site.btaБългарският патриарх Даниил възглави тържествена света Литургия в българския храм „Св. Стефан“ в Цариград

„С голямо вълнение прекрачваме прага на този величествен храм, който е с голямо значение за нашата църковна независимост, а после и политическа независимост. Това място е център на възрожденския живот,  център на национално-освободителните борби, много достойни наши предци са служили тук. С нашата делегация  по покана на Вселенския патриарх Вартоломей и с решение на Светия Синод имаме голямото благословение да служим днес... Ние съзнаваме нашата приемственост и отговорност – да се поддържат връзките с българската общност, да бъде тя подкрепена  и да осъществяваме това, което имаме като задача, като послание, като мисия, възложена ни от Господ Иисус Христос като Негови служители – да служим за свидетелство на единството, да се стремим да има единство в светата Православна църква. Това е свидетелството пред целия свят, че и в днешното време на разделение  може и трябва да има единство  в истината, във вярата, в любовта“, с тези думи се обърна Българският патриарх Даниил преди началото на светата Литургия на празника на свети архидякон Стефан в едноименната църква в Истанбул, Турция. 

Негово Светейшество съслужи с Техни Високопреосвещенства Халкидонския митрополит Старец Емануил, Силиврийския митрополит Максим, Западно- и Средноевропейския митрополит Антоний, Варненския и Великопреславски митрополит Йоан, архим. Харалампий (Ничев), ставрофорен иконом Юлиян Ангелов, протодякон Деян Коруноски и дякон Юлиан Периклиев. 

Песнопенията бяха изпълнени от църковни певци, водени от д-р Андрей Касабов, а молитвено участие взеха Техни Високопреосвещенства митрополитите: Русенски Наум, Старозагорски Киприан, Врачаснки Григорий, Видински Пахомий и Негово Преосвещенсвто Мелнишкият епископ Герасим – гл. секретар на Св. Синод, вицепрезидентът Илияна Йотова, директорът на Дирекция „Вероизповедания” към МС Никола Петков, политици, общественици и десетки православни християни, дошли от България, за да съучастват в светата служба. 

В своето слово в края на светата Литургия Българският патриарх Даниил каза: „Днес ние сме тук, в храма, който винаги ще ни напомня за дните и годините на най-силните пориви на православния български род за възстановяването на неговото достойнство, на неговата свобода и независимост, заедно с неговата църковна и държавна самостоятелност. Тук стоим със синовна благодарност към всички, които са допринесли за това, но и със съзнанието, че всичко това е останало в миналото, а от нас се очаква да градим днес нашето настояще – като Църква и общество, като народ и държава. Бог да прости всички дейци за политическа и църковна самостоятелност на нашия народ!

Днес православният български народ отдавна се радва на всичко онова, за което радееха и достойно се бореха дейците на нашето Възраждане: страната ни е част от голямото европейско семейство, а Православната ни църква е в благодатно братско канонично общение с всички сестри – Православни църкви, носейки служението си пред Бога и поверения ѝ от Него народ със съзнание за своя дълг и своите високи отговорности. За всичко това ние и днес отправяме благодарствените ни молитви към Всеподателя, в старание да бъдем достойни за всички блага, с които Той щедро ни е обдарил“.

Основният камък на храма е поставен на 25 октомври 1859 г. На 8 септември 1898 г. еказарх Йосиф I, заедно с митрополитите на Княжество България, освещава българския православен храм. Църквата е една от малкото железни в света, създадени в преломния за развитието на архитектурата от края на ХІХ в. период на навлизането на железобетона и стъклото и на новото формообразуване в архитектурата. Автор на проектите е архитект Ховсеп Азнавур. Изработена е от фирмата „Вагнер" във Виена между 1893 – 1895 г. По план църквата е трикорабна базилика с полуцилиндричен свод и с една петстенна апсида. 

На 7 януари 2018 г. Българският патриарх Неофит и Вселенският патриарх Вартоломей съвместно извършиха обновлението на историческия български храм.