site.btaВ 62 болници в страната се прилага съвременно лечение на инсулт, каза доц. Росен Калпачки

В 62 болници в страната се прилага съвременно лечение на инсулт. Това каза в Националния пресклуб на БТА доц. Росен Калпачки, основател на Българското дружество по инсулт. През 2024 г. болниците, лекуващи инсулт с тромболиза, са 62 от общо 140 неврологични звена в страната. По думите му обаче поне половината от тези 140 звена правят по-малко от 10 тромболизи на година, а за част от болниците тромболизата е лечение, което не прилагат системно.

В последните 10 години, в които работи центърът за лечение на инсулти в столичната болница „Св. Анна“, от 270 тромболизи годишно през 2014 г. са достигнали 7-8 пъти повече през 2024 г. Тромболизата е част от съвременното лечение на инсулт и започва да става стандартно лечение във все повече центрове в страната.

В топ 10 по брой тромболизи се включват болници от София, Пловдив, Бургас, Хасково, Стара Загора, Варна, Русе, каза още доц. Калпачки и открои болницата в Хасково, която е един от лидерите, прилагащи тромболиза на пациентите, засегнати от инсулт. Ръст има и в прилагането на тромбектомия, но едва 0,3% от исхемичните инсулти се лекуват по този начин. Доц. Калпачки изрази надежда, че през следващата година ситуацията ще е по-добра.

В страната има шест високоспециализирани центрове за лечение на инсулт, които ще получат оборудване и се надявам следващата година те да са окомплектовани напълно. Част от апаратурата е осигурена, но на практика центровете ще заработят напълно оборудвани през следващата година, допълни доц. Калпачки.  

Прилагането на съвременното лечение на инсулт е за четирима от 100 пациенти, което е прекалено малко, каза д-р Филип Алексиев, председател на Българското дружество по инсулт. Тромболизата трябва да се проведе в рамките на четири часа и половина от началото на инсулта, каза още той. Годишно над 40 хиляди случая на инсулт се регистрират в България и случаите не стават по-малко, което означава, че ние сме длъжници на хората. Мозъкът на пациента трябва навреме да бъде спасен от увреда, добави д-р Алексиев. По думите му е необходимо да се обучат достатъчно лекари чрез изготвяне на достатъчно стабилна обучителна база.

Все повече млади лекари се чувстват уверени и сигурни в това, което правят и как да окажат максимални грижи за пациентите, каза д-р Емилиян Гулев, невролог в Клиниката по неврология в УМБАЛ „Св. Анна“. По думите му се виждат и позитивни стъпки в посока на ендоваскуларното лечение. Проблем остава все още грижата за пациенти, преживели инсулт, след изписването им от болница, допълни лекарят.

Създаването на национален инсултен регистър, чрез който да имаме реална представа за пациентите и лечението им, все още е само идея, каза още д-р Алексиев. Според Дорина Добрева, председател на Асоциацията за инсулт и афазия, само с конструктивен диалог може да се осигури достъп до модерно лечение и адекватна рехабилитация. По думите ѝ има напредък и в лечението, и в рехабилитацията на пациентите, засегнати от инсулт. Инсултът се явява като проверка за това как обществото се справя със сърдечно-съдовия риск, допълни Добрева.

Изоставаме със създаването на национален план за борба с инсулта, затрудняваме се колко точно са инсултите в страната, нямаме възможност за коректен анализ, което пречи на взимане на правилни решения, каза д-р Георги Георгиев, заместник-председател на асоциацията.

Третият национален конгрес по инсулт ще се състои в периода 24-26 октомври, а Световният ден за борба с инсулта ще се отбележи на 29 октомври.