site.btaСофийска опера и балет: XXXI оперен фестивал в Бидгошч - втора вечер

XXXI оперен фестивал в Бидгошч - втора вечер.  

„Електра“ - рецензия, написана в черно, окъпана в кръв Алиция Полевскa 

Култура 

Expressbydgoski.pl 30.04.202 

„Електра“ на Рихард Щраус, подготвена от Софийската национална опера и балет, спря дъха на любителите на музиката в Бидгошч в продължение на час и половина. Да се напише, че това е монументално произведение, по същество означава да се отметне въпросът, а това просто не може да се направи. Това е опера с главна буква „О“. 

Още приживе на композитора се е казвало, че ако ще има Щраус, то ще е Йохан, а ако ще има Рихард, то трябва да е Вагнер. Рихард Щраус няма нищо общо с австрийската фамилия Щраус. 

Музиката към „Електра“ взривява оркестъра. Излива се, всъщност отмива сцената и държи публиката в хватката си. Не е толкова помпозна, колкото нотите на могъщия композитор от Байройт, но е изключително мощна. Понякога оставах с впечатлението, че маестро Евън-Алексис Крист всъщност се бори с музикантите си и трябваше да ги възпира, защото партитурата ги отнасяше много по-далеч от залата на Opera Nova. Това изпълнение беше следващият солист на вечерта. 

Главната роля в „Електра“ в абсолютно невероятното изпълнение на Лилия Кехайова също трябваше да се бори със свирепостта на композицията. Силата на гласа ѝ, актьорската ѝ игра, екстатичният финален танц с минимум използвани сценични средства - всичко беше зашеметяващо. Гласът ѝ е гръмовен или едва доловимо прошепнат, но шепотът ѝ можеше да се чуе във всеки ъгъл, на най-отдалечения ред. Този глас си имаше собствен живот, хранейки се с омразата и отчаянието. Когато Електра оплаква името на баща си, Агамемнон – това е съвкупност от скръбта на всички дъщери в траур. Побиваха ме тръпки по гръбнака, докато гледах. 

Значителна част от тази опера е в изпълнение на жени, включително дуелът между обзетата от мъка Електра и нейната невярна съпруга и майка – Клитемнестра (Гергана Русекова), ожесточеният диалог със слабата сестра Хризотемис (Радостина Николаева) и отблъскването на слугите на майка ѝ. Гласовете на артистите пасват добре заедно, те не се конкурират, всеки има свое собствено пространство, за да разкаже сложната история на вътрешния свят на героя. Мъжките роли – братът на Електра Орест (Атанас Младенов) или цареубиецът Егист (Даниел Острецов) – не са толкова фон на женските роли, колкото допълнение към емоциите, които измъчват главния герой. 

Когато Електра, изтощена и опиянена от танца на отмъщението/победата, пада върху гроба на баща си и завесата тихо пада – тишина пада над Opera Nova. Черна като тъмнината, която владееше това представление. След това избухна ураган от аплодисменти. Предполагам, че всички имахме нужда от тези секунди, за да се върнем в съзнание, да напуснем света на Щраус и Електра и да влезем в настоящето. Не се случва често дори най-добрите оперни трупи да имат шанса да хванат публиката си за гърлото. Така беше този път. Час и половина музика, присъствието на главния герой на сцената, болезнено оскъдната сценография – царският дворец в Микена като последователни образи в движещ се калейдоскоп, палитрата от страсти, разпростиращи се като черни криле над цялото – това не може да се обобщи само с това, че беше добро представление. 

Александър Ласковски, водещият на фестивалните вечери, разкри, че очевидно директорите на оперни театри не обичат да поставят „Електра“ (в Полша е играна само веднъж през 1971 г. в Гранд театър във Варшава), защото няма...антракт. Още по-големи аплодисменти заслужава директора Мачей Фигас за поканата към изключителния режисьор Пламен Карталов с неговото феноменално реализирано произведение от Щраус. 

Фестивалът беше открит с „Кармен“ в балетна версия, кипяща от страст – ранена любов и смърт. „Електра“ е картина на тъмната страна на любовта – омразата, която се храни със смъртта.