site.btaПроучване: Близо 63% от жителите на област Шумен се информират от социалните мрежи

Жителите на област Шумен най-често се информират от националните частни телевизии (65%), социалните мрежи (62.5%), националните новинарски сайтове (40.4%), обществената телевизия (31.7%) и местните информационни сайтове (29.8%). Това показват резултатите от онлайн анкета, проведена през есента на 2025 г. Тя е част от „Анализ на информационната среда в област Шумен“, изготвен от Българско училище за политика „Димитър Паница“ и фондация „Образователни хоризонти“ – Шумен по проекта „3D – дигитализация, дезинформация, демокрация“.

Почти две трети от анкетираните отбелязват, че получават новини и актуална информация чрез социалните мрежи, като най-използваната платформа е „Фейсбук“. Част от участниците се информират и чрез разговори с близки или чрез групи във Viber и WhatsApp (12.5%) – канали, които според експертите са особено уязвими към дезинформация, тъй като информацията се споделя в доверена среда.

„Фейсбук“ се посочва едновременно като основен източник на информация и като водещ канал за разпространение на невярно съдържание – над 85% от анкетираните смятат, че именно там най-често се среща дезинформация. Следват TikTok (51%) и YouTube (30.4%), което подчертава влиянието на визуалните и кратки формати. За сравнение, 33.3% смятат, че и националните телевизии разпространяват дезинформация. Въпреки това, когато става въпрос за доверие, националните медии запазват първото място (64.1%). Регионалните медии печелят доверие при 32% от респондентите, докато социалните мрежи – при едва 21.4%. Около една трета от участниците (32%) заявяват, че не вярват на нито един източник – тревожен сигнал за ерозия на общественото доверие.

Най-много случаи на дезинформация се свързват с теми като международни конфликти (54.4%), национална политика и избори (53.4%), както и местна политика и избори (44.7%). Данните потвърждават, че политическите и кризисни ситуации са най-податливи на манипулации и често служат като „гориво“ за фалшиви новини.

Голям процент от анкетираните са се сблъсквали с фалшиви новини, а 43.7% смятат, че дезинформацията е реален или понякога проблем в област Шумен. „Дезинформацията води до недоверие и разделение в обществото – хората спират да вярват на всичко, а това е също толкова опасно, колкото да вярват на всичко“, коментира един от участниците. Сред основните предпоставки за разпространението на невярно съдържание респондентите посочват липсата на критично мислене, сензационните заглавия и слабата медийна грамотност. В отворените отговори се открояват и характерните психологически „куки“: емоционален език, смесване на неверни твърдения с реални факти, повтаряемост в социалните мрежи и съответствие с предварителните нагласи. Споменават се и конкретни локални „Фейсбук“ групи, в които дезинформацията се разпространява масово.

Според 51% от участниците изкуственият интелект може да бъде използван за създаване на фалшиви новини. В същото време 75% заявяват, че често използват или са пробвали от любопитство AI инструменти като ChatGPT или Copilot – основно за получаване на информация.

По отношение на мерките срещу дезинформацията 32% от анкетираните смятат, че ключът е в образованието. На второ място са платформите за проверка на факти (24.5%), а 18.6% поставят акцент върху етичните стандарти в журналистиката и прозрачността на медийната собственост. Само 17.6% подкрепят държавната регулация – знак за предпазливост към политическа намеса, която може да застраши свободата на словото.

Анализът е разработен от Българско училище за политика „Димитър Паница“ и фондация „Образователни хоризонти“ – Шумен в рамките на инициативата „3D – дигитализация, дезинформация, демокрация“, финансирана от Европейския съюз и фондация „Работилница за граждански инициативи“ (ФРГИ).