site.btaНационалната галерия представя Лъчезар Бояджиев ВЪВ ВАКАНЦИЯ… CORPUS EQUORUM


НАЦИОНАЛНАТА ГАЛЕРИЯ
представя
Лъчезар Бояджиев
ВЪВ ВАКАНЦИЯ… CORPUS EQUORUM
Куратори: Овюл Дормушоглу и Джоана Варша
10 юли–28 септември 2025
Вернисаж на 10 юли, четвъртък, от 18:30 до 20:30
Квадрат 500, пл. „Св. Александър Невски“, ул. „19-ти февруари“ № 1
Лъчезар Бояджиев е международно признат автор за своите критични наблюдения и дисекции на трансформиращата се обществена сфера в България и Югоизточна Европа, особено след 1989 г. Той е воден от любопитството към това, което се крие зад най-видимото. В контекста на проект, ангажиран с дискриминационното представяне на ромското малцинство в тогава поляризираната българска обществена среда – както медийна, така и урбанистична – през есента на 2003 художникът „премахва“ човешката фигура от конния паметник на Александър II, Цар Освободител в центъра на София.
По традиция конните статуи са паметници, представляващи ездач, качен върху кон, и произлизат от латинското eques, което означава „рицар“, произлизащо от equus, което означава „кон“. Те обикновено са портрети на крале и императори, като от Ренесанса насам – и на военни командири. Премахването на тези субекти или т. нар. „герои“, като същевременно се оставят празни и незавършени пиедесталите, илюстрира как работата с паметта остава постоянно отворена.
Художникът изследва как съвременното изкуство може да предложи контрапаметници, докато тества границите на това, което мемориалите и паметниците като цяло могат да постигнат. Около 2200 г. пр. н. е. конете са опитомени за първи път в степите на Западна Евразия. Оттогава са използвани като продължение и на „мъжественост“, и на „мъжествеността“, както и за „политическа хегемония“ срещу варварина, чужденеца, другия, натрапника. С други думи, те са преки свидетели на престъпленията, извършвани на тази планета от един човек върху друг човек… И то от много дълго време. Тяхното уникално присъствие – засилено от намесата на Лъчезар Бояджиев – подчертава ролята на коня като свидетел и съживява заобикалящото ги обществено пространство, като заедно с това стъпва върху репрезентациите и разбиранията на властта. Интересно е и това, че авторът е мъж на 67 години. Така всяка интервенция има своя история в неговия личен архив от артистични срещи.
Живеем във време на поляризация, когато много паметници падат, а други са защитени с „възглавници“ по време на война. „Всеки може да бъде статуя, но за това животът Ви трябва да има значение“, написа философът Пол Б. Прециадо в отговор на иконоборческите жестове върху фигури на колонизатори в цяла Европа и Великобритания от 2020 г. насам. Чий живот наистина има значение или чий живот е по-важен от живота на другите – това са основните въпроси, които определят глобалния политически дневен ред, особено през последните две десетилетия.
Тези дилеми са отразени в мащабния цикъл на Лъчезар Бояджиев от художествено/дигитално манипулирани фотографии, в които човешките фигури са премахнати от конни паметници в общественото пространство в България, в различни страни на Европа и по света. Художествено заличените субекти в творбите са предимно мъже – и участващи в колониалното завоюване на света политически лидери, и исторически герои, военни командири и членове на императорски семейства, като всички са изобразени героично, яхнали конете си някъде „там горе“ на високо. В момента на замислянето на тази изложба колекцията на автора се състои от около 120 паметника. Нашата цел бе да достигнем до над 500 от тях (въпреки че включването на всички тях във физическото пространство на три от залите в Квадрат 500 е практически невъзможно) със сътрудничеството и помощта на изследователи, колеги и активисти в съответните страни, както и с употребата на отворени бази данни от интернет и споделени файлове в Creative Commons.
При подреждането на такова количество графични отпечатъци със сходна тематика залагаме повече на масивното присъствие на този „корпус“ от творби, отколкото на познавателната страна на всеки паметник. Последното се компенсира от надписите на отделните принтове, както и от възможността всеки посетител със смартфон и достъп до интернет да използва основния информационен ресурс, от който авторът започва да трупа примерите от целия свят.
Цикълът е изложен по начин, по който се демонстрира доказателственият материал в криминалистиката и напомня как в аналоговите студия в миналото са провисвани фотоотпечатъците, за да съхнат. Инсталирането е вдъхновено както от артсалоните от началото на XIX век – нещо, което дава началото на изложбите на съвременно изкуство – така и от разследващия поглед на „криминалиста“, за да подсили специфичния хумор на презентацията. Освен съществуващите и нови фотографии на художника към процеса на „набавяне“ на снимки се присъединиха колеги и приятели, и приятели на приятели, а напоследък всеки, който харесва идеята и процеса. Имената на артисти, писатели, активисти и историци, които се интересуват от плурализма на днешната обществена сфера по един деколонизиращ начин, ще бъдат упоменати изрично. Те ни помогнаха в събирането на визуален материал от техния „домашен“ контекст или, понякога, с помощта на бази данни с отворен достъп от интернет.
Американският учен Майкъл Ротберг, потенциален автор за нашия бъдещ каталог (в процес на подготовка), разработва тези въпроси в своята книга Multidirectional Memory: Remembering the Holocaust in the Age of Decolonization (Stanford University Press, 2009). Как можем да свържем историите на виктимизация на различни социални групи, особено в сегашните времена на поляризация? Как можем да избегнем ситуация, при която едно възпоменание е отричане на друго – нещо, което много често виждаме в настоящия политически пейзаж на света? В масивен, сложен и същевременно визуално привлекателен проект Лъчезар Бояджиев предлага да се мисли за колективната памет от многопосочна и неконкурентна гледна точка, предлагайки стъпало към междусекторна и колективна обществена сфера, където паметниците са антимонументални. А конете? Те също така скоро ще се нуждаят от ваканция и още повече от самоопределение и антиопитомяване в едно планетарно обществено пространство, към което изкуството ни поощрява да се стремим.
Програмата за събития и проблемите, зададени от творбите, ще бъдат разработени съвместно с колеги от страната, екипа на Националната галерия и други. В изложбата се планират периодични екстензивни турове с автора и/или кураторите, в които в повече детайли ще се споделят истории на паметници и проблеми на обществената среда.
Овюл Дормушоглу и Джоана Варша, куратори на изложбата
Изложбата се реализира с подкрепата на:
Гауденц Б. Руф, Sarieva/Gallery Пловдив, София, Фондация Зингер-Захариев, Бояна Соколова, Искра Благоева, Панчо Георгиев, Даниел Ненчев, Институт за съвременно изкуство – София.
Огромна благодарност за споделените фотографии, труд и помощ към Ярослава Бубнова, Георги Господинов, Ана Йермолаева, Мария Василева, Калина Димитрова, Иван Мудов, Радостин Седевчев, Аксиния Пейчева, Мария Налбантова, Диана Попова, Ваня Ангелова, Биляна Токмакчиева, Хана Иванов, Катерина Филюк и съпруга й, Никос Катцарос, Олсън Ламаж, Алина Андрей, Джихан Ел-Тахри, Иво Бояджиев, Борис Бояджиев, Бранка Цвйетечанин, Гьорге Йовановик, Светлана Минчева, Манфред Кил, Томас Уингейт, Рон Слуйк, Красимир Терзиев, Виктория Гюлева, Йордан Николов, Вадим Фишкин, Сашо Попов, Фанг Йен Хсиянг, Мелоди Робен, Камелия Спасова, Ана Франговска, Алекс Фишер, Дан Пержовски, Орестис Маврудис, и всички, споделили снимки на конни паметници в Creative Commons! Специална благодарност към он-лайн базата данни https://equestrianstatue.org/ на Кийс ван Тилбург! Благодарности на Тихомир Стоянов, Кирил Буховски и Андрея Гандева за неоценимата помощ!
Медиен партньор: БТА / Българска телеграфна агенция.
В допълнение
Избиране на снимки
Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.
Изтегляне на снимки
Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите
Потвърждение
Моля потвърдете купуването на избраната новина