site.btaОбластна администрация Русе: Българската общност в Букурещ ще почете 178-ата годишнина от рождението на Христо Ботев

С поднасяне на венци и цветя пред паметника на Христо Ботев българската общност в Букурещ ще почете 178-ата годишнина от рождението на видния поет и революционер. Събитието ще се проведе пред бюст-паметника на Христо Ботев в парка „Крал Михай I“ (бившия „Херъстръу“) от 13.00 часа утре /6 януари/. По традиция инициативата се организира от Посолството на България в северната ни съседка и събира наши сънародници от двете страни на Дунав - и от Букурещ, и от Русе. Своеобразен домакин на събитието ще бъде посланикът ни там Н. Пр. Радко Влайков. Венец ще бъде положен и от името на областния управител на Русе Драгомир Драганов. „Ботев не е чакал „по-добри времена“, не е търсил сигурност, нито оправдания. Напротив, той е избрал най-трудното – да бъде честен в свят, който награждава послушанието“, коментира Драганов.

В събитието ще участват и представители от Народно читалище „Христо Ботев – 1908“ от Русе, Национално дружество „Традиция“ – регионален клон „Ангел Кънчев“ – Русе, Регионалния съюз на офицерите и сержантите от запаса и резерва, както и представители на местната власт.  

Припомняме, че животът и делото на Христо Ботев е тясно свързан със северната ни съседка. Там той активно участва в работата на Българския централен революционен комитет и изключително подпомага емигрантския печат. Христо Ботев е роден на Богоявление през 1848 г. в Калофер, в семейството на даскала Ботьо Петков и съпругата му Иванка Ботева. От тук революционерът тръгва за „тежка чужбина“, за да отдаде „сили и младост“ за свободата на любимото си Отечество. Емигрира във Влашко. Работи като словослагател във вестник „Дунавска зора“. Мести се от град на град. През 1872 г. временно живее край Букурещ заедно с другия вдъхновител на свободата Васил Левски. Редактира и издава новия орган на националноосвободителното движение – вестник „Знаме“. В подкрепа на Априлското въстание през 1876 г., Ботев организира чета и става неин войвода. Превзема кораба „Радецки“ и заедно с четниците слиза на българския бряг на Дунав. Загива за свободата на България на старопланинския връх Околчица на 1 юни 1876 година.