site.btaИнформирането на майчин език е основно демократично право и показател за степента на развитие на цялото общество, каза българският посланик в Белград Петко Дойков

В Цариброд (Димитровград), Източна Сърбия, днес се проведе кръгла маса на тема "Публичното информиране на български език", организирана от мисията на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (OCCE) в Сърбия, изданието на български и сръбски език "Фар" и българското посолство в Белград.

"Информирането на майчин език е основно демократично право, то е показател за степента на развитие на цялото общество, както и показател за уважително отношение към достиженията и ценностите на съвременна обединена Европа", каза в словото си Н. Пр. българският посланик в Белград Петко Дойков, който откри кръглата маса.

"Информирането на български език е важно за българското малцинство в Сърбия. Чрез него се преодолява изолацията на българската общност от актуалните процеси в Сърбия и същевременно се показва уважение към произхода, езика и традициите на това население", каза Дойков.

Подкрепата за информирането на майчин език е въпрос на защита на правата на малцинствата, както и въпрос на взаимно уважение и добри отношения между две съседни държави, каза още българският посланик.

Дойков подчерта, че чрез диалог, партньорство и добра воля може да бъде осигурено всяка медия да работи свободно и да информира на майчин език.

"В заключение, изразявам благодарност към двуезичния интернет портал ФАР и работещите в него журналисти и други служители, както и към всички други, които с професионализъм и всеотдайност информират на майчин език. Вашата мисия е безценна, вие предавате не само знание, но и усещане за гордост от българските корени. От името на посолството благодаря за вашата отдаденост и за вдъхновение, които влагате във вашия труд. Посолството ще продължи да следи внимателно развитието на въпроса за информиране на майчин език и ще продължи да помага в рамките на своите възможности и компетенции на медиите в Сърбия, информиращи на български език.", каза българският посланик в Белград.

Ръководителят на Медийния отдел на Мисията на ОССЕ в Сърбия Доминик Тиери също се обърна към участниците в конференцията, говорейки за значението на стабилността и независимостта като принципи на финансирането на медиите, които предоставят информация на майчин език. 

"За нас е важно журналистите, които предават информация на езиците на малцинствата да бъдат защитени, като тук имам предвид тяхната финансова и физическа защита", каза Тиери и допълни, че "всеки човек, включително членовете на националните малцинства, има равно право на достъп до безплатна, точна и навременна информация от различни източници".

"Специално подчертаваме важността  на принципа политиците да се въздържат от политически или какъвто и да било натиск и заплахи по отношение на журналистите, които предават информация за  малцинствените общности на майчин език", допълни Тиери, който преди да поеме поста си в ОССЕ е работил като кореспондент на френски медии в бивша Югославия.

Заместник-кметът на Цариброд (Димитровград) Деян Милев, който също присъства на кръглата маса, приветства участниците и изрази задоволство, че сега в Цариброд и в другите населени места в Сърбия, където живеят етнически българи, има повече медии, които информират на майчин език. 

"Свободата на локалните медии, които предават информация на майчин език струва скъпо, а журналистите от информационния портал "Фар", плащат тежка цена за отстояването на професионалните стандарти и принципа на свободата на изразяване", каза журналистът Славиша Миланов.

Името на Славиша Миланов бе споменато в доклад на международната правозащитна организация "Амнести интернешънъл", озаглавен „Дигитален затвор – наблюдение и репресия над гражданското общество в Сърбия“, който беше публикуван в края на миналата година. В доклада се казва, че срещу Миланов, който е председател на гражданското сдружение "Емблема" и репортер в двуезичното издание "ФАР" , е упражнен контрол от страна на сръбските власти.

В отговор тогава Сръбската агенция за сигурност и информация (БИА) каза, че съдържанието на доклада е "тривиално и отговоря на целите на Амнести интернешънъл да работи за интересите на определени служби и групи за натиск".

Работата на Миланов е съсредоточена върху разследваща журналистика и новини за местни политици, включително чувствителни теми като харченето на обществени средства и корупция, се посочва в доклада на "Амнести интернешънъл".

На страницата си "Амнести интернешънъл" обяви, че разполага с доказателства, че служители на сръбската полиция и Агенцията за сигурност и информация (БИА) са създали шпионския софтуер „NoviSpy“, който е бил инсталиран в мобилните телефони на общо 13 души, от които четирима журналисти, включително и на Миланов.

Мобилните телефони на журналисти и граждански активисти са били на разположение на сръбските власти по време на задържане или разпит за справка в помещения на полицията, се казва още в доклада. Според него устройствата са принудително отключени с помощта на инструмент за дигитална криминалистика на израелската компания Cellebrite UFED, а след това от тях са изтеглени данните и в апаратите е инсталиран шпионският софтуер „NoviSpy“.

По-рано тази година израелската компания обяви, че прекратява предоставения лиценз, заради породилите се съмнения, че продуктите им се използват неправомерно в Сърбия.

"За мен това развитие на случая е известно удовлетворение, както и доказателство, че съдебната система в Сърбия не работи. Миналата година започна дело по доклада на "Амнести интернешнъл", а все още не се придвижва", коментира преди време пред БТА Славиша Миланов.

В кръглата маса взе участие и генералният консул на Република България в Ниш Димитър Цанев, представители на сръбското министерство на информацията и телекомуникациите, както и журналисти от медии на малцинства.