site.btaНови програми за висше образование бяха представени на заседание в Бургас на Съвета на ректорите на висшите училища

Нови програми за висше образование и възможности за привличане на чуждестранни студенти бяха представени на редовно присъствено заседание в Бургас на Съвета на ректорите на висшите училища. Срещата се проведе в Международния конгресен център в Бургас при кворум от 37 ректори и представители на висшите учебни заведения в страната. 

Присъстващите бяха посрещнати от председателя на Съвета на ректорите проф. д-р Миглена Темелкова, както и от своеобразните домакини на срещата – ректорите на университетите със седалища и филиали в Бургас – проф. д-р Георги Вълчев от Софийски университет „Св. Климент Охридски“, проф. Георги Янков, ректор на Националната художествена академия, проф. д-р Христо Бозов, ректор на Бургаски държавен университет „Проф. д-р Асен Златаров“ и проф. Милен Балтов, ректор на Бургаски свободен университет. 

Кметът на Бургас Димитър Николов обяви, че градът има амбиция да развива образованието и в частност висшето, като в тази мисия той и екипът му са ангажирани в работата си с висшите училища. „Осъзнавам колко сложна и трудна е вашата роля, ръководейки конгломерати, където се развиват и образоват младите хора, от които ще зависи бъдещето на нашата държава. Знам, че ежедневно трябва да жонглирате между класическото образование, но и да вмъквате и модерни елементи в една бързо развиваща се национална и международна обстановка“, коментира Николов. Той допълни, че образованието на младите хора е важно, затова и висшето образование не може да се развива без подкрепата на държавната и на местната власт.

По думите на Николов ролята на местната трябва да е по-активна, но затова трябва да спомогне и сформирането на бюджета за тези цели. „Не всичко е пари, но парите са важни и е важно да се знае, че ако държавата иска бъдеще и просперитет, трябва да направи честни справедливи правила, за да се развиват знаещите и можещите ръководители на академичната общност“, каза още кметът и обяви готовността си да бъде техен партньор в подготовката на конкурентни мислещи млади хора, без които държавата няма бъдеще. 

Областният управител Владимир Крумов изтъкна, че областният център развива с голяма скорост академичен Бургас. По думите му на местно ниво държавната власт е като проводник с ниско съпротивление, който спомага както за развитието на материалната база, но осигурява и различни по вид и стойност елементи за развитието на академичната общност и събития като местното доказват това. „Надяваме се след време всички заедно да се гордеем, че Бургас е академичен център в Югоизточния район. Благодаря и на кмета за визионерството, което прилага, така че младите хора да останат в нашия областен център. А има ли млади хора, има живот и развитие“, допълни Крумов. 

По време на срещата бяха обсъдени теми от обявения дневен ред на заседанието, сред които бяха общите проблеми на висшите училища в страата и Изпълнителната агенция за българите в чужбина (ИАБЧ), възможностите за сътрудничество с Икономическия и социален съвет (ИСС) и предстоящите мерки в подкрепа на висшите училища, разработени от изпълнителна агенция „Програма за образование“. 

„Българите от чужбина, които влизат в българските висши училища, са сериозен ресурс, както за решаване на кризата на работната ръка, така и на демографската криза. Огромен брой от младите хора, които завършват нашите висши училища, остават в България. Важно е да предприемем стъпки да увеличим броя на тези хора, като не ги ограничаваме само до българите от историческите общности, ползващи се с правомощията от закона и постановление 103“, заяви Райна Манджукова - изпълнителен директор на Изпълнителната агенцията за българите в чужбина (ИАБЧ). Тя обясни, че възможностите на агенцията са ограничени, но предложи обсъждането на варианти за разширяване на кръга от български и чуждестранни граждани с българско потекло, които да получават облекчения при избора на българско висше учебно заведение. „Става дума не толкова за пари, колкото за координиране на условията. Необходим е и анализ на потребностите, възможностите и за това какъв ще е крайният резултат за това какви хора ще влязат и какви ще са перспективите пред тях. От 1993 г., когато е създадено това постановление 103, няма направен анализ за това какво се случва с тези стотици хиляди студенти, получили образование тук и какъв е капацитетът на полезно действие – останали ли са, тръгнали ли са и дали упражняват специалността, получена в България. Както и дали все пак са свързани с Българи“, допълни Райна Манджукова. 

Председателят на Икономическия и социален съвет (ИСС) Зорница Русинова представи някои от плоскостите, по които структурата си взаимодейства с висшите учебни заведения. Част от тях са свързани с използването на външната експертиза на научните среди при създаването на анализи и становища. Друга е в участието на академичната общност в дискусии и кръгли маси по важни за обществото теми, които имат нужда да преборят дезинформацията. Трета възможност е и предоставянето на стажове в ИСС. Тя изтъкна, че част от актуалните задачи на съвета е изработването на голям демографски анализ за икономическото и социално развитие и регионалните дисбаланси, както и за неравенството в образователната система. 

„Отворени сме за диалог по всякакви възможности за общи теми, които биха мобилизирали интелектуалната мощ на вас като академична общност и нашата като Икономически и социален съвет“, допълни Зорница Русинова. Тя заяви, че независимо дали ще се подпише рамков меморандум или друг вид споразумение за сътрудничество, е убедена, че съвместната работа между двата съвета ще продължи.  

Иван Попов, изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Програма за образование“, направи обобщение на постигнатото досега в посока висше образование и даде някои от успешните примери за проекти. Той описа и нова програма за висшите училища, която ще бъде основана за първи път като процедура и е създадена въз основа на предишна такава и използва препоръките от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, направени в доклад от междинна оценка на процедура „Модернизация за висшите училища“. Една от тях е за по-фокусирана подкрепа и по-голяма гъвкавост. 

Новата програма ще е на стойност 200 млн. лв. и по думите на Иван Попов ще даде възможност на всички висши училища да бъдат директни бенефициенти и да няма отпаднали. Продължителността на проектите ще е до края на 2029 г. В нея ще могат да участват и национално представените работодателски организации. Отделните проекти ще трябва да са максимален размер от 2,5 млн. лв., като препоръката на Попов е висшите училища да се постараят да изготвят проекти на максималната стойност. 

Проектите ще се базират на логическа матрица, базирана от иновационното предизвикателство с обосновка на целта, решения, дейности, управление и други.