site.btaД-р Георги Иванов, детски хирург в МБАЛ Шумен: Победата над заболяването и съхраняването на живота е смисълът на хирургията

Д-р Георги Иванов е новото попълнение в медицинския екип на Хирургично отделение в МБАЛ Шумен. Той е на 40 години. Завършва Медицински университет във Варна. През 2018 година придобива специалност „Детска хирургия“. През 2013 г. защитава дисертационен труд на тема „Съвременен подход при диагностиката и хирургичното лечение на чернодробната ехинококоза при деца и възрастни“ и му е присъдена образователната и научна степен доктор по медицина. От 2018  до 2021 г- д-р Иванов заема длъжността главен асистент към Катедрата по обща и оперативна хирургия в УМБАЛ „Св.Марина“- Варна, където участва активно в учебния и научноизследователски процес. Преминал е курс по обща детска хирургия в Бостън, Масачузетс, САЩ, курс по детска хирургия в Университетска клиника във Франкфурт, Германия. Има специализация по детска хирургия в Университетска болница в Ню Йорк, САЩ.
Д-р Иванов вече е оперирал малки пациенти на възраст 6 и 7 години. „Давам отлична оценка за работата на колегата. Такава е оценката и в болниците, където е работил. Млад колега, талантлив амбициозен.“, заяви началникът на отделение „Хирургия“ д-р Йордан Йорданов. Пожеланието към  д-р Иванов е  да се развива и да стане професор по „Детска хирургия“. Защото има потенциал.
 ------

Интервю с д-р Георги Иванов
 
 -    Да станете лекар – сбъдната детска мечта ли е, д-р Иванов?

-   Да, определено това е сбъдната детска мечта. Все още помня ентусиазма, с който всяка вечер сядах пред телевизора, за да гледам сериала „Спешно отделение“. Именно тогава в мен се зароди и втората мечта – да стана хирург.

-Любовта към малките пациенти или житейските обстоятелства предопределиха избора Ви на специалност – детска хирургия?

- Бих казал, че по-скоро специалността избра мен. С времето разбрах, че това е призванието, към което винаги съм се стремял, макар и неосъзнато в началото.

-   Какви личностни качества са необходими, за да поеме човек пътя на хирурга?

- Необходима е комбинация от търпение, силна воля и изключително устойчива психика. Това са качества, които не само се придобиват, но и непрестанно се развиват с опита.

-    Как подхождате към малките си пациенти, когато са напрегнати или изпитват страх преди операция?

-  Винаги се старая да подхождам индивидуално и с емпатия. Опитвам се да превърна преживяването в своеобразно приключение, което завършва с усмивка и, разбира се, малък подарък.

-    Отскоро сте част от хирургичния екип на МБАЛ – Шумен. Вече имате ли проведени операции и на каква възраст бяха пациентите Ви?

 - Да, имах възможността да извърша няколко операции на пациенти на възраст около 6–7 години. Всяка среща с дете е ново предизвикателство и отговорност.

- В  работата си повече се доверявате на опита и знанията или на интуицията?

 -Теоретичните знания са стабилната основа, върху която се гради практиката. Но често именно интуицията, подплатена с опит, ме е водила към правилното решение.

 - Екипната  работа в операционната зала гарантира безопасността и успеваемостта на операцията?

 -Хирургията е дълбоко екипна дейност. Успехът и безопасността на всяка интервенция зависят не само от хирурга, но и от анестезиолога, операционните сестри и всички здравни специалисти, участващи в процеса.

 - Кое определяте като най-голямо предизвикателство в професията?

 - Най-голямото предизвикателство е победата над заболяването и съхраняването на живота. Това е същността и смисълът на хирургията.

 - Успешната  операция и благодарността на пациента ли са най-голямата победа за хирурга?

 - Няма нищо по-ценно от щастието в очите на децата и родителите им. Тази благодарност е най-високата награда, която един лекар може да получи.

 - Свиква  ли се със смъртта?

 - Не. Загубата на пациент е дълбоко емоционално и разтърсващо преживяване, което оставя следа всеки път.

 - Много Ваши колеги избират реализация в чужбина. Вие имахте ли такава възможност и защо останахте в България?

 -Да, имах и продължавам да имам подобни възможности. Избирам обаче да остана тук, защото обичам родината си и вярвам, че смисълът е да допринасяш за мястото, откъдето си тръгнал.

 - Подкрепяте ли   младите лекари, които протестират за по-добро заплащане?

 - Да, напълно ги подкрепям. Подобряването на условията на труд и възможностите за професионално развитие са ключови, ако искаме младите специалисти да останат и да градят бъдещето на българското здравеопазване.

 -  На кого бихте искали да благодарите?

 - На първо място – на родителите си, които винаги са ме подкрепяли и насърчавали. Също така на всички свои учители и наставници, които изиграха важна роля за професионалното ми израстване.