site.btaИсторически музей – Дряново: Проф. Стоянович – Цар Фердинанд е най-големият иноватор, вманиачен в модерността

Цар Фердинанд е най-големият иноватор, вманиачен в модерността! Това заяви при представянето на книгата си „Фердинандеум“ в Исторически музей – Дряново проф. дин Петър Стоянович. Събитието се състоя на 29 май – датата на която през 2024 година в България бяха пренесени тленните останки на българския владетел.

Пред препълнената залата за временни изложби в експозиция „Колю Фичето“ проф. Петър Стоянович представи по изключително интересен начин монографията, посветена на Фердинанд Сакскобургготски. Директорът на Исторически музей – Дряново Иван Христов приветства гостите на събитието и сподели с тях повода, довел до представянето на „Фердинадеум“ в града на майстор Колю Фичето, по-малко от 2 месеца след гостуването на друга книга на проф. Стоянович – „Царска България (1879 – 1946) – Българският владетелски двор (личности, длъжности, биографии)”.

„Фердинандеум“ е научно-исторически труд, описващ в подробности управлението на страната при Цар Фердинанд и живота на българския монарх след него. „Книгата се казва по този начин, защото от обикновена епоха, периодът на Цар Фердинанд става нарицателен, както е „Колизеум“-ът. „Фердинандеум“, защото по този начин, влизайки във всеки български град ти виждаш периода на Царя, отразен от паважа до къщите. Това е основният градски субстрат, който остана. Чрез книгата искам да върна разказа за миналото към документите, а не към емоциите“, коментира проф. Стоянович.

Пред публиката той разгледа личността на Царя, произхода, адаптацията, характера, качествата, заслугите му за страната, отношението към децата му. Фердинанд е представител на католическия клон на Сакскобургготската династия, която през XIX век управлява няколко монархии в Европа. Негова майка е принцеса Клементина Бурбон-Орлеанска, дъщеря на последния френски крал Луи-Филип, която насърчава амбицията му да заеме българския престол и инвестира милиони златни франкове за модернизацията на България.

Проф. Стоянович определи Фердинанд като „интересна личност“, от която в нашата история няма по-мразена и тъпкана. Според историка това е напълно незаслужено, тъй като във времена на световна нестабилност, само за 31 години царят успява да модернизира и европеизира България. Той е етикет за страната ни по онова време пред света и без никакво усилие превръща българският царски двор в еталон.

По думите му цар Фердинанд I е единственият балкански монарх с толкова аристократично потекло, който едновременно е пряк наследник на френския крал Анри IV и на австрийската императрица Мария-Терезия Хабсбургска.

Пред присъстващите авторът подчерта, че документите от онази епоха признават много ценни качества на Фердинанд като добър дипломат, изключително гъвкав и умел политик. Но в същото време човек с болезнени амбиции – високомерие, високо самочувствие стигащо понякога до грандомания.

В книгата си проф. Стоянович разглежда цар Фердинанд I като модернизатор, имащ желание да издигне България в Европа, не само с по-големи граници, но и с издигане на нейните институции. Изданието е разделено в няколко основни глави, в които с интересни примери и снимки се вижда проникването на Европа в нашата страна: в армията, обществения живот, архитектурата, обучението, здравеопазването, културата. През периода на неговото управление България изживява военен и стопански подем, строят се железници, обществени сгради, пристанища.

„От големите българи, Фердинанд е най-големият новатор, който е вманиачен в модерността. Колкото е ретро в някои политически моменти, толкова е в другата крайност – на модерността: като се избира оръжие – то винаги е най-доброто, като се прави нещо – то ще е последният модел, а това че струва 2 пъти повече – няма никакво значение. Поради тази причина ние, българите, през 1912 г. се оказваме с най-добрите съобщения, с най-добрата армия“, коментира още проф. Стоянович. Сред любопитните факти за Фердинанд историкът аргументирано изтъкна, че българският владетел е първият цар в света, летят със самолет през 1908 г. в Белгия, първи се качва на автомобил и той е първият цар, снимал се в игрален филм в собствено качество.

Изследователят изрази мнение, че изходът от Междусъюзническата война и последвалото поражение в Първата световна война предопределят и зачеркват всичките му постижения, като за един дълъг период от време монархът е винен за всички беди на страната. Цар Фердинанд абдикира на 3 октомври 1918 г. в полза на сина си – бъдещият цар Борис III, и напуска страната. Установява се в германския град Кобург, където живее до смъртта си. Фердинанд никога не е допуснат да посети отново България, въпреки многократните му настоявания, най-вече през 1937 г. при раждането на внука му – княз Симеон Търновски (Симеон Сакскобургготски).

Жени се 3 пъти. Първият му брак е с италианската принцеса Мария-Луиза Бурбон-Пармска, от която има 4 деца – цар Борис III, княз Кирил Преславски, княгиня Евдокия и княгиня Надежда. Княгиня Мария-Луиза умира вследствие на усложнения след раждането на последната им дъщеря. Фердинанд умира на 87 години на 10 септември 1948 г., надживял смъртта на двамата си синове и края на династията в България. На смъртния одър пита адютанта си генерал Петър Ганчев: „Кога заминаваме за България?“.