site.btaХудожествена галерия – Казанлък: Културна инициатива „100 години Ахинора - 100 лица на съвременната жена в Казанлък" се проведе под патронажа на г-жа Десислава Радева и с участието на г-жа Наталия Киселова

Културна инициатива „100 години Ахинора - 100 лица на съвременната жена в Казанлък" се проведе  под патронажа на г-жа Десислава Радева, съпруга на президента на Република България, и с участието на г-жа Наталия Киселова, председател на Народното събрание. Събитието отбеляза стогодишнината от създаването на емблематичната картина „Ахинора" (1925 г.) на Иван Милев.

В своята забележителна творба Иван Милев претворява образа на Ахинора като символ на националния дух и женската сила, съчетавайки художествените влияния на сецесиона с българската народна традиция. Тази мистична фигура, едновременно митологична и съвременна, олицетворява вечната женственост, силата и мъдростта - визия, изпреварила времето си и оставила дълбока следа в българското културно съзнание.

Сто години по-късно, проектът на Художествената галерия в Казанлък поставя този вдъхновяващ образ в диалог със съвременността, поканвайки  100 забележителни жени, свързани с Казанлък - родени тук, работещи за развитието на града или допринесли за неговата културна и социална идентичност. Подобно на цветните пластове в композицията на Милев, тези жени олицетворяват различни измерения на съвременния женски принос - лекари, учители, предприемачи, творци, общественици, спортисти и майки.

Програмата започна с  посещение на музей „Ахинора" – единственият музей в света, посветен на една-единствена картина. Д-р Пламен В. Петров, директор на Художествена галерия – Казанлък, представи на гостите историята на творбата и нейното значение за българското изкуство.

„В художествено отношение, „Ахинора" може да бъде определена като един от най-енигматичните женски образи в историята на българското изкуство," сподели д-р Петров пред гостите. „Доминиращият поглед на Ахинора, прикритите женски устни, множеството символи допринасят за особената аура на творбата, определяна от публиката като „българската Джоконда". Картината олицетворява вечната женственост, силата и мъдростта – визия, изпреварила времето си и оставила дълбока следа в българското културно съзнание. Днес, стотици хора от цял свят посещават нашия малък музей именно заради магнетизма на това произведение."

Официалната част на събитието започна в  сградата на Художествената галерия – с изпълнения на хор „Ваня Монева“. Доц. д-р Аксения Тилева, заместник кмет на Община Казанлък, откри събитието с приветствено слово, в което подчерта значението на „Ахинора" за местната културна идентичност. Г-жа Наталия Киселова, председател на Народното събрание и една от 100-те казанлъчанки поканени от галерията, акцентира върху важността на културното наследство за формиране на национално самочувствие и емоционално припомни за първия си досег с творчеството на Иван Милев от ученическите ѝ години. 

Централният елемент в програмата бе дискусионният панел „Българската жена: Между националната митология и съвременната реалност“. В дискусията участваха:г-жа Десислава Радева, съпруга на президента на Република България, г-жа Мария Гинева, изпълнителен директор на сдружение „Бъдеще за децата“, и г-жа Севдалина Карабоюкова.

Панелът разгледа няколко основни теми: историческият образ на българката в националния разказ; съвременните предизвикателства като баланса между кариера и семейство, разликата в заплащането между мъже и жени, която в малките населени места достига до 25%, представителството на жените на ръководни позиции; медийното представяне на българската жена и въздействието на стереотипите върху професионалната реализация. Модератор на разговора беше роденият в Казанлък журналист Васил Христов, който е президент на Foreign Press Association в Лондон.

Идеята на събитието е да създаде уникален жив архив на женското присъствие в Казанлък чрез фотографии, интервюта и личните истории на поканените дами.Тази инициатива не само документира приноса на жените към общността, но и подчертава ролята на Художествената галерия не просто като хранилище на изкуство, а като активен културен медиатор и пространство за обществен диалог.

„Превръщаме галерията от традиционен музей в модерно пространство за комуникация и среща на различни поколения, идеи и култури," поясни д-р Петров. „Проектът „100 години Ахинора“ е част от цялостната ни стратегия за динамизиране на културния живот в Казанлък. През последните години организирахме серия от  събития и инициативи, с които искаме да превърнем галерията в средище на креативност, което не просто съхранява миналото, но и активно формира културния облик на града."

Художествена галерия – Казанлък се утвърждава като институция, която задава тенденции в културния живот на региона, привличайки нова аудитория и стимулирайки творческия обмен между различни изкуства и поколения. 

ИСТОРИЯТА НА КАРТИНАТА „АХИНОРА"

„Ахинора" (1925 г.) на Иван Милев е едно от най-знаковите произведения в българското изкуство, съхранявано в най-старата художествена сбирка в родния град на художника – Казанлък.

Заглавието на картината ни препраща към легендарния разказ на писателя и художник Николай Райнов „Царица Ахинора". Иван Милев се среща със сюжета още при първата му публикация по страниците на списание „Отечество" през 1917 г. Година по-късно, текстът е поместен в книгата на Николай Райнов „Видения из древна България", в която е репродуциран и първият известен образ на Ахинора, дело на самия автор.

През 1922 г., все още студент в Държавната художествена академия в София, Иван Милев създава първия вариант на картината си „Ахинора". Интересно е, че композиционно тази творба изглежда заимствана от графичния образ, създаден от Николай Райнов, но завъртян огледално. Наблюдава се сходство дори в пропорциите на двата образа, както и в някои от изобразените обекти.

Три години по-късно, през 1925 г., Иван Милев се завръща към темата, създавайки версията, която днес почитаме. Този път съпругата на кан Аспарух е изобразена фронтално, а множество детайли в композицията ни препращат към литературния източник. Художникът майсторски пресъздава елементи от текста, като „царица Ахинора носеше ханджар в своите косичници, преплетени със седеф и скъпи костени мъниста", „в покои, накитени с пъстри дъсчици ме въведе той", „украси лицето ми с венец от горски теменуги". Основният акцент в картината е поставен върху погледа на Ахинора – „когато ме зърнеше някой, душата му се губеше в очите ми". Забулената усмивка на легендарната царица е друг важен детайл, символизиращ нейната загадъчност.

Композиционното решение на „Ахинора" от 1925 г. също има своите влияния. През 1924 г. Иван Милев и Пенчо Георгиев са част от приятелския кръг на Александър Божинов, бащата на българската карикатура. Пенчо Георгиев създава малкоформатно изображение на женско лице с поглед сведен надолу и устни, покрити с прозирен воал – елементи, които намираме и в „Ахинора" на Милев.

На 25 октомври 1926 г., само няколко месеца преди ненавременната си смърт, Иван Милев лично дарява картината на Музея за старини с художествена сбирка в родния си град. За дълго време творбата остава непозната за широката публика и изследователите. Първото ѝ публично представяне е едва през 1969 г., когато е включена в ретроспективната изложба на автора в Исторически музей „Искра". Така, почти 40 години след своето създаване, „Ахинора" започва своя публичен живот, за да се превърне в една от емблемите на Казанлък.

Иван Милев рисува образа на Ахинора върху тънък бял картон с темперни бои и златен бронз, които и днес запазват своите наситени и ярки цветове. През 1976 г. картината е реставрирана за първи път и дублирана върху фазерна плоскост. Последните реставрационни дейности са осъществени през 2021 г. от реставраторката Кристина Белева. Днес творбата е монтирана в специално изработена външна рамка с музейно стъкло, осигуряващи безопасното ѝ съхраняване и експониране.

В художествено отношение, „Ахинора" е един от най-енигматичните женски образи в историята на българското изкуство. Доминиращият поглед, прикритите женски устни и множеството символи допринасят за аурата на творбата, определяна от публиката като „българската Джоконда".

Съществуват две предположения относно реалната самоличност на модела за „Ахинора". Според първото, картината представлява портрет на съпругата на Иван Милев – Катя Наумова. По-разпространената теза е, че портретът всъщност изобразява Анна Орозова, съпруга на богатия розотърговец Александър Орозов. Това предположение се ражда през 70-те години на миналия век и се превръща в градска легенда, която вълнува умовете и до днес.

През 2022 г., по инициатива на екипа на Художествена галерия – Казанлък, е организирана първата самостоятелна изложба на Иван Милев извън пределите на страната – показана в Рим (Италия) и Виена (Австрия), в която „Ахинора" заема централно място, затвърждавайки значението си като безценно съкровище на българското изкуство.