site.btaБХК: Европейският съд по правата на човека осъди България за агресивна онлайн реч на омразата

В първото дело за онлайн реч на омразата срещу България ЕСПЧ установява, че прокуратурата е действала неадекватно при разследването на закани и подстрекаване към насилие и реч на омразата, отправена към правозащитници, поради професионалната им дейност в защита на бежанците и мигрантите.

С решение от днес по делото Иларева и други срещу България (№ 24729/17) Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) постанови осъдително решение срещу България заради бездействието на българските власти срещу закани, отправени в социалната мрежа „Фейсбук“ срещу правозащитници, защитаващи правата на бежанците и мигрантите. Това е първото решение на този съд за онлайн реч на омраза срещу България.

Фактите по случая

Жалбоподателите са трима правозащитни активисти – адв. Валерия Иларева, Лидия Стайкова и Красимир Кънев. През декември 2014 г. Лидия Стайкова, която заедно с адв. Валерия Иларева години наред работи активно за правата на бежанците и кандидатите за убежище в България, е номинирана за годишната награда на Българския хелзинкски комитет (БХК) „Човек на годината“. През януари 2015 г. във връзка с тази номинация чрез няколко Фейсбук профила десетки потребители на мрежата започват да отправят яростни нападки към двете активистки, както и към Красимир Кънев, който по това време е председател на БХК и председател на журито на „Човек на годината“. Към тримата са отправени закани за убийство, за изтезания и побои, както и изключително вулгарни обиди. Един от потребителите публикува фотоколаж с изображение на тримата жалбоподатели под заглавие „Уроди на годината“ под който събира голям брой подобни изявления. Всички закани и обиди са във връзка с правозащитната дейност на тримата жалбоподатели. Някои потребители питат за техните адреси и изразяват лична готовност да се саморазправят с тях. Един от потребителите изпраща лично на Стайкова фотоколаж – снимка с изображение на жена с окървавени тяло и глава. Тези изявления придобиват широк отзвук. Фотоколажът е споделен над 120 пъти за по-малко от 4 дни.

С правната помощ на БХК жалбоподателите веднага подават жалба до Софийска районна прокуратура (СРП). Сочат, че голяма част от публикациите са съставомерни деяния по редица членове на Наказателния кодекс (НК), включително закана за убийство, подбуждане към расова и религиозна дискриминация, подбуждане към извършване на престъпление. Прокуратурата образува досъдебно производство за подбуждане към расова и етническа омраза, дискриминация и насилие по член 162, ал. 1 от НК, но не уведомява за това жалбоподателите, тъй като според българската наказателноправна доктрина престъпленията от този тип са „формални“, от тях няма пострадали и следователно няма лица, които да имат правото да бъдат уведомявани за хода на производството.

Жалбоподателите обжалват отказа на прокуратурата да им предостави копие от постановлението, както и информация за това как са квалифицирани деянията. Обжалването се проточва повече от година и едва през февруари 2016 г. жалбоподателите получават постановление от Софийска градска прокуратура (СГП), че имат качество на пострадали от престъпление по чл. 144 от НК за закана срещу личността и че постановлението на СРП е незаконосъобразно. Прокуратурата обаче отказва да изиска трафични, съобщителни и електронни данни, тъй като шестмесечният срок за това към този момент вече е изтекъл.

В съответствие с указанията на СГП, СРП провежда ново разследване, но отново за престъпление по чл. 162, ал. 1 от НК. По отношение на заканите за убийство прокуратурата приема, че те не са конкретни, а „проява на лично мнение“. След жалби от жалбоподателите, Софийски районен съд и Софийски градски съд потвърждават становището на СРП. Същото правят и по-горните прокурорски инстанции. Една от тях, Софийска градска прокуратура, заявява, че авторите на заканите „очевидно“ не целят да възбудят страх у жалбоподателите, а просто „изразили свое лично и отрицателно отношение“ към тях.

Решението на ЕСПЧ

Съдът в Страсбург установява, че са нарушени правото на личен живот (чл. 8 от Европейската конвенция за правата на човека, ЕКПЧ) и правото на свобода от дискриминация (чл. 14 във връзка с чл. 8 от ЕКПЧ).

В отговор на твърденията на правителството, че не са изчерпани гражданскоправните и административноправните средства за защита, ЕСПЧ напомня своята практика, че когато действия, представляващи сериозни престъпления, са насочени срещу физическата или психическата неприкосновеност на дадено лице, само ефикасни наказателноправни средства могат да осигурят адекватна защита и да служат като възпиращ фактор. Той също така напомня, че по отношение на преки словесни нападки и физически заплахи, мотивирани от дискриминационно отношение, са необходими наказателноправни средства за защита. Възможността за получаване на обезщетение по гражданскоправен ред, но не и наказателното преследване на отговорните лица, не би била достатъчна държавата да изпълни процесуалното си задължение да разследва такива действия.

Съдът отбелязва, че публикациите съдържат тежка сериозна реч на омразата, която е била бързо и многократно споделяна и е достигнала до жалбоподателите. Изявленията са били ясни и изпълнени с насилие, жалбоподателите са били ясно посочени и публично изложени, а работните им адреси са били лесно откриваеми. Естеството на използваната реч и омразата, изразена в тези публикации, не могат да бъдат приравнени към обикновено изразяване – пък било то и преувеличено – на отрицателно мнение за жалбоподателите. Като се има предвид съществената роля на интернет като безпрецедентно мощна платформа за обмен на идеи и информация, която крие риск от нарушаване на правата на човека, задълженията на държавите важат както офлайн, така и онлайн (§ 140 от решението).

В решението си ЕСПЧ посочва, че българското законодателство не създава пречка за установяване авторите на заплахите онлайн заради липса на достъп до трафични данни от „Фейсбук“, и че властите не са направили сериозни опити за други следствени действия – не са поискали международна правна помощ, не са изискали от „Фейсбук“ данни, предоставени при създаването на профилите, не са събрали информация от компютри и телефони на установени лица, нито са разследвали собствеността на уебсайт, свързван със заподозрян (§§ 139 – 144 от решението). ЕСПЧ заключава, че предприетите действия са неадекватни и неспособни да изяснят фактите по случая.

ЕСПЧ обсъжда и контекста, в който са реализирани заканите – повишено обществено напрежение около увеличения приток на бежанци към онзи момент. Това обаче е било омаловажено от прокуратурата, отчита Съдът. На този фон през октомври 2016 г. Красимир Кънев е бил нападнат на улицата скоро след телевизионно участие, в което е говорил за тази ситуация с бежанците и мигрантите. Дискриминационният елемент в деянията въобще не обсъден в актовете на прокуратурата, въпреки асоциацията, която съществува между жалбоподателите и групите хора, чиито права те защитават. Само този факт сам по себе си дава основание за съмнение в адекватността и ефективността на разследването (§ 141 от решението).

„Това решение е огромно постижение за правозащитната общност в България, която от години е обект на клевети и заплахи“, заяви адв. Адела Качаунова, която представлява жалбоподателите по делото. „Българските власти не само проявяват системно нехайство, допускайки подобни атаки срещу гражданското общество, но дори понякога аналогични изявления, макар и може би малко по-прилични, се чуват изказани от властници – общински съветници, кметове, министри и народни представители. Българската прокуратура пък, която е хиперактивна по други случаи, не полага дори минимални усилия да установява извършителите на престъпна дискриминационна реч. Това е част от институционалната дискриминация в България“, заяви още адв. Качаунова.