site.btaЦИД: Организираната престъпност и кризата с отпадъците в София поставиха акцент върху нуждата от нов модел на институционално сътрудничество

Затрудненията със сметосъбирането в част от най-големите квартали на София, забавените обществени поръчки и взаимните обвинения между институциите през последните седмици извадиха на преден план един по-дълбок проблем - как корупцията и организираната престъпност са проникнали в управлението на градската среда. В момент, когато столицата се сблъсква с нарастващ натиск върху системата за събиране и третиране на отпадъците, представители на централната и местната власт, Европол и водещи експерти се събраха, за да обсъдят общ подход срещу престъпленията в сектора.

Международната кръгла маса „Управление на градските отпадъци: престъпност, корупция и екологична сигурност“, организирана от Центъра за изследване на демокрацията в партньорство със Столична община, се проведе в момент на силно обществено напрежение и несигурност около бъдещето на сектора. Форумът постави акцент върху нуждата от политическа отговорност, междуинституционално сътрудничество и по-ясни механизми за контрол в една от най-рисковите сфери на българската икономика.

Откривайки събитието, програмният директор и главен икономист на на Центъра за изследване на демокрацията Руслан Стефанов очерта връзката между текущата криза и по-дълбоките структурни проблеми на сектора. „Големият проблем е, че това е криза на политическо неразбирателство“ каза той. Стефанов подчерта, че управлението на отпадъците в Европа е сред най-доходоносните сфери за организираната престъпност, носеща незаконни печалби над 10 милиарда евро годишно. „Повечето от тези престъпни дейности са много сложни и имат трансграничен характер, което изисква и международно сътрудничество. Те се извършват от много мощни, добре организирани и финансово стабилни организации, и ние не можем да се справим с тях без убеждението на разследващите органи, че цялото правителство и държавата стоят зад тях и ги подкрепят.“

По думите му, Центърът за изследване на демокрацията вече работи със Столична община по редица инициативи, включително в рамките на Плана за устойчиво развитие на града. „Много е трудно да се работи по дългосрочни политики, ако нямаме яснота и увереност, че разполагаме с достатъчно силна политика за справяне с организираната престъпност“ добави той.

Кметът на София Васил Терзиев, който откри форума заедно с министъра на правосъдието и представители на Европол, постави акцент върху нуждата от съвместни действия и последователност: „Убеден съм, че днешната кръгла маса поставя начало на по-силно и резултатно междуинституционално сътрудничество в името на по-чисти, по-сигурни и по-справедливи градове.“ Той подчерта, че проблемът с отпадъците далеч не се изчерпва с нерегламентираните сметища или неефективните договори: „Живеем във времена, в които все по-често именно през действията на политиците става видно дали в държавата има мафия, или мафията си има държава.“ Терзиев беше категоричен, че София няма да бъде заложник на институционалното бездействие: „Столична община не може да се справи сама с този проблем, нуждаем се от държава, която работи, и от институции, които действат своевременно, предвидимо и смело. Моят избор като кмет е ясен - няма да превърна софиянци в заложници на престъпни интереси. Ще работя с институциите, гражданите, почтения бизнес и международните партньори, за да си свършим заедно работата.“

Кметът призова за ясни критерии при възлагането на обществени поръчки и за ускорено въвеждане на дигитални системи за проследяване, които да позволят ефективен контрол върху движението и обработката на отпадъците.

Министърът на правосъдието Георги Георгиев постави акцент върху отговорността на държавата и върху ролята на Министерството като двигател на реформата. „Ролята на Министерството на правосъдието, която се обсъжда, е ключова, особено в частта и законодателни инициативи. Време е да запретнем ръкави и да решим проблемите, за които гражданите са ни избрали,“ заяви Георгиев. Той беше категоричен, че без синхрон между институциите усилията остават неефективни: „Когато спорят институциите, печелят престъпниците.“ Министърът посочи, че ведомството работи по транспонирането на новата Европейска директива за защита на околната среда чрез наказателно право, която ще въведе по-строги санкции и ще разшири обхвата на наказуемите деяния. Георгиев подчерта, че държавата трябва да предложи „конкретни решения - било чрез законодателни промени, било чрез оперативни мерки на терен.“

Представителят на Европейския център за борба с тежката и организираната престъпност към Европол, Франсиско Хосе Акоста Диас, подчерта, че екологичните престъпления вече са признати за една от най-бързо разрастващите се заплахи в Европа. Той представи данни, според които престъпленията, свързани с отпадъци, генерират милиарди евро незаконни приходи годишно и често са обвързани с пране на пари и данъчни измами. „Най-успешните практики, които можем да приложим в България, са тези, които осигуряват оперативно взаимодействие между службите - както е във Франция и Испания, където съвместният контрол позволява обмен на информация и бързи действия при нарушения,“ посочи Диас. Той отбеляза, че

Европол ще продължи да подкрепя българските институции чрез оперативни проекти и инициативи по линията на EMPACT 2026-2029, където екологичните престъпления са сред водещите приоритети на ЕС.

В рамките на първия панел „Престъпления, свързани с отпадъци: превенция, разследване и наказателно преследване“, лейтенант-полковник Ерве Мари от Националната жандармерия на Франция представи френския модел, базиран на сътрудничество между екологични и финансови следователи. „Когато тези звена работят заедно, резултатите идват по-бързо, по-прецизно и по-малко ресурсоемко,“ подчерта той.

Ръководителят на сектор „Престъпления срещу околната среда и дивата природа“ в Главна дирекция „Национална полиция“ Трифон Бойчев представи опита на България в създаването на специализирано звено за борба с престъпленията срещу околната среда, учредено през февруари 2023 г. По думите му, звеното вече е извършило проверки на над 250 търговски дружества, занимаващи се с управление на отпадъци, като са установени множество нарушения и са наложени както административни санкции, така и наказателни обвинения. „Екологичните престъпления рядко се извършват изолирано - те често вървят ръка за ръка с пране на пари, укриване на данъци и корупция. Понякога дори висши служители са въвлечени чрез манипулиране на разрешителни и пропуски в контрола. Тези престъпления изискват координирани разследвания между финансови, екологични и антикорупционни структури,“ подчерта Бойчев.

Британският експерт Хауърд Маккан от Агенцията по околна среда на Обединеното кралство обясни, че съвместните звена за борба с престъпленията в сектора са подобрили координацията между службите. „Преди всяка агенция действаше самостоятелно. Сега всички институции - митници, полиция, данъчни власти - работят под общ покрив. Това направи разследванията по-бързи и присъдите по- последователни,“ каза Маккан.

Италианският изследовател Филип Скрийн от Католическия университета в Милано представи аналитичния инструмент DataCross, който използва публични данни за идентифициране на компании с рисков профил в сектора на отпадъците.

Във втория панел „Престъпленията с отпадъци в градовете: от предизвикателства към решения“ заместник-кметът на София Надежда Бобчева подчерта, че ефективното управление на отпадъците започва с координация и навременна реакция на сигналите. Кметът на Благоевград Методи Байкушев сподели, че „само чрез постоянен контрол и прозрачност може да се постигне резултат - когато операторите знаят, че има отчетност, нарушенията спадат.“

Британският експерт Катрин Гудол отбеляза, че „в Обединеното кралство отпадъчните престъпления струват на данъкоплатците около един милиард паунда годишно и всяка пета компания в сектора оперира незаконно. Борбата с проблема изисква не само санкции, а изграждане на култура на прозрачност и обществена нетърпимост.“

Народният представител Иван Белчев подчерта, че България трябва да върви към реално прилагане на цифрови технологии и проследимост: „България често изглежда добре в статистиката, но реалността на терен е друга. Новите технологии трябва да вървят ръка за ръка със санкции и отчетност.“

В заключение участниците се обединиха около разбирането, че престъпленията, свързани с отпадъци, не са само екологичен, а системен проблем, изискващ дългосрочна политическа воля и обща отговорност. Борбата с тях трябва да стъпи на три основни принципа - ефективен контрол, прозрачност и сътрудничество между институциите на всички нива. Само чрез изграждане на траен модел на взаимодействие между държавата, общините, бизнеса и гражданите може да се възстанови доверието в системата и да се гарантира, че управлението на отпадъците ще се превърне в пример за почтеност, а не в поле за злоупотреби.

*    *    *

Мисията на Центъра за изследване на демокрацията е „изграждането на мостове между науката и политиката“. Центърът е независим, интердисциплинарен аналитичен институт, който съчетава широк спектър от знания, умения и възможности. Работата му в редица обществено-икономически области е свързана с изследвания, анализи и препоръки за подобряване на националните и европейските политики. За повече информация посетете www.csd.eu