site.btaПървите чествания на 24 май в Хасковско започват през 60-те години на 19 век

Първите чествания на 24 май в Хасково и региона започват в средата на 60-те години на 19 век. Повечето историци са обединени около този исторически период, макар че първото писмено сведение е за 1869 година. Това съобщи на пресконференция в Националния пресклуб на БТА в Хасково в навечерието на Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската писменост Милен Вълчев от Регионалния исторически музей в южния областен център. Хасковските учители и просветни дейци са имали близки връзки с колегите си от Пловдив, където е прието, че през 1858 г. започват първите масови организирани официални чествания на празника.

В предосвобожденския период на събиранията и отбелязванията на Деня на буквите в региона най-много са пречели гъркоманите, които са донасяли на властите за провеждането на "еретичен празник" отбеляза Вълчев. Османските власти обаче са препоръчвали честванията да преминават "без много шум". От 1885 година в Хасково през следващите 40 години Св. св. Кирил и Методий са били почитани в двора на едноименното училище. В западната част на двора са се строявали учиниците, а в източната - гражданството и войската, разказа Вълчев. Следобед празникът е продължавал с шествие до центъра на града, а до девети септември 1944 година той е бил най-многолюдният.

Празненствата са били отменяни в много редки случай - например през 1925 година заради годишнината на атентата в "Света Неделя" и след Деветнадесетомайския преврат преаз 1934 година, добави Вълчев.

Със стачка на ученици в Хасково е съпроводено честването през 1945 година, разказа и д-р Веселина Узунова. Причината е безследното изчезване на тогавшния уважаван директор на Мъжката гимназия Атанас Кацаров. Възпитаниците издигат протестни лозунги и провалят планираното шествие, което трябва да тръгне от сградата на театъра. От общо 1300 събрали се, 800 не споделят манифестацията с останалите. За съжаление няма данни какво впоследствие се е случило, дали е имало репресии към ученици или техни наставници, добави Узунова.

В обобщение тя каза, че 24 май не само, че трябва да бъде национален празник, а заради приноса на деня към европейската цивилизация той трябва да залегне като официална дата и в календара на Европейския съюз. Вълчев добави, че това трябва да е плод на национална дискусия, да влезе в дневния ред на Народното събрание и по въпроса да се обяви референдум.