site.btaС гергьовски люлки, месене на хлябове и игра на ашици в Котленско в миналото празнували "Цветен Георги"

С гергьовски люлки, месене на хлябове и игра на ашици в Котленско в миналото празнували "Цветен Георги". Това каза за БТА Дора Куршумова, която проучва празниците на различните етноси в Котленско.

Гергьовден е един от най-обичаните пролетни празници в Котел, разказва авторката. Празнувал се е много тържествено. В черквите е била отслужвана празнична литургия. Наричали празника „Цветен Георги”, от гората събирали букови клонки, пчелиняк, великденче, коприва и пищялки. Обкичвали с цветя и букови клонки първото агне и първата обагнена овца в стадото, а също така съдовете, в които се събирало млякото, вратите на жилищата, оборите и кошарите. Рано сутрин накичени жени наливали „ранна вода, ненапита” от близките чешми, кладенци или от местността Изворите. Ръсели с тази вода из дворовете и по добитъка от протките към двора, за да поканят берекета.  В утринните часове на този ден болните хора се търкаляли по росните поляни за здраве.

В Котел всеки стопанин, преди да заколи жертвеното агне, слагал трапеза, на която има сол, трици и стръкчета зелена трева. Солта се слагала за ситост, триците - за плодородие, а тревата - за добра паша. Хората са вярвали, че само ако агнето е захранено, курбанът се признава от Свети Георги.

Накичени с цветни китки, стопанките от Котел, препасани с хлебни престилки, месели обредните хлябове за празника. Каквото сребро и злато имала жената, трябвало да е накичена с него – гривни, пръстени и огърлици. Хлябът се замесвал от млада булка или мома, с квас.  В Котел краваят се правел отворен, защото вече агнетата са пораснали и могат да излизат от кошарата.

В Котленско се правели два вида люлки, едната е от въже, другата - дървена, наричана „ключ”. Люлеейки се, младежите пеели любовни песни. 

Осем варианта на игра на ашици (направени от кокалчета на агне) са играели в миналото, като играта била за още незаергенилите се момчета и незамомилите си момичета. Това била традиционна игра за Гергьовден, защото само при гергьовските обичаи агнето се пече цяло и костиците остават непокътнати. Вярвало се още, че ашиците предпазват от зли сили.