site.btaСтановище относно предложените промени в Закона за предучилищното и училищното образование

Проектът на МОН предлага най-значителните и многобройни корекции на действащия от 2016 г. Закон за предучилищното и училищното образование. Въпреки че промените засягат сериозни и актуални проблеми на българското образование, каквито са липсата на равен достъп на деца и ученици от различни социални групи, отпадането от училище, сегрегацията и вторичната сегрегация, професионалната педагогическа квалификация, общото впечатление е, че предложените промени нямат потенциала да издигнат на по-високо ниво българската образователна система , която има нужда не от палиативни или ретроградни мерки, а от драстична промяна поради ниското качество на образователния процес, неадекватните учебни програми и методики на преподаване. Толкова много и важни промени изискват продължително обществено обсъждане и задълбочено експертно проучване, каквито не бяха извършени. Поради многобройността им изразяваме позицията си само по някои от тях - най-вече по отношение на тези, за чието въздействие имаме най-голямо притеснение.

1.         Една от значимите промени е въвеждането на нов вид езикова подкрепа на децата и учениците, които не владеят български език в достатъчна степен - подготвителният езиков клас. Създаването му поставя и много въпроси. Около 25% са учениците с майчин език, различен от българския, но основен проблем не е толкова високият им процент, колкото ниската им и непостоянна посещаемост в училище . Затова и дори да повтаря подготвителния клас, няма гаранция, че ученикът ще достигне образователния минимум на владеене на български език, ако не посещава редовно часовете. Истинският проблем е в мотивацията на ученика и в контрола на институциите върху родителите. Не е изяснен въпросът какви специалисти и по каква методика ще преподават при пълно невладеене на българския език от страна на някои ученици. 

2.         Заложеното повтаряне на първи клас няма да разреши, а само ще мултиплицира и задълбочи проблема с образователните липси и недостатъчното владеене на български език. Тази наказателна мярка е позната от социалистическата образователна система, но единственият ѝ ефект е по-голямо разделение в образователния статус на учениците и постепенно отпадане на изоставащите от образователната система. Подкрепящото, приобщаващото и стимулиращото образование е съвременният начин едно дете да бъде успешно обучавано. Механизмът за съвместна работа на различните институции за обхващане и предотвратяване на отпадането от образователната система, въведен през 2018 г., имаше много добър старт, но липсват данни за последващото му осъществяване. Няма анализ дали предложената в проектозакона актуализация на глобите за родителите, които не осигуряват редовното присъствие на децата си в училище, и налагането им не от кметовете, а от директорите на детските градини и училищата, е адекватно и възможно за осъществяване решение. Предложеното спиране на детските надбавки за 3 месеца при 5 неизвинени отсъствия на ученика е по-продуктивно от настоящото, което е за 1 година.

3.         Като положителни и наложителни определяме предвидените мерки срещу образователната сегрегация и вторичната сегрегация. За първи път в нормативен документ терминологично се уточнява какво е сегрегирано училище, какво е вторична сегрегация и се изисква задължителна десеграционна образователна политика от местните власти. Предложените текстове задължават началника на РУО и кмета на общината да определят към кои училища да бъдат насочвани децата, които няма да бъдат записани в сегрегираните образователни институции. Но за да бъдат дейностите наистина успешни, местните власти трябва да работят и с родителите на учениците от мнозинството, за да не отписват децата си от етнически смесените училища и те да се превърнат във вторично сегрегирани, а такива мерки не са заложени в проектозакона. Пропуск е, че не се посочва и какви наказания ще бъдат налагани, ако кметовете и местните власти не осъществяват десеграционни образователни политики. 

4.         Ранното профилиране в новия вид специализирани училища - математически и природо- математически, ще доведе до задълбочаване на образователните неравенства между различните училища. Продължаването на обучението в тях без приемен изпит на учениците, приети след 4. клас, определяме като дискриминационно спрямо останалите кандидати на изпитния тест след 7. клас. 

5.         Категорично сме против въвеждането на новия учебен предмет "Добродетели и религия" като задължителен не защото отричаме важността на нравственото възпитание, а защото е противоконституционно и противозаконно българските ученици да бъдат подлагани на религиозни индоктринации /чл. 11, ал. 2 на ЗПУО: "В системата на предучилищното и училищното образование не се допуска налагането на идеологически /или религиозни доктрини".

Предложената поправка на чл. 11, ал.1 от ЗПУО: към определението "Предучилищното и училищното образование в Република България е светско" да се прибави: "Обучение, свързано с религиите, вкл. с елементи на конфесионално обучение, в системата на предучилищното и училищното образование се осъществява само при условията и реда на този закон" е логически и юридически несъвместима. Съгласно добавената нова ал. 2 към чл. 88 учебният предмет Добродетели и религия става задължителен, което е в противоречие с поправките в чл. 76, който се отнася до избираемите учебни предмети. Ако в предмета Добродетели и религия се включва алтернативна програма с елементи на конфесионално обучение, не става ясно защо в проектозакона продължава да съществува още един избираем предмет Религия.

Публикуваната Концепция за обучението по алтернативната програма "Добродетели/етика" не дава яснота върху какви принципи ще бъде  структурирана и оставя силни съмнения, че тази алтернативна програма ще бъде разработена от същия екип, изработил програмата и учебниците по настоящия свободноизбираем предмет Религия-Християнство-Православие. Описаният в концепцията принцип на преподаване : "недогматичен, с обективен и плуралистичен поглед върху религиозните и философските традиции", насърчаващ разбирането и уважението към различните вярвания , е коренно различен от този, наблюдаван в настоящите учебници по избираемия

предмет Религия-Християнство-Православие: догматичен, субективен, враждебен срещу другите религии, незачитащ различията и срещу свободната воля на личността. Едва в учебника за 4. Клас е включен един урок за празниците на другите религиозни вероизповедания в България. В

учебниците за гимназиалния курс се заклеймяват езическите елементи в българската фолклорна традиция като кукерството и нестинарството, заклеймява се секуларизацията в демократичните общества и като неин краен продукт - гражданското общество, не се признава равнопоставеността

на различните религиозни общности, свободната воля на личността и гражданските й права. Това е много притеснително, тъй като учебните програми с конфесионални елементи - православие и ислям, се предвижда да стъпят върху действащите в момента програми и учебници. В контекста на изложеното, невъзможно е двете алтернативни програми да постигнат еднакви възпитателни цели.

6.         Не одобряваме премахването на настоящото задължение за обвързване на държавното финансиране на частни детски градини и частни училища с осигуряване на 20 % от приеманите деца и ученици, вкл. деца и ученици с изявени дарби и/или със специални образователни потребности, да се обучават без заплащане на дейностите, които не са финансирани от държавата. В публикуваните мотиви към законопроекта не е посочено кое налага промяната.

7.         Считаме, че промените в член 107 от ЗПУО , с които се премахва участието на родителите на ученици със Специални образователни потребности във вземането на решение относно избора или промяната на формата им на обучение - дневна, индивидуална или комбинирана, не са в полза на образователното, социалното и личностното развитие на децата със СОП.

8.         Няма яснота как практически ще се прилагат предвидените промени в оценяването за знанията на учениците и ще се отчитат придобитите в образователния процес социално -поведенчески умения .

Предложеният от МОН проектозакон предизвиква повече въпроси, отколкото дава недвусмислени и полезни решения. В становището си администрацията на Министерския съвет ясно посочва, че изготвената от МОН Частична оценка на Закона за изменение и допълнение на Закона за предучилищното и училищното образование не съдържа подробен анализ на проблемите и на очакваното въздействие на заложените решения върху основните заинтересовани страни - деца, ученици, педагози и родители. Липсва и оценка доколко предложените промени са адекватни за постигането на поставените цели, за точността на която би трябвало да бъдат разгледани както положителните, така и отрицателните потенциални въздействия от промените.

Категорично настояваме да бъде оттеглено разглеждането на законопроекта в настоящия му вид от Парламентарната комисия по образование и от Народното събрание. Настояваме всяка една от предложените промени да бъде задълбочено анализирана от професионалните и експертните общности за въздействието и ефективността й върху заинтересованите страни и върху образователната система като цяло. Изготвените анализи да бъдат подложени на широк обществен дебат. В противен случай, ако не са удачно подбрани и приложени, промените могат да доведат до задълбочаване на проблемите в образователната система, вместо да подобрят ефективността и качеството ѝ.

Становището е прието от Изпълнителния съвет на партия „Зелено движение“.