну над левия бряг на река Калакочдере.
"Манастирският комплекс включва килии, манастирска църква и църква - гробница, изсечени в скалния масив. Подът на гробницата, в който са вдълбани три гроба, е прорязан от естествена пукнатина. Манастирската църква е разположена западно от гробницата и към нея отвежда вход, фланкиран с два прозореца. В източния край са изсечени две полукръгли олтарни ниши. По стените на църквата, в гробницата и около някои от килиите има врязани кирилски надписи, "рунически" знаци и рисунки", обясни Георгиев.
Уредникът припомни, че манастирът е открит за науката от Карел Шкорпил в началото на ХХ век. Той извършва проучване на средновековната обител, като обнародва данни за съществуващите помещения заедно с картографска схема и факсимиле на петредов кирилски надпис.
В началото на 70-те години на ХХ век археологът от Великотърновския университет проф. Казимир Попконстантинов изследва епиграфския материал по стените на манастира, след което публикува два надписа на кирилица, които представляват изключителен научен интерес.
Първият от надписите, регистриран от Шкорпил, се намира вдясно от входа на скалната гробница, на 1,70 м от нивото на прага. Надписното поле, предварително изгладено, е рамкирано от двете страни с жлебове. Надписът е разположен в пет реда - общо 134 букви.
"Буквите са изсечени с уверена ръка и височината им варира от два до три сантиметра. Надписът гласи: "+В името на Отца и сина и Светия дух. Тук почива праведният отец Антони+. А който направи в черквата житница, да отговаря пред бога. Написа недостойния Михаил. Амин". Той е единственият засега средновековен писмен паметник с такова съдържание, носещ в себе си клетва-предупреждение към този, който оскверни църквата-гробница, като я използва и за хранилище (хамбар). Надписът няма преки указания за времето на изписването му", каза Георгиев.
За времето на неговото създаване говори друг надпис, който е открит от Казимир Попконстантинов при проучването на манастира.
"Врязан е върху предварително оформено надписно поле отдясно на входа на църквата и на около 1,5 м височина от прага. Състои се от девет реда и е достигнал до нас значително повреден. Височината на запазените 59 букви се движи от 0,008 до 0,015 метра. От този надпис се четат сигурно първите три реда, а в останалите шест се разпознават отделни букви или части от букви. Това, което е запазено от него, гласи: "В 921-ва година през месец октомври почина раб божи Антон...". Надписът е уникален с информацията, която ни предоставя за починалия свети отец Антони. Видно от съдържанието той е погребан в 921 г., т. е. шест години преди смъртта на цар Симеон и 25 години преди Св. Иван Рилски, считан досега за основоположник на отшелничеството в Средновековна България. Наличието в първия надпис на епитета "свят отец" пред името на починалия основател на скалната обител говори за почитта, с която се е ползвал сред своите събратя. С така обозначената си година на изписване графитът се явява най-ранно датираният надпис на кирилица в света", каза Георгиев.
По думите му интерес представляват също шестте староеврейски и рунически надписа, врязани по стените на църквата. Тяхното значение остава все още неизяснено за науката. Учените ги датират в Х век. Към епиграфското богатство на манастира се причислява и прабългарският знак ипсилон, фланкиран с две хасти, който познаваме от Плиска, Преслав, Мадара и останалите старобългарски средища. Недалеч от скалния манастир се намират останки от старобългарско селище и некропол.
"Наличието на многобройни надписи и рисунки в манастирския комплекс показва, че тук са творили книжовници и граматици, свързани със столицата Велики Преслав. За това говорят и два печата на Цар Симеон Велики, намерени в околностите на скалната обител", обясни уредникът от музея в Търговище.
По думите му за съществуването на манастира през Второто българско царство подсказва двуредов късен графит, изрязан над първия надпис-клетва в гробницата. Тай гласи: "Азъ Поп Славомир". По своята графика проф. Попконстантинов отнася графита към ХIII - XIV век.
"По проект, съфинансиран от Европейския съюз и България по Програма ФАР "Пилотна интегрирана инвестиционна схема за регионално развитие" през 2007 г., манастирът е социализиран, като до него е изграден подход чрез стълба с парапети. Свободният достъп до неохраняемата археологическа ценност е довел до появата на нови графити и надписи върху скалните структури, нанесени от недобросъвестни граждани", каза Георгиев.
Той каза още, че с решение на Министерския съвет от 5 ноември 2020 г. скалният манастир е предоставен безвъзмездно за управление от Община Опака.
"През 2023 г. местната администрация предприе действия по разработване на проект за реставрация, консервация и социализиране на скалния манастир, първи етап - архитектурно проектиране. Негов автор е проф. д-р арх. Николай Тулешков. Финансирането е чрез дарение от "Албена" АД", обясни Георгиев.
Той каза още, че с помощта на екип от Русенския университет преди три години е извършено 3D-сканиране на надписите на кирилица.
"Това дава възможност да се видят детайли от тях, които инак са неуловими с просто око", заяви Георгиев.
