site.btaНа голям туристически интерес от българи и чужденци се радва Ловешката средновековна крепост

Ловеч – градът на люляците, е известен с най-големия паметник на Васил Левски, с покрития си мост, със стария квартал „Вароша“, с втората по големина в страната зоологическа градина. След най-посещаваните туристически обекти е и ловешката средновековна крепост, издигаща се от хълма „Хисаря“. Тя е паметник с национално значение, обявена за музеен и туристически резерват. Още на влизане в Ловеч откъм Троян погледът ни се спира на красивите гледки над града, сред които величествено се открояват крепостните стени, а до тях е 14-метровият паметник на Апостола.

През миналата година крепостта е посетена от над 14 хиляди туристи

През миналата година крепостта са разгледали над 14 хиляди туристи. Те са от всички краища на страната, а също и от Румъния, Германия, Франция, доскоро и от Русия. Има и ученически групи, на които се изнасят специализирани беседи, каза за БТА екскурзоводът Яна Ангелова.
"Ловешката средновековна крепост винаги е била притегателен център за различни културни събития и колкото и да е странно, когато имаше пандемия, нашият обект беше посещаван най-много", добави екскурзоводът.
Тя припомни, че на сцената на крепостта се провеждат различни събития – театрални постановки, мюзикъли, конкурси от различен характер, състезания, възстановки на средновековни лагери, дори модни ревюта.
От края на 2005 г. крепостта, заедно с паметника на Васил Левски и покрития мост, е снабдена със специално нощно осветление. На празници има и звуково шоу по подобие на Великотърновската крепост „Царевец“.
Друга атракция за посетителите са фигурите на двама средновековни войника, които ги посрещат от двете страни на главната порта на крепостта. Те дават ясна представа как е изглеждал войникът в българската армия и наемник в западноевропейската. Различават по облекла и снаряжение.
Голяма част от крепостта е реставрирана. В западната ѝ част, където са основите на митрополитска църква, е издигнат огромен метален кръст, виждащ се още на влизане в града.

Под стените на крепостта е сключен Ловешкият мирен договор, поставящ началото на Второто българско царство

В исторически план крепостта е известна с това, че под стените й е сключен Ловешкият мирен договор. "Тя се свързва с голямата битка през 1187 г. в продължение на три месеца между братята Асен и Петър и византийския император Исак II Ангел. Византийският император стоварва войската си долу при реката и започва да атакува крепостта от март до май, в продължение на три месеца. Накрая се отказва, тъй като войската му е изтощена. Предлага мир на Асеневци, който те приемат и се записва в българската история като Ловешки мирен договор. С него се поставя началото на Второто българско царство и крепостта от охранителна започва да се застроява и да се превръща във вътрешен град на външния", разказа екскурзоводът. 

В крепостта е имало различни постройки, военни и жилищни сгради, църкви

В този вътрешен град е имало много различни постройки и строителни комплекси, седем църкви, военни сгради от двете страни на главната порта, замък, жилищна зона, вила на аристократ.
„Любопитното за портата на ловешката крепост е, че не е била на панта, както е сега, а е била спускаща се отгоре надолу с големи железни шипове, които са затваряли входът на кулата. Във вътрешната част е имало двойна дървена порта с железен обков. Двете врати, когато се затворят, враговете са били заклещвани в кулата. Над тях са се отваряли процепи и са изливали върху тях гореща вода и смола. Засипвали са ги със стрели, копия и каменни бойни топки“, каза Яна Ангелова.
В най-източната част на крепостта е замъкът. Там е намерил свое обиталище един от важните български царе – Иван Александър – най-дълго управлявалият български цар във Второто българско царство. Той е деспот на Ловеч 12-13 години. В този замък е роден през 1324 година и цар Иван Срацимир, син на Иван Александър.
Митрополитският комплекс на ловешката крепост е бил построен в най-слънчевата част на хълма „Хисаря“. „В него е забоден и мечът, който се вижда още, когато влизаме от пътя за Троян и Търново в града, свети отдалеч, за да напомня на нашите посетители, че тук е поставено началото на Второ българско царство“, посочва екскурзоводът. 
Митрополитският комплекс е имал, освен духовна, и военна функция. При превземане на крепостта по време на война, там се оттегля останалата част от населението и войската и са отдавали последна защита. 
На посетителите Ангелова показва и вертикални плочи, намиращи се в църковния комплекс. Според легендите това са камъни капани, които са поставени покрай крепостните стени от вътрешната част. 

По време на война обитателите на крепостта са се снабдявали с вода чрез таен тунел

Любопитен факт е, че по време на война обитателите на крепостта са се снабдявали с вода чрез таен тунел между две военни сгради - изключително опасно място, пазено от четвъртита кула. „Тя е съблюдавала този тунел да не бъде издаден на неприятелите. Водата се е изкарвала с кожни мяхове чрез сложна система от механизми, с които жителите са успявали да се снабдят тайно от враговете с вода“, добави Ангелова.
Тя разказа още, че през 1474 година крепостта е завладяна от османците след тримесечна обсада. „От тайния тунел за вода влизат двама-трима турци през нощта, отключват си портата отвътре и оттам тяхната армия нахлува и опожарява града, а от камъка построяват долу джамиите, турските бани и конаците си. Единствено остават да стърчат главните крепостни стени на ловешката крепост. По-късно самото християнско население взима от камъка и създава град Ловеч. Старата част на града - „Вароша“, е построена от този исторически камък", посочи още екскурзоводът.