site.btaПървият български модерен фотоалбум представя традиционната култура на Русе на изложението в Пловдив през 1892 година, каза етнографът Десислава Тихолова

Първият модерен български етнографски фотоалбум представя традиционна култура на Русе на изложението в Пловдив между август и ноември 1892 година. Той е създаден от етнографа Димитър Маринов, който по това време е директор на Мъжката гимназия в града.

Това каза Десислава Тихолова, която е уредник в отдел „Етнография“ на Регионален исторически музей – Русе. Заедно със студентите от специалност „Български език и история“ от Русенския университет „Ангел Кънчев“ Владимир Великов и Савина Серафимова, преподавателят по „Съвременен български език“ във висшето училище и учителят по „Български език и литература“ Стефка Йорданова, тя гостува на Националния пресклуб на БТА в крайдунавския град за представянето на априлския брой на тема „България и световните изложения“.

Тихолова отбеляза, че изложението в Пловдив е предвидено да бъде за промишленост и техника.

„Към този момент България все още не е промишлена държава, а новоосвободена държава, която все още търси своето място както сама за себе си, така и сред европейските държави. Затова на изложението тогава се показват множество костюми, всяка фолклорна област се представя със своята фолклорна култура“, каза още Тихолова.

За нуждите на това изложение Русенският регион, освен че праща представители с образци на традиционната носия в окръга, изработва и първия модерен албум, представящ традиционна култура.

„С помощта на фотографа Христо Дашков и с подкрепата на Никола Обретенов, който е областен управител на Русе по това време, се правят 46 фотоса „ин ситу“, т.е. на място и във времето на обреда. Показани са обредите лазаруване, маскарадните обреди, които в нашия регион са на т.нар. Кукувден, обичая бразая – маскарадно животно, което се разиграва от образи, подобни на кукерите, и обичая сватба, като има и няколко снимки от поменални и погребални обреди. Най-много са снимките на обредни хлябове. Димитър Маринов има идеята, че това е едно от богатствата на нашия пластичен фолклор и трябва да бъде представен подобаващо“, обясни Тихолова.

Тя каза още, че фотоалбумът е бил изработен в три екземпляра – по един за княз Александър Батенберг, за комисията на изложението и за Никола Обретенов. Именно този албум, който е бил дарен на тогавашния областен управител на Русе, се съхранява днес в Регионалния исторически музей.

„Този албум получава много одобрително отношение и от тогавашната общественост, защото е нещо ново и модерно за времето си“, отбеляза Тихолова.

Тя цитира и впечатленията от фотоалбума на Никола Обретенов, които той е записал в своите дневници.

„Аз имах всичката амбиция моя окръг да бъде показан за първенец, нали съм русенец. Направих разпореждания до всички околийски началници и кметове в окръга ми, да сберат най-хубавото каквото имат – животни, земеделски култури, индустриални произведения, ръчна работа, бит, костюми национални и всичко, което би издигнало Русе на висота, каквато подобаваше, защото тогава, по онова време, Русе беше най-културния център“, пише Обретенов.

За самия албум той добавя: „За тоя албум Постоянната комисия получи големи похвали в изложението… Когато преди няколко години се разформираха Постоянните комисии, мене ми дойде на ум за този албум и за многото фотографии, направени с национални облекла от окръга, и за да не бъдат изхвърлени като непотребни вещи, помолих директора на Мъжката гимназия да ги прибере за току-що основания музей при гимназията в Русе. Това стана и аз се радвам, че те до някога ще се ценят много като рядкост“.

По този начин научаваме от спомените на Никола Обретенов, че у нашите политици тогава има идея за културното развитие на страната, отбеляза още Десислава Тихолова.