Национална мрежа за децата – Прессъобщение

site.btaНационална мрежа за децата: Над 140 участници адресираха проблема с детската престъпност в България на форума “LexTalks 2023: Престъпление и наказание”

Национална мрежа за децата: Над 140 участници адресираха проблема с детската престъпност в България на форума “LexTalks 2023: Престъпление и наказание”
Национална мрежа за децата: Над 140 участници адресираха проблема с детската престъпност в България на форума “LexTalks 2023: Престъпление и наказание”
Снимка: Пресцентър

Системата в детското правосъдие предлага основно наказателни мерки, но не и достатъчно възстановителни практики. С наказания и настаняване в институционална грижа страната ни единствено произвежда млади хора с трайно противообществено поведение, пропускайки годините на израстване от дете до възрастен като време за коригиране.

Над 140 участници от различни институции, професионални и граждански общности събра правно-дискусионният форум “LexTalks 2023: Престъпление и наказание”, организирано от Национална мрежа за децата (НМД) и Мрежата за правна помощ на НМД. Събитието се проведе на 30.11.2023 г. в Аулата на СУ „Св. Климент Охридски“ с презентации и мнение в дискусионните панели на съдии, експерти по възстановително правосъдие, експерти от сектор „Детска престъпност" към Главна дирекция „Национална полиция", юристи, психолози, неправителствени организации, преподаватели и студенти по право, социална педагогика и др. LexTalks 2023 откри д-р Борислав Ганчев, началник на политическия кабинет на министъра на правосъдието доц. Атанас Славов.

Детската агресия, противообществени прояви и престъпност бяха темите на фокус в този единствен по рода си правно-дискусионен форум у нас. Събитието потърси честен отговор на въпроса как заедно – институции и граждани – да адресират проблема с децата в конфликт със закона, често наричани “най-трудни” и “неспасяеми”, и докъде стигна реформата в детското правосъдие. Разговорите бяха насочени към обсъждането на реални случаи и казуси на криминализация, санкциониране,подпомагане и приобщаване, на истинските истории, семействата и общностите на тези деца.

България продължава да не осъществява достатъчно ефективна превенция на детската криминализация, особено в уязвими общности. Макар да има добри модели по места, системата на детско правосъдие  не прилага достатъчно възстановителни практики, включващи извършителя, жертвата, семейството и общността. Няма синхрон между правосъдната и социалната система. С наказания и настаняване в институционална грижа страната ни често произвежда млади хора с трайно противообществено поведение, пропускайки годините на израстване от дете до възрастен като най-благодатно за превъзпитание и социализация време.

Данни на Института по социални дейности и практики, изнесени по време на форума, сочат, че през 2022 г. непълнолетните извършители на престъпления (14-17 г.) са 3 343, като осъдените са 868, а тези с наложени възпитателни мерки са 3 498. Броят на осъдените младежи от 18 до 24 години обаче рязко скача - до 5 394 общо. Такава е тенденцията не само за миналата година, но и за последните пет. Тези цифри показват колко неефективна е нашата система в работата с деца и младежи, за да се избегнат последващи криминални прояви. Тоест, до 18-годишна възраст криминализирането им не е регистрирано и спряно успешно, едва след пълнолетие държавата за първи път ги “вижда”, вече обаче третирайки ги като обект на наказателна репресия.

България приема Концепция за държавна политика в областта на правосъдието за деца през 2011 г. Две години по-късно приема и пътна карта за нейното изпълнение, а преди 5 години приключва и инициативата "Детство без решетки" на Национална мрежа за децата, Института по социални дейности и практики и Българския хелзинкски комитет. Въпреки приетите стратегически документи и въпреки че инициативата "Детство без решетки" събира подкрепата на близо 13 хил. души от цяла България - реформа в правосъдието за деца все още няма. Системата не предлага достатъчно възстановителни практики, не включва по съдържателен начин семействата и общностите на децата в риск от криминализиране. Няма синхрон между здравна, образователна, социална и правосъдна система. Достигането на децата да съд трябва да бъде крайна мярка, защото с наказанията и поправителните домове, интернатите и настаняването в институционална грижа страната ни нерядко произвежда млади хора с трайно противообществено поведение, пропускайки годините на израстване от дете до възрастен като най-благодатно за превъзпитание и коригиране време.

“Извършването на престъпления от деца само по себе си е много сериозен проблем и симптом и изисква много ангажирана, отговорна, професионална намеса, която да включва както ограничаване, така и подкрепа, защото ако има възможност да се спре криминализирането на един човек, то е във възрастта преди навършване на пълнолетие.” - проф. Нели Петрова, ИСДП.

 “Липсва обаче широко обществено обсъждане, липсва държавна визия за цялостна реформа. Липсва диалог с институциите и системите, афектирани от една такава реформа. Така например местните комисии за борба с противообществените прояви се опасяват, че с реформата те ще бъдат закрити, макар и да се предлага тяхното реформиране, а не закриване.е. Ако вземем за пример обществените възпитатели, те продължават да са едни общински чиновници, които, в не малка част от случаите, пишат проформа протоколи за проведени срещи с деца в конфликт със закона, без да имат предварителна подготовка и специализация, без да имат достатъчна подкрепа (вкл. финансова) и адекватен мониторинг.” - Георги Еленков, Мрежа за правна помощ на НМД.

“Децата са ограничени във възможностите си да се защитят, да обжалват мерки, които са наложени спрямо тях и изобщо да излязат от системата - несправедливост, която е подчертавана вече неколкократно от Европейския съд по правата на човека в няколко осъдителни решения срещу България. Така той намира, че режимът в дома за временно настаняване на малолетни и непълнолетни не е подходящ, защото третира децата извършители по-зле, отколкото възрастните.”  - Адв. Адела Качаунова, Български хелзинкски комитет.

“Нужни са т.нар. „възстановителни практики“. Възстановителните практики всъщност са процесът, в който даваме възможност хората да говорят за сложните си отношения. Децата да говорят за сложния си вътрешен свят и какво ги кара те да пристъпват към определени действия. Около една възстановителна практика има много хора, има голяма мрежа. В нея влизат най-близкия фамилен кръг, институциите, ако детето или човекът е институционализиран, местна комисия, пробационна служба, експерти от отдел „Закрила на детето” и др. И всички те участват във възстановяването.” - Елена Евстатиева, експерт по възстановително правосъдие, част от „Пи Еф България – Общност за помирително правосъдие“

На LexTalks 2023 се състоя премиерата на двата документални филма - „Децата в конфликт със закона“, който разказва личната история на Анна-Мария (завършила двугодишната програма на Младежка мрежа „Мегафон" на НМД, преминала през въртележката на институциите, а днес млада жена), и „Законът в конфликт с децата“ - с примери от практиката на експерти, които работят с деца и младежи и мнението им по въпроса докъде стигна реформата в детското правосъдие. Режисьор и на двете видеа е Петър Вълчев, а филмите са заснети специално за форума, благодарение на проект ENROLL, подкрепен от Dexis. Беше излъчено и видеото „Слабите посягат с ръка, силните - подават ръка“ на Организацията на българските скаути и НМД.

Анна-Мария присъства в залата на LexTalks 2023 и сподели от личен опит, че в детската криминализация има неща, за които не се говори достатъчно или изобщо не се говори. Сред “неудобните” теми за институциите и всички страни в процеса е фактът колко слабо запознати са младите хора и децата, че те имат права (освен задължения) и как никой възрастен няма право да пристъпва тези права. Според нея масово се подхожда на принципа “Знай си първо задълженията, а не правата”.  Тема табу е реално случващото се насилие по районни управления (и физическо и психическо) с потърпевши - непълнолетни деца. Отрича се проблемът с наркоманиите при децата и младите, като често свръхдоза от опиати или тежки наркотици (метамфетамини и др.) биват вписвани като "инцидентни" препивания или поглъщания на химикали. Това, от своя страна, води до обръщане на гръб на проблема и пълна липса на воля за справяне с този проблем. У нас няма центрове, които да работят с наркозависими под 18 години, което на практика означава, че зависимостите “се отглеждат”.

“Никой не говори и не мисли за един огромен ресурс за работа с институционализирани деца и млади хора, а именно  - други млади хора като мен, които вече се преминали през институционалния ураган и могат да помогнат като ментори в практиките за превенция или възстановяване. Проблем е и липсата на обучения за хора, работещи с дуги хора (без значение от вида дейност или институция), както и цялостно липсват обучения за персонал и обмен на добри практики между организациите.”, каза още Анна-Мария.

Национална мрежа за децата, като обединение на над 130 граждански организации, правозащитници, доброволци от цяла България, е център и основен двигател на експертния диалог, свързан с реформата в детското правосъдие в България. НМД и Мрежата за правна помощ на НМД обещаха на участниците в Аулата, че няма да се откажат, преди съдържателна реформа да бъде осъществена. И то реформа, която почива на много широка палитра от мнения, взети под внимание проблеми от работата на терен и гледни точки, каквито бяха събрани на LexTalks 2023. НМД продължава да работи, за да осигури чуваемост между граждански организации, експерти, институции, деца в конфликт със закона и нормотворци, така че най-сетне, 5 години след края на "Детство без решетки", да бъде постигната реформа в правосъдието за деца и по-добра превенция на криминализирането на децата в България.

Лектори в LexTalks 2023: „Престъпление и наказание" бяха:

Съдия Калин Калпакчиев, Софийски апелативен съд, бивш член на ВСС и бивш председател на Съюза на съдиите в България;

Петър Петров, главен инспектор в сектор „Детска престъпност" към Главна дирекция „Национална полиция";

Юлия Георгиева, Център за хуманни политики“ и център за хора със зависимости „Розовата къща“;

Ива Бонева, Сдружение за споделено учене ЕЛА;

Мария Дойчинова, Център за изследване на демокрацията;

Проф. Нели Петрова - Димитрова, Доктор по педагогика, преподавател по социална работа и социална педагогика в СУ „Св. Климент Охридски”, председател на Управителния съвет на Институт по социални дейности и практики;

Звездица Пенева-Ковачева, директор на Програма „Център за компетентности и професионално обучение“ в Института по социални дейности и практики;

Любомир Крилчев, координатор на програми "Насилие" и "Достъп до правосъдие" в офиса на УНИЦЕФ;

Адв. Марияна Евтимова, един от основателите и изпълнителен председател на Фондация „П.У.Л.С”;

Елена Евстатиева, експерт по възстановително правосъдие, част от „Пи Еф България – Общност за помирително правосъдие“.

Дискусиите модерира Георги Еленков - юрисконсулт на НМД и координатор на Мрежата за правна помощ и д-р Юлия Раданова - адвокат, председател на УС на Института по медиация и управление на спорове.

Събитието бе подкрепено от Софийски Университет “Св. Климент Охридски”; USAID и Dexis - в рамките на проект “ENROLL” на НМД; издателство “Сиби” и издателство “LawStore”.

Видеозапис от събитието е достъпен тук: https://www.facebook.com/nmdbg/videos/1426112181310570

Документалното видео “Децата в конфликт със закона”: https://www.youtube.com/watch?v=GFMFttAd2Ng

Документалното видео “Законът в конфликт с децата”: https://www.youtube.com/watch?v=ITZopIzI5YA

В допълнение

Избиране на снимки

Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.

Изтегляне на снимки

Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите

news.modal.header

news.modal.text

Към 11:11 на 03.03.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация